Джон Скалзи
Червеноризци (18)

Глава седемнадесета

— Мразя тези дрехи! — възмути се Керенски.

— Добре изглеждаш — увери го Дал.

— Не е вярно. Изглеждам все едно съм се обличал на тъмно. Как може хората да носят такива парцали?

— Спри да мрънкаш — заяви Дювал. — Не е като да не се обличаш цивилно там, откъдето идваме!

— Да, ама това бельо сърби — подръпна тук и там Керенски.

— Ако знаех, че си такова мрънкало, никога нямаше да спя с теб!

— Ако аз пък знаех, че ще ме упоиш, отвлечеш и ще ме върнеш в тъмното средновековие без панталони, никога не бих спал с теб! — върна й го астрогаторът.

— Приятели — намеси се Дал и врътна поглед към таксиджията, който старателно не обръщаше внимание на кукувците на задната седалка. — Малко прекалявате със средновековието!

Таксито, което се движеше по „Сънсет“, зави по „Вайн“.

— Значи сме сигурни, че Марк Кори още е вътре, нали? — попита Керенски.

— Брайън твърди, че приятелят ти се обадил веднага щом оня влязъл и ще звънне, ако си тръгне. Не ми се е обаждал оттогава насам, така че приемаме, че двойникът е вътре.

— Не смятам, че този план ще свърши работа — опъна се лейтенантът.

— Ще проработи — отвърна Дал. — Сигурен съм!

— Стана при приятелчето ти, но този тип може да се окаже по-различен.

— Стига де — възрази Дювал. — Ако поне малко прилича на теб, ще си падне незабавно по себе си. Ще е все едно се гледа в огледало, в което може да ръчка!

— Туй пък какво ще рече?

— Ще рече, че няма да възникнат спънки в това да се захласнеш по себе си — уточни Мая.

— Ти всъщност хич не ме харесваш — досети се Керенски след малко.

Тя се усмихна и го потупа по бузата:

— Харесвам си те, Анатоли, честна дума! Наистина. Но точно в момента искам да се съсредоточиш. Мисли за това като за поредната изследователска мисия!

— На тези мисии винаги ме раняват — отбеляза Керенски.

— И така да е, но пък винаги оцеляваш!

Таксиджията паркира до тротоара:

— Клуб „Лозата“.

Тримата слязоха от таксито, Дювал се спря да плати на шофьора. От вътрешността на клуба тътнеше музика. Отвън се виеше опашка от млади, хубави и щателно позиращи люде.

— Хайде! — Анди се приближи към пропуска. Дювал и Керенски го последваха.

— Опашката започва ей там — осведоми ги биячът на входа и махна към хубавите, позиращи люде.

— Да, но ми заръчаха да говоря с теб — каза Дал и протегна длан със сгъната в нея стодоларова банкнота, както му беше наредил Абнът. — Мич, нали?

Мич от пропуска почти незабележимо надзърна към дланта на Дал, след това се ръкува с него и сръчно забърса банкнотата.

— Аз съм — призна си. — Хайде, казвай!

— Предполага се да ти съобщя, че тези двамата са приятели на Роберто — заяви Дал, споменавайки името на приятеля на Абнът, бармана, и кимайки към Керенски и Дювал. — Той ги очаква!

Мич погледна към двойката. Ако беше забелязал приликата на Керенски с Марк Кори, не сподели този факт. Отново се взря в Дал. Каза:

— Само на първия етаж, ясно? Ако се опитат да идат на втория, излитат по дупе. Ако слязат в мазето, не само излитат по дупе, но ще жертват и зъби!

— Първият етаж — повтори Дал и кимна.

— Ти не влизаш — добави Мич. — Нищо лично!

— Няма проблем.

Биячът махна на Керенски и Дювал и откачи въжето. Откъм редицата красиви, позиращи лица се разнесоха звучни възражения.

— Ще се справиш ли? — попита Дал, когато Мая мина край него.

— Вярвай ми, ще се справя. Само си следи телефона!

— Непременно — обеща Анди.

Двамата му приятели изчезнаха в дълбините на клуб „Лозата“. Мич окачи отново въжето зад гърба им.

— Слушай — попита го Дал, — къде наоколо нормалните хора могат да пийнат по едно?

Биячът се усмихна и му посочи:

— Пробвай ирландския пъб ей там. Барманът се казва Ник. Спомени му, че аз те пращам!

— Благодаря! — Дал се насочи към пъба.

Кръчмата се оказа шумна и претъпкана. Анди си проправи път до бара и порови в джоба си за пари.

— Брайън, нали? Здрасти! — каза му някой.

Дал вдигна поглед към втренчения в него барман и се усмихна:

— Фин!

— Ник — поправи го барманът.

— Съжалявам — извини се Дал след секунда. — Малко се обърках.

— Недостатъци на професията — съгласи се Ник. — Ставаш известен с ролята си!

— Аха — съгласи се Анди.

— Всичко наред ли е? — попита го барманът. — Изглеждаш ми малко… — размаха ръце — замаян!

— Добре съм — отвърна мичманът и положи усилие да се усмихне. — Съжалявам. Просто ми е малко странно да срещна тук точно теб.

— Такъв е животът на актьора — отвърна Ник. — Като няма работа, бачкам на бара. Какво ще пиеш?

— Избери ми една бира.

— Смелчага! — похвали го Ник.

— Имам ти доверие!

— Знаменити последни думи — отбеляза барманът и се насочи към кранчетата. Дал го гледаше как ги върти и много старателно се опита да не се пошашавва.

— Заповядай! — след минута Ник му поднесе стъклена халба. — Местна жива бира. Нарича се „Старлет Стаут“.

Дал я опита.

— Не е зле.

— Ще предам на майстора й какво си казал — обеща Ник. — Може и да го помниш. Ние тримата участвахме в една сцена заедно. Убиха го роякоботи.

— Лейтенант Фишър? — предположи Дал.

— Точно същия — отбеляза Ник и кимна към чашата на клиента си. — В реалния живот се казва Джейк Клейн. Малката му пивоварна потръгна обаче. Сега се занимава предимно с нея. Даже си мисля да се присъединя към предприятието.

— И да спреш с актьорството?

Ник сви рамене.

— Не е като да се избиват да ме канят за роли. Тук съм вече от девет години и онази в „Дръзки“ беше най-доброто, което съм докопал, а и тя не беше кой знае каква роля. Убиха ме чрез експлодираща глава.

— Спомням си — кимна Дал.

— Мисля, че това беше последната капка… — Ник се захвана да мие чаши в мивката на бара, за да си придаде вид на зает, докато говореше. — Снимахме една и съща сцена десет пъти. Всеки път се налагаше да се хвърлям заднешком, все едно има истинска експлозия. И около седем вечерта си казах: „На трийсет години съм и какво правя с живота си? Преструвам се, че умирам в телевизионен сериал, който дори не бих гледал, ако не участвах в него!“ В определен момент се налага да се запиташ защо се напъваш. Така де, ти например защо го правиш?

— Аз ли?

— Аха — кимна Ник.

— Ами, занимавам се с това, понеже дълго време не знаех, че имам избор.

— Точно там е работата. Имаш избор. Още ли участваш в сериала?

— Засега.

— Но се канят да те убият и теб?

— След няколко епизода — призна Дал. — Освен ако не намеря начин да го избегна.

— Не го избягвай. Умри и след това прецени какво да правиш с остатъка от живота си.

Анди се усмихна:

— За някои от нас не е чак толкова просто!

Отпи от бирата си.

— Ипотека, а? — подчекна барманът.

— Нещо такова.

— C’est la vie — заключи Ник. — Та какво те води тук долу в Холивуд и на „Вайн“? Мислех си, че живееш в Толука Лейк.

— Мои приятели решиха да ходят в клуб „Лозата“.

— А теб не те пуснаха, а? — попита барманът. Дал сви рамене. — Трябваше да ми кажеш. Приятелят ми е бияч там.

— Мич.

— Точно същия.

— Той ми препоръча да дойда тук в пъба.

— Ясно — кимна Ник. — Извинявай!

— А, няма нищо. Наистина се радвам да те видя отново!

Барманът се ухили и след това отиде да обслужи и други клиенти.

Телефонът на Дал извибрира. Той го измъкна от джоба си и вдигна.

— Къде си?! — попита Дювал.

— В пъба малко по-нататък по улицата — обясни Дал. — Прекарвам си много странно. Защо?

— Трябва да се върнеш обратно тук. Току-що ни изритаха от клуба!

— Теб и Керенски ли? — попита Дал. — И как стана тази работа?

— Не само мен и Керенски — отвърна Дювал. — И Марк Кори е с нас. Той нападна лейтенанта.

— Какво?

— Отидохме при Кори в сепарето му, той видя Керенски, викна: „Значи ти си копелето, чиято снимка е в «Гоукър»“ — и му се нахвърли.

— Какво, по дяволите, е „Гоукър“?

— Не питай мен, това не е родният ми век — заяви Дювал. — Така че ни изхвърлиха и тримата и Кори е припаднал на тротоара. Вече беше пиян като дъска, когато влязохме.

— Ами изстържи го от улицата, прерови му джобовете, за да вземеш номерчето за паркинга, качете се в колата му и след това ме изчакайте. Ще дойда до няколко минути. Постарайте се да не ви арестуват!

— Нищо не обещавам — заяви Дювал и затвори.

— Проблем ли има? — попита Ник. Беше се върнал, докато Дал говореше по телефона.

— Приятелите ми са се забъркали в сбиване в „Лозата“ и са ги изритали — обясни Анди. — Ще трябва да ида да ги прибера, преди да дойде полицията.

— Много интересна нощ си изкарваш.

— Представа си нямаш. Какво ти дължа за бирата?

Ник махна с ръка:

— За сметка на заведението е. Поне едно хубаво нещо да те сполети тази вечер.

— Благодаря — кимна Дал, поспря, загледан в телефона си, и после вдигна очи към Ник. — Нещо против да се снимаме заедно?

— Сега ти почваш да се държиш странно — заяви барманът, но се усмихна и се наведе напред.

Анди протегна ръка настрани и щракна снимката.

— Благодаря!

— Няма защо — отвърна Ник. — А сега по-добре побързай, за да не откарат приятелите ти!

Дал побърза.

Две минути по-късно беше пред клуб „Лозата“, където Дювал и Керенски се бореха с Марк Кори до лъскава черна кола, докато Мич и момчето от паркинга ги зяпаха. Красивите позьори от опашката бяха наизвадили телефоните си и снимаха в реално време.

— Човече, каква е тая щуротия? — попита Мич, докато Дал се приближаваше. — Твойте дружки не бяха вътре и десет минути — и този пич се опита да срути клуба, за да ги докопа.

— Много се извинявам за случката.

— А и тази щуротия с клонингите е направо втрисаща — додаде Мич.

— Приятелите ми дойдоха да извадят Марк — излъга Дал и посочи Керенски. — Това е официалният му двойник. Използват го за разни мероприятия от време на време. Чухме, че започнал да се държи странно, и дойдохме да го изведем, понеже трябва да е на площадката утре.

— Не се държеше странно, докато не се появиха приятелчета ти — възрази Мич. — А и за какво му е на тоя пич двойник? Той е второстепенен актьор в научнофантастичен сериал от основните програми по кабела. Не е като да е действително знаменит.

— Само да го видиш на Комик-кон! — похвали го Дал.

Биячът изсумтя.

— Дано да се е накефил в такъв случай, понеже повече няма да го пуснат тук. Когато твоят приятел се освести, кажи му, че ако се появи отново, ще добие втора космическа благодарение на крака ми върху задника си.

— Ще използвам точно тези думи — обеща Дал.

— Не се колебай — посъветва го Мич и се върна към задълженията си.

Анди се приближи до Дювал.

— Какъв е проблемът?

— Той е пиян и е като локум — обясни Мая, която се бореше с Кори. — Но е и достатъчно буден да се препира с нас.

— Не можеш да се справиш с един размекнат пияндурник?

— Разбира се, че мога — възрази Дювал. — Но ти каза да не довеждаме нещата до арест!

— Малко помощ няма да навреди — обади се Керенски, когато пияната ръка на Кори заби пръст в носа му.

Дал кимна, отвори вратата на черната кола и издърпа предната седалка. Дювал и лейтенанта награбиха по-здраво Кори, закрепиха го и го метнаха на задната седалка. Актьорът се заби вътре като ракета, с глава в отсрещния ъгъл и щръкнал във въздуха задник. Изстена и после изпъшка треперливо. Пак беше припаднал.

— Няма да седна до него — заяви Керенски.

— Не, няма — съгласи се Дал, бръкна в колата и извади портфейла на Кори от джоба му. Протегна го на Керенски. — Ти караш!

— Защо пък аз?

— Защото, ако ни спрат, ти ще си той — обясни Дал.

— Ясно — кимна астрогаторът и взе портфейла.

— Аз ще платя на паркинга — добави Дювал.

— Дай му щедър бакшиш.

След минута Керенски успя да открие какво означава D на скоростната кутия и те четиримата потеглиха по „Вайн“.

— Придържай се към ограничението на скоростта — посъветва Дал.

— Нямам представа къде отивам — отвърна Керенски.

— Нали си астрогатор? — подчекна го Мая.

— Това тук е улица — възрази любовникът й.

— Чакай — тя извади телефона си. — Това чудо има вградена карта. Нека го поръчкам!

Керенски изсумтя и продължи да кара.

— Е, вечерта беше забавна — сподели Мая с Дал, докато вкарваше адреса на „Бест Уестърн“ в телефона си. — А ти как прекара?

— Видях стар приятел — каза Анди и й показа снимката си с Ник.

— О — тя взе телефона му. Пресегна се към задната седалка и го сграбчи за ръката. — О, Анди! Добре ли си?

— Добре съм.

— Прилича точно на него! — каза Дювал и пак погледна снимката.

— Като две капки вода са — отвърна Анди и се зазяпа през прозореца.