Кристина Дод
Почти влюбени (24)

Глава 23

— Какво? Сега? Луд ли си?

Пепър искаше да получи отговори, но Дан плъзна ръка около кръста й, наведе глава и я целуна с една от онези дълбоки, задоволяващи целувки, които изпиваха дъха й, изсмукваха решителността й и я караха да иска това, което той иска.

Отчаяна и объркана, тя разкъса хватката му и се изплъзна от неговата прегръдка.

— Може би точно сега онази Непиър идва за нас.

Очите му тлееха.

— Не още.

— Откъде знаеш?

— Обадих се по телефона.

Изглеждаше… щастлив. Беше му казала, че са в опасност, а по устните му играеше полуусмивка. Тя погледна към телефона, след това обратно към него.

— За какво говориш?

— Не знаеш истината. Никой в Дайъмънд не знае. Но аз не съм освободен от армията. Още съм военен. В специалните сили. — Изглеждаше доволно незаинтересован, когато пусна бомбата си.

Заплахата на генерал Непиър висеше над всяко движение, всяка мисъл, но Пепър можеше да се справи. Беше опасност, с която живееше от почти две седмици. Изявлението на Дан бе това, което я ужаси:

— Чакай! Казваш, че си военен? Не. — Той грешеше. — Но ти си бил ранен. Пенсиониран си.

— Има и друго.

Тя заби нокти в раменете му.

— Какво искаш да кажеш с това, че имало и друго?

Той я разтърка с дълги, бавни движения, сякаш това щеше да я накара да забрави, че той е… че още е в армията. В най-опасните служби!

— Точно сега мога само да ти обещая, че си в безопасност тук с мен — поне за момента.

Тя огледа хамбара и видя неща, които никога не бе виждала тук преди. Пушката над вратата изглеждаше нормално, но от едно тайно местенце в тезгяха се подаваше прикладът на пистолет. Докато беше чакала Дан да се върне, бе забелязала, че самият тезгях изглежда тежък — кой знае с какво беше натъпкан. Сега осъзна и че тъмнозелената, изолираща жилетка, закачена там, е всъщност бронежилетка.

Дан не се шегуваше. Той беше военен.

Замаяна, тя го чу да казва:

— След един час всичко може да се промени. Ще се промени. Ще трябва да те изпратя оттук, така че нека се възползваме от момента. Да празнуваме живота. Нека ти покажа как. — Той беше силен, готов да съблазни отново. Винаги.

Нищо не беше правилно. Всичко, което тя знаеше, се беше променило. Мислите й се въртяха във водовъртеж от любов и тревога, болка и опасност.

— Къде ще отидеш? Какво ще те пази? Вече не си на действителна бойна служба, нали?

С ръце на кръста й Дан я подпря на една дървена ясла, водейки я елегантно като танцьор, и не й отговори.

Беше си мислила, че като му каже истината, това ще спаси и двамата. Предполагаше, че ще отидат в полицията, във ФБР, някъде на сигурно. Вместо това той призна, че все още е в армията, където на два пъти едва не е бил убит! Можеше да умре днес, утре, след една година. Тя притисна ръка в гърдите му. Собственото й сърце биеше в смесица от страх и възбуда, болка и отчаяние.

— Не можем да правим любов сега.

Бедата беше, че изобщо не обърна внимание на думите й, вместо това се вслушваше в тялото й.

— Вярваш ли ми?

— Да, но…

— Тогава ми вярвай с цялото си сърце. — Беше странен, ликуващ, дързък, докосваше я, сякаш времето пред тях вече никога нямаше да се простира безкрайно. Сякаш можеха да отложат смъртта с един обикновен акт на страст. Тъмните му очи блестяха от въодушевление.

— Ще те пазя. Нека се любим, сякаш повече никога няма да има утре.

— Не това искам. Искам ти също да бъдеш в безопасност.

— Не се тревожи за това. — Не искаше да мисли за тревогата й, сякаш не беше нещо важно. Притискайки главата й до гърдите си, той допря буза до нейната коса. За него тя бе най-ценната жена в света. — Ще се оженим.

— Какво? — Ако не я държеше, Пепър щеше да се свлече по гърдите му. — Какво?

— Изразих се неправилно. — Той не я пусна. Не падна на колене. Гласът му беше заповеднически. Но попита: — Ще се омъжиш ли за мен?

Сякаш това правеше нещата по-добри.

— Защо?

— Защото ме обичаш. Ти ме обичаш. — Той я целуна по върха на главата. — Нали?

Пепър скри лице в гърдите му. Преди няколко мига бе разбрала, че го обича. Не беше формулирала в термини какво означава това. А той знаеше? Как го беше усетил? Толкова ли беше очевидно за всеки, освен за нея?

Той прокара ръце надолу-нагоре по гърба й.

— Любихме се. Трябва да се оженим.

— Никога те съм казвала това! — Да се ожени за него? Когато бе живяла в Дайъмънд преди, той беше дивото момче и тя никога не бе искала да го опитомява.

Откак се върна, се бе концентрирала върху опасността, идваща от генерал Непиър и по-непосредствената опасност от Дан. Тя погледна лицето му и думите й прозвучаха като дъх:

— Никога не ми е хрумвало за брак.

— Колко ласкателно. — Но той прозвуча развеселен и изглеждаше уверен. Разкопча ризата й. Когато синият й потник се показа, от гърлото му се откъсна стон на удоволствие. — Появяваш се така и мислиш да ми откажеш? Помисли си. Ще спим заедно всяка нощ и ще се будим всяка сутрин в прегръдките си.

— Вечно. — Тя не разбираше идеята.

Но той изглежда беше наясно.

— Абсолютно. Вечно.

Брак. Дълготрайност. Никога не бе дръзвала да мисли за него като за неин вечно. Така ставаше в живота й, че никой не обичаше Пепър Прескот. Да не би той да казваше, че я обича?

Не, не я обичаше. Каза, че се били любили.

Сексът беше добър. Той може би си въобразяваше, че я иска завинаги. Но колко струваше това? Не достатъчно.

Тя го обичаше. Каква глупачка, да си мисли, че това оправя нещата. Любовта никога не е правила друго, освен да я наранява.

— Мислиш, че понеже те желая, това оправя нещата?

— Скъпа, от това не боли. — Той прокара пръсти по бледата дантела, която обрамчваше предницата на потника й.

Пепър педантично избра думите, с които да го тества.

— Ако не се бях съгласила да правим секс…

— Да правим любов — поправи я той и я погали през копринения плат.

— Да правя любов с теб онази нощ… пак ли щеше да искаш да се ожениш за мен? — Излъжи, подтикна го тя мълчаливо. Моля те, излъжи.

Той се ухили и в гърдите му се надигна тътен.

— Сигурно не би ми хрумнало да те питам сега — призна той.

Глупак. Беше казал истината.

Е, тя също можеше да каже истината. Произнесе сковано:

— Благодаря ти за предложението, но не.

Смехът изчезна от лицето му. Белегът му стана бял върху загорялата кожа.

— Мисля, че ще го направиш.

Малко по малко тя се изплъзна от него.

— Защо?

— Защото си дъщеря на пастор. Знаеш кое е правилно и кое грешно. И защото не можем да правим това… — Той дръпна ризата й и я измъкна от дънките. — Без да искаме това… — След това плъзна потника й надолу. Клепачите му натежаха, когато погледна гърдите й и погали едното й зърно с палец. — Толкова е красиво — промърмори. — Като мъхестата кожица на свежа праскова.

— Престани да гледаш гърдите ми и слушай. Недей… — Но когато той допря уста до зърното й, тя притисна глава към дъските и заглуши стона в гърлото си.

Дан погледна отново в очите й.

— Просто ти обръщам внимание. Не мога да не ти обърна внимание. Омъжи се за мен, защото имаме нужда да сме заедно.

Боеше се, че е прав. Те изпитваха необходимост да са заедно. Трябваше само да го погледне, да помисли за него, и тялото й се приготвяше. Гърдите я боляха от нужда; искаше той да смуче зърната й. В корема й мускулите се стегнаха от очакване, докато в същото време влагата между бедрата й се увеличи. Когато той разкопча дънките й, не го спря. Но думите, които произнесе, дойдоха от сърцето й:

— С теб сексът е толкова интензивен, толкова важен, толкова разтърсващ…

— Боже, да! — Той събу обувките й, плъзна надолу дънките и потника. — Свали ги, скъпа.

Тя се освободи от всичко.

— Все пак трябва да спра, преди греховете ми да се стоварят върху главата ми. — Тъй като той не помръдна, тя обхвана лицето му в длани. — И, боя се — върху твоята също. — Беше изрекла на глас най-дълбоките си страхове. — Ами ако умреш?

Той се усмихна толкова сладко, че сърцето, коленете, цялото й същество се разтопи.

— Не мога да умра сега. Нека се любим още веднъж. Днес. Сега.

Генерал Непиър. Военните. Бракът. Комбинацията от беди се завъртя в главата на Пепър, но въпреки това страстта и страхът от смъртта, които се промъкваха толкова близко, я накараха да се съгласи. Блясъкът в очите му я топлеше, независимо от това дали искаше, или не.

— Това е последният път, в който правим любов, преди да сме обявили сватбата… — прошепна той.

— Не.

Дан продължи, сякаш не е чул.

— Така че се наслаждавай. Сега увий пръсти около въжето.

Тя погледна нагоре към навитото въже, което висеше на един прът. Какво планираше?

Дан не обясни. Вместо това хвана ръката й и я повдигна към въжето, после я изчака, докато го хвана.

— Сега тук. — От дясната й страна висеше друга намотка. Хвана и нея.

Беше простряна на стената, ризата й висеше разтворена, синият потник се плъзгаше по гърдите й. Дънките й бяха изритани настрани и изглеждаше — според нея — като изнасилена девица в стар, лош филм. Но изнасилените девици не се радваха на лицето на своя изнасилвач толкова, колкото тя се радваше на Дан.

По скулите му гореше червенина, а очите му блестяха горещи и страстни. Той клекна между краката й.

Разтревожена, тя се опита да ги събере, но той плъзна ръце от вътрешната страна на бедрата й и нежно я разтвори към себе си. Пръстът му едва я погали, намек за докосване, който изпрати изобилие от усещания по нервите й и обеща още.

— Вярваш ли, че ще те спася? Вярваш ли в мен?

Тя едва бе в състояние да говори заради очакването.

— Да. Да.

Той я погледна както беше клекнал, и тя видя опасен блясък в тъмните му очи.

— Тогава знай: винаги получавам каквото искам.

Ръцете й се стегнаха конвулсивно върху въжетата. Как можеше да го каже? Какво имаше предвид? Да не би да я заплашваше с брак?

След това той наведе глава и я вкуси, прогонвайки всички мисли от главата й.

Тя простена, когато езикът му започна да я дразни с обещания за екстаз. Дъхът му я стопляше, подготвяше я за момента… за момента…

— О, Дан! Моля те, Дан! — Главата й се отпусна. Тя се опита да стане, и стисна въжетата толкова силно, че твърдите нишки се впиха в дланта й. Той я взе в уста и я засмука, обгръщайки чувствителната плът, и я вкуси с изтънченост, която я докарваше до сладка лудост.

Пепър потръпна. Изохка.

Сякаш намираше удоволствие в леките й стонове, в начина, по който хълбоците й се движеха, той навлезе по-дълбоко, плъзгайки езика си вътре в нея. После го извади, вкара го отново. Имитираше сексуален акт и това не беше добре. Не беше толкова дълбоко. Той не беше толкова голям. Но с всеки тласък кулминацията се приближаваше и тя искаше повече.

Повече от него. Целия.

Ако не го имаше скоро, щеше да изгуби разсъдъка си.

— Моля те, Дан, моля те, нуждая се от теб. Искам да ме любиш.

С едно гладко и дълго движение той се изправи на крака. Облегна се на нея, провокирайки я със силата си. Изглеждаше по-висок, отколкото преди, по-могъщ. Ризата му беше закопчана, но твърдите му, мускулести гърди бяха притиснати в нейните. Тя си помисли, че усеща ремък, който минаваше през тях… Кобур?

Мили боже, той носеше оръжие?

След това мазолестите му ръце я погалиха по раменете, хълбоците му се задвижиха срещу нейните с безсрамна настойчивост и тя забрави опасността и стреса в същия миг, в който той се освободи от ботушите и панталоните си. Голият му член се притисна в корема й и тя закопня за топлината му вътре в себе си.

Знаеше, че и той иска да е вътре в нея. И произнесе немощно:

— Моля те, Дан.

Плъзгайки ръцете си между краката й, той хвана двете полукълба на дупето й и я повдигна. Притисна я към дъските, разтвори коленете й широко с лакти. Тя беше като разпъната, оголена възможно най-много.

— Така. — Очите му блестяха от задоволство, когато погледна към нея. — Това е начинът, по който те исках.

Тя отвърна на погледа му, изненадана от неочакваната паника от уязвимостта си.

Дан го видя. Разбира се. Тя дори предположи, че го е нагласил така, за да може да каже: „Вярвай ми. Няма да те нараня“.

Но тревогата се стопи, когато усети проучването на пениса му, докато търсеше входа към тялото й. Намери го и натисна навътре. Движението я разтегна и го почувства толкова голям, толкова агресивен. Тя простена, сгърчи се върху него, но беше хлъзгава от устата му, влажна от желанието си и той продължи да навлиза все по-дълбоко, вземайки я, правейки я своя.

Най-после беше напълно в нея, цялото му тяло притиснато към нейното, задържайки я на мястото й. Когато вдишваше, косъмчетата на гърдите му се триеха в зърната й под потника. Грапавите дъски срещу гърба й уловиха плата на ризата й. Ръцете върху дупето й я държаха здраво.

Той я погледна, рус, с паднала върху челото му коса, с очи, пълни с порив, с копнеж, който го тласкаше да я обладава отново и отново, по всякакъв начин, на всяко място, докато нямаше да може да направи нищо, нито да отиде някъде без неговия аромат, без спомена за него.

Когато улови погледа й, Дан размърда хълбоци, леко движение, което го избута назад с няколко сантиметра. След това се върна обратно. Назад… и напред. Назад… и напред. Кратки, бавни тласъци, които я докосваха по цялото протежение до дъното на утробата й. С всеки тласък той се притискаше срещу венериния й хълм, карайки възбудените й нерви да направят единственото възможно, защото тя бе толкова отворена към него. Подтикваше я отвътре и отвън. В същото време я обладаваше с поглед, изисквайки повече, отколкото можеше да му даде. От гърлото й се откъсваха стонове, кратки викове на осуетен екстаз.

— Наранявам ли те? — попита той с ниския, дълбок глас, който посещаваше сънищата й от толкова много години.

Тя не можа да отговори веднага.

Но той спря и повтори въпроса:

— Наранявам ли те?

Знаеше, че той няма да започне отново, докато не го увери. Навлажни устните си.

— Не. — Господи, не. Не я нараняваше. Той… дори не знаеше какво прави той, но беше дълбоко и тъмно, и толкова интимно, че се измъчваше, задето нямаше контрол. Задето той доминира над нея. За това, че каквото и удоволствие да избере да наложи, тя трябва да го приеме.

Защото… защото… Пепър затвори очи пред многозначителния му поглед. Позволяваше му да прави тези неща, защото й доставяха радост.

Не защото й ги беше предложил. Не защото двамата бяха сродни души, отдавна разделени. Не защото тя разбираше по-добре от всеки друг, че животът е кратък и времето трябва да се празнува с този, когото обичаш. Но не по тези причини го желаеше. Не по тези причини го обичаше.

Въпреки това любовта в момента я изпълваше до степен, че изключваше всичко останало. Любовта прогони страха. Любовта завладя цялото й същество.

Движенията му започнаха отново, дълбоко вътре в нея, и продължаваха, и продължаваха. Усещаше Дан с всяка клетка на своето тяло. Той я провокираше до трескаво нетърпение. Тя също искаше да се движи, но нямаше място между него и стената. Опита се да се вдигне, но Дан я държеше прекалено здраво.

Пепър потъваше в безмилостно желание. Зърната й щръкнаха, твърди и болезнени. Сърцето й заби силно. Заля я бурна наслада. Тя се предаде с тихи стонове, обтягайки се срещу него, хълбоците й се движеха срещу неговите, опитваха се да абсорбират всеки остатък от блаженството.

Вътре в нея мускулите й се стегнаха около него, спазмите ставаха все по-силни, когато нуждата, която той толкова усърдно бе развил, намери кулминация в изгарящ климакс. Възхитително освобождение обзе тялото й.

А той… Най-после тялото й искаше, а той даваше, затворил очи и стенещ от обзелата го еуфория. Изпълни я със семето си и макар да знаеше, че може да забременее, му се отдаде.

Във финалните конвулсии на оргазма лицето му придоби израз на диво задоволство. Челото му се отпусна върху нейното. Той се триеше назад и напред, а отворените му очи уловиха погледа й, преди да го отмести. Гледаше я, без да се усмихва, като завоевател, триумфиращ в победата си. Беше любовник, полудял от страст.

За първи път тя бе доволна от своята уязвимост. Бе приела всеки сантиметър от него, давайки му правото да се наслаждава на тялото й. И той го правеше. Боже мили, правеше го.

Всеки път, когато се любеха, беше по-добре, по-силно.

Бризът откъм вратата докосна лицето й. Горе, на плевника, птиците пееха, влизаха и излизаха от отворения прозорец. Светът не беше спрял, но въпреки това за Пепър за един миг във времето той се бе смалил до една жена и един мъж.

До Пепър и Дан.

— Пусни въжетата, скъпа — прошепна той в косата й. — Миличка, пусни ги и се дръж за мен.

По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. В климакса си беше стискала толкова здраво въжетата, че пръстите й се бяха вдървили.

Тя постепенно успя да ги разхлаби. Спусна ръцете си, плъзна ги по раменете му и опря глава на коравите му гърди.

Чу тътена на ниския му смях. Притискайки я към стената, той я хвана за кръста.

— Обвий краката си плътно около мен. — Когато тя не помръдна, добави: — Освен ако не искаш да вървиш.

Тя изпъшка и се подчини.

Той я повдигна и тръгна към купчината сено, пръсната под плевника. Приклекна, след това я положи върху сеното.

Докато потъваше в него, миризмата я обгърна. Дан се отпусна върху нея, мъжкият му аромат се напласти над останалите миризми, донасяйки със себе си спомен за добър секс и неизразима нежност. Харесваше й да усеща тежестта на тялото му върху своето и дължината му вътре в себе си.

Но сеното бодеше голата й кожа. Тя се сгърчи.

— Драска ме.

Той вдигна глава, погледна надолу към нея и каза:

— Ами, и аз те обичам.

Думите я пронизаха като електрически заряд. Какво, шегуваше ли се?

Няма значение. Той нямаше право да й го казва. Изобщо нямаше право.

Не беше забавно.

Той се претърколи така, че тя се оказа върху него, предпазвайки я от сухата трева, и изтупа гърба й, сякаш нищо важно не се е случило.

Но нещо се беше случило. Той й беше напомнил защо е дошла тук и какво й е казал.

Беше я помолил да се омъжи за него, да бъде с него завинаги.

Реалността, държана за кратко на разстояние, се върна отмъстително. Беше едно да го обича днес. Да е с него за известно време. Но брак… това означаваше завинаги, а тя не се бе осмелявала да обича мъж толкова много, тъй като смъртта му би я убила, отсъствието на неговата любов би създало огромна празнина в душата й.

Беше ли прекалено късно?

Тя трябваше да се махне от него. Изправи се на лакти. Закопча ризата си с треперещи пръсти, след това се отдръпна. Когато излезе с плъзгане от тялото й, той предизвика още една тръпка от екстаз — лек катаклизъм, който й каза колко лесно би могъл отново да я измами.

Поне за известно време.

Но ако го оставеше, дали той щеше да умре?

Тя трескаво затърси бикините си, намирайки ги накрая пъхнати в единия крачол на дънките му.

Дали това бе последният път, в който правеха любов?

Всичко в нея я караше да бяга. Всичко, с изключение на онзи слаб гласец в нея, който настояваше, че тя го желае независимо от условията.

Пепър обу бикините и дънките си бързо, закопча ги, после се обърна и го видя да се протяга в сеното, гол от кръста надолу.

Краката му бяха дълги, тъмни и възхитително космати. Пенисът му си почиваше на едното бедро, отпуснат и безопасен. Ръцете на Дан бяха пъхнати зад тила му. Той я гледаше с онова енигматично изражение на лицето си, и чакаше.

— Пепър, не ми харесва начинът, по който се държиш. Кажи ми, ще се омъжиш ли за мен? Или пак ще избягаш?