Кристина Дод
Почти влюбени (18)

Глава 17

Дан я завладя с устата си, остърга със зъби долната й устна, изпилявайки чувствителните й нерви. После плъзна език, влезе бавно, протакайки очакването, и изправяйки я на пръсти.

Тя не се съпротивлява; не беше толкова глупава, че да го прави. Беше сама с мъж, недокоснат от цивилизовано поведение. Със съвсем малко окуражаване, щеше да я хване за главата и да я замъкне в пещерата си.

Но можеше да откаже да отговори на съблазните му, което и направи. Стисна с юмруци масата, отблъсквайки порива да го прегърне. Не се страхуваше да се конфронтира с него, страхуваше се от него сексуално. Той нямаше да я нарани, не физически, но можеше да я нарани в тайните кътчета на душата й и щеше да е глупачка да му го позволи.

Той се отдръпна от нея.

— Точно така, скъпа. Съпротивлявай се. Това прави капитулацията ти още по-сладка. — Като я вдигна на масата, той плъзна ръце по бедрата й, разтваряйки краищата на полата й. Мазолестите му длани разтъркаха гладката й кожа и интимността накара дъха й да заседне в гърлото. Галеше я, сякаш усещането на кожата й му доставяше удоволствие.

Нямаше представа какво удоволствие му носи този контакт, знаеше само, че той източва силата й с докосването си. А може би… не силата. Здравия й разум, защото искаше да го моли да стигне по-нагоре.

Мили боже, тя беше глупачка. По отношение на него.

Пръстите му разтъркаха нагоре-надолу шева на бикините й.

— Това ми пречи.

— Значи такава е волята божия. — Опитът й за сарказъм пропадна, когато той извади от джоба си нож. С един удар на палеца му острието се показа, дълго и с режещ блясък. Преди да осъзнае намеренията му, студеният метал се плъзна по бедрото й, под бикините, и ги преряза. Еластичната материя се нави около кръста й, след това ножът се изкачи към корема и на масата паднаха няколко парцалчета.

Шокът от неговите действия я накара да потрепери.

— Луд ли си? — попита тя.

— Напълно. Със сигурност можем да кажем, че съм луд. — Острието се върна гладко в ръкохватката и той прибра ножа. Гърдите му се повдигаха, когато впи очи в нея.

Пепър изпита страх. Беше прекалено едър. Прекалено бърз. Прекалено неуправляем. Прекалено изискващ.

И само като го погледнеше, мястото между краката й ставаше влажно. Още след като бе пристигнала, я болеше отвътре, измъчвана от нужда толкова силна и остра в утробата, в сърцевината на самото си същество. Всяка минута от деня я караше да чувства, че е жена, която копнее за мъжа си. Отказите й бяха безполезни в тази игра на отчаяно желание. Отказите само я караха да го желае още повече.

Сега пръстът му се спусна по гънката между бедрото й и косъмчетата, които защитаваха нейната женственост.

Неефикасна защита, както се оказа, защото тя потръпна, когато нервите й пламнаха в отговор.

— Кажи ми. Кажи от какво бягаш. — Той пъхна пръста си в нея. Целия.

— Негодник — задъхано произнесе тя. — Негодник такъв. — Измъчваше я, използвайки тялото й срещу нея, за да измъкне информация. Беше напълно въвлечена в това — желаеше го, завладяна от страст. А той не беше. Запазил здравия си разум и дистанция, за да я разпитва. — Мръсен кучи син! — ритна го тя.

Той хвана крака й и след като го повдигна, го облегна на рамото си.

— Негодник? Кучи син? Защо? Защото ти давам каквото искаш?

Тя се опита да се изправи, да не падне по гръб.

— Не искам това! — Подпря се отзад на ръце, мъчейки се да освободи крака си.

— Сериозно? — Той измъкна бавно пръста си наполовина от нея, използвайки влагата на тялото й, за да улесни пътя си. Беше хлъзгава отвътре и с негова помощ стана хлъзгава и отвън. — Скъпа, можеш да лъжеш, колкото искаш. Тялото ти казва истината.

Тя дръпна крака си отново. Беше разтворена широко, но този път, когато ритна с другия си крак, уцели бедрото му.

Той не трепна, но й попречи. Пръстът му все още беше вътре в нея, движеше се неспокойно.

— От какво бягаш?

Не можеше да му каже. Не и за проклетата Непиър. Не и при положение, че той беше войник. Не и при положение, че помнеше миналото й на крадла.

Тя се отдръпна.

Но той не изгуби контакт и бе настоятелен. Щеше да научи истината или поне част от истината, затова тя каза:

— Забърках се с грешния човек.

— Ах — пое си дъх той. — Така си и мислех.

— Какво искаш да кажеш с това „Така си и мислех“?

Той завъртя пръст, докарвайки я до ръба на възбудата.

— Винаги съм се чудил защо избяга и накрая реших, че си избягала от мен, от онова между нас, защото си искала да опиташ от света. Така че кажи, колко бяха?

— Колко бяха какво?

— Кажи ми — дъхът му опари ухото й — колко мъже имаше?

Искаше да го удари. Да го нарани. Манипулираше я и всичко това заради информация, която нямаше право да знае. Затова тя излъга:

— Дузини.

— Наистина? — Той измъкна пръста си, после бавно мушна два пръста в нея. Когато тя се разтегна, дискомфортът заплаши да се превърне в болка. — Да не са били тънки като сламки? Защото си стегната, както в нощта, когато ти отнех девствеността.

Този мъж знаеше прекалено много за жените. Знаеше прекалено много за нея.

— Колко мъже? — опита се да я придума той, гласът му беше прекрасен, красив тътнеж. — Истината. Колко?

Какво значение имаше? Рано или късно щеше да му каже. Като хвана яката му, тя вдигна глава и произнесе в шията му, знаейки, че дъхът й ще погали неговата кожа.

— Ако ти кажа, ще престанеш ли да разпитваш?

— Ако ми кажеш истината. — Пръстът на Дан се завъртя около клитора й.

Истината? Тя едва бе в състояние да говори.

— Господи, Дан, убиваш ме.

— Още съм много далеч от това. Чакал съм девет години, за да го направя. Едва започвам. — Палецът му мина по нея, пръстите му я галеха отвътре и тя се разтърси, слабите, предшестващи оргазма тръпки.

Внезапно той спря.

— Не още, скъпа. Не можеш да свършиш сега.

Като стисна ризата му, тя впи очи в него.

— Ще свърша, когато свърша.

Той се разсмя, дълбок, гърлен кикот.

— Мога докато говоря да те накарам да свършиш. Мога да те докосвам, за да свършиш. Мога да разкопчая дънките си и да те сложа да легнеш върху масата, да разтворя краката ти, да се пъхна в теб, да влизам и да излизам, да влизам…

Неочакван оргазъм я обхвана, помете я. Кръвта се втурна по вените й. Вътрешните й мускули се свиха около пръстите му. Тя се издигна в дъга срещу него, тялото й търсеше продължаване на усещането и тя си пое дъх с уста. Когато свърши, се отпусна срещу него.

Той я подхвана и се засмя. Засмя се ниско и дълбоко в ухото й.

— Не ми казвай, че контролираш тялото и възбудата си. Аз ги контролирам и ако си послушна, ще ти дам това, от което имаш нужда.

Точно от това се страхуваше. Че ще й даде това, от което се нуждае. След което щеше да се нуждае от още. Това, което той предлагаше, беше безкраен цикъл на нужда и задоволяване, а тя вече бе страдала от агонията да го забрави… да забрави неговата страст.

Не знаеше дали може да забрави отново.

— Колко мъже? — разпитваше я Дан като професионалист, измъчваше я, вадеше я от равновесие, без да изоставя целта си.

Мразеше го заради това. Мразеше го, че я кара да говори. Тя отвърна със стегнато гърло:

— Николко. Нямаше никакви мъже.

Нямаше да й повярва. Сигурна беше. И какво щеше да прави тогава?

Да лъже, разбира се. Това го правеше много добре.

Но Дан не изсумтя, не се разсмя, нито възрази. Вместо това я попита с онзи студен тон, който тя ненавиждаше:

— И защо?

Вместо да излъже, тя му каза истината:

— Не можех. С никого, освен с теб.

Той плъзна ръка в косата й. Повдигна лицето й към своето и я погледна в очите. Просто я гледаше, докато стигна до самите дълбини на душата й.

— Мамка му. Ти ме разби.

Дъхът му докосна лицето й. Погледът му свали всичките й маски.

— Това означава ли, че ми вярваш?

— Вярвам ти. — Бърз като светкавица, той я пусна и се дръпна. Разкопча колосаната си риза. Хвърли я настрана. Отдолу носеше тениска с къси ръкави и мускулите на ръцете му се издуха и огънаха, когато я издърпа над главата си. Коремът му беше плосък, с бял назъбен белег, който минаваше точно през ребрата и се спускаше надолу до хълбочната кост.

При мълчаливото й разтревожено изражение той само поклати глава.

— Всичко е наред — увери я. — Добре съм.

Събу ботушите си. Побърза да се отърве от панталоните.

Тя наблюдаваше, запленена от плочките на корема му, силата на бедрата, издутината в слиповете. Издутината, която обещаваше толкова много.

Устата й пресъхна. Първият й път беше на задната седалка в неговата кола, през нощта, изпълнена с тийнейджърска непохватност и горчивото осъзнаване, че не може да остане и да бъде негова любима.

Това беше съвсем различно. Лампата на тавана осветяваше кухнята. Като екзотични парфюми миризмите на ванилия и канела изпълваха къщата. Тя вече не беше глупаво дете, обхванато от гняв и обида, и готово да се самообвинява, а възрастен с нужди, които преди не бе разпознавала.

Това бяха нужди, които той съзнателно подхранваше. Не позираше, движеше се бавно, давайки й време да избяга, да крещи, да промени мнението си… или да се наслаждава на неговите качества.

Той издърпа един от твърдите столове в средата на кухнята и седна. Накрая старателно се освободи от бельото си. Хвана слиповете си и ги плъзна надолу по краката си. Възбуденият му член щръкна.

Сърцето й заби бързо, гърлото й се стегна от страх и очакване. Беше разголена, седейки тук, на масата, с парчета от бикините й под нея. Чувстваше се неловко, изследвайки го така безсрамно, но въпреки това не можеше да откъсне поглед. Не знаеше какво да прави, какво той очаква от нея да направи.

Той се плъзна по стола, разтвори крака и посочи:

— Първия път аз те чуках. Този път ще ме чукаш ти.

Не можеше да повярва, че има наглостта да поиска това, да позира така безсрамно, да я съблазнява без никакво разкаяние.

Не биваше да го приближава. Трябваше да е луда, за да го приближи. Но непреодолимият импулс се подпали в нея. Беше й срязал бикините, беше я разтворил. Беше я подготвил за докосването си. Гледаше го с втренчени очи, докато очите й започнаха да горят.

Той мълчаливо я караше да направи това, което той искаше.

Което тя искаше.

Най-после, когато дробовете я заболяха, сякаш е сдържала прекалено дълго дъх… Пепър взе решение.

Беше абсурдно да си отказва заради страха от болката, която бе изпитала първия път. Сега беше зряла, възрастен човек, който не вярваше, че актът е свързване на две души. Гледаше на секса по-скоро като на блъскане на две тела.

Можеше да се справи с това.

Като слезе от масата, тя прекоси пода боса и мълчалива. Хвана двата края на полата си, която се загръщаше, разтвори ги и внимателно обкрачи стола.

Яхна го.

Глупачка, да прави каквото той иска! Щеше да е по-добре, ако той я бе обладал.

Но тя го познаваше. Той не беше прибързаният осемнайсетгодишен тийнейджър, който се търкаля с нея на задната седалка на колата си. Беше мъж, и ако беше решил тя да го чука, значи така щеше да стане. Рано или късно щеше да го чука, иначе щеше да има още преследване, още изпитания, още нощи, изпълнени със знанието, че той спи в съседната стая и че я желае.

А тя бе стигнала прекалено далеч, за да понесе още една нощ на болезнена възбуда с хладнокръвие. Трябваше да го има и това трябваше да стане сега.

Той подпря с ръка задника й и като магьосник, който прави фокус, измъкна един кондом. Фолиото беше смачкано, сякаш го бе държал в дланта си, и тя го прие, знаейки отлично какво очаква той.

Беше готов, когато тя хвърли опаковката и сложи кондома върху главичката на пениса му. Бавно го смъкна по дължината му и докато го правеше, една камбанка звънна предупредително в главата й. Кожата беше гладка, главичката широка. Беше го имала веднъж, а след това избяга. Знаеше ли наистина какво прави?

Тогава той изстена. Тя погледна лицето му и го видя как се напряга срещу блаженството, което предизвикваше в него докосването й.

И въпреки че предупредителните камбанки продължаваха да звънят в главата й, тя вече не ги чуваше.

Със закован върху пода крак, Пепър се наведе над него. Когато той докосна чувствителната й плът, тя си помисли, че може да свърши още преди да са започнали.

След това, потръпвайки, се контролира и премести бедрата си, докато той се настани на входа към тялото й.

Беше правилно. Беше хубаво. Да гледа лицето му, да вижда любимите очи, суровото, загоряло лице, белега, късо подстриганата златна коса.

Когато притисна хълбоците си надолу, когато той започна да влиза в нея, също беше правилно. Изпълни я, твърд и горещ. И все пак онова, което бе казал за нея, бе истина. Тя беше тясна. Дан беше прекалено голям за нея. Натискът при влизането му я накара да прехапе един стон.

Но ако нея я болеше, то той бе в агония. Отметнал главата си назад, с изкривено лице, с опънати жили на шията. Тя можеше да почувства слабите потръпвания на хълбоците му, докато той се бореше с импулса да се тласне вътре в нея. По челото му изби пот, когато бедрата му се опънаха под нейните и тя го обхвана отвсякъде.

Стига и той да се мъчеше, тя бе доволна. Лека усмивка разтегна устните й, когато се смъкна по-ниско, след това се вдигна, а после отново се отпусна, стигайки още по-дълбоко.

Пръстите й започнаха да се свиват върху гърдите му, опитвайки се да се заловят за нещо в един свят, излязъл от контрол. Тя можеше да се чуе как пъшка, да усети как трепери от дълбока болка и още по-силна нужда.

— Дан. Моля те, Дан.

Но не знаеше за какво моли.

Нямаше значение. Той щеше да й даде каквото искаше. Ръката му дръпна възела на полата на кръста й. Хвърли полата настрана и пръстите му се върнаха върху нея, между широко разтворените й бедра. Погали я леко, кръгови движения, които я стимулираха, отвориха я към него без резерви.

Тя си пое рязко дъх и загуби контрол. Плъзна се надолу, усети краката и корема му под себе си. Бързо се надигна, ликуваща при плъзгането на пениса му в нея. Чу го да стене и се засмя. Засмя се, хваната в тази вихрушка от неконтролируема страст.

Може би звукът на смеха й разби последните частици от неговата дисциплина. Може би той никога не бе възнамерявал да остане пасивен. Но с един тласък я намери. Богатата му текстура я изпълни и тя се притисна в него, решена да доминира.

Бавното начало премина в яростна акция от звук и чувства. Столът стържеше по пода, кратки, остри звуци, които отекваха в голямата светла кухня.

Пръстите му се притиснаха към дупето й.

Подът под краката й беше студен.

Той простена, дълбок, разтърсващ звук.

Ноктите й се забиха в раменете му и бедрата й се разтрепериха от напрягането да се издига над него отново и отново.

Всеки тласък на хълбоците му, всяко нейно усилие да се спусне ги приближаваше все повече и повече един към друг. Приближаваше ги към рая.

Очите й се затвориха, когато нуждата връхлетя върху нея. Не можеше да чака повече, не можеше да задържи климакса си. Оргазмът я удари като светкавица, обгаряйки плътта й с неговата, стапяйки ги в едно. Дълбоко в нея гореше треска, заличавайки всяко усещане, освен удоволствието и агонията да е едно цяло с този мъж.

Той не забави. Повдигна я, водеше я, но не се присъедини към нея. Налагаше още и още удоволствие върху нея, докато кръвта забуча във вените й, тялото й се изви над него в силен и удивителен спазъм, и тя изкрещя силно, несвързан вик на неизразима пълнота.

Добре че той забави ритъма, за да може тя да си поеме дъх и да възвърне в някаква степен съзнанието си.

Чу го да произнася:

— Пепър.

Тя отвори очи.

Внезапно си даде сметка къде се намира. Това, което изглеждаше необходимост само преди няколко мига, сега приличаше на лудост. Уплаши се, когато осъзна какво е направила. Какво правеше.

Тъмният му поглед я предизвикваше. Той взе ръцете й и отново ги сложи върху гърдите си.

Топлината на кожата му посрещна дланите й. Сърцето му биеше лудо.

Черните му очи горяха със собственически пламък.

— Кой съм аз? — попита я. — Кажи ми кой съм аз.

Не разбираше какво й говори.

— Дан — прошепна. — Ти си Дан.

— Кой те държи? Кой е вътре в теб? — Той се тласна веднъж, после се тласна отново. — Кой те кара да свършиш?

Най-после стигна до съзнанието й. Той я подлудяваше и в същото време сдържаше собствения си климакс — всичко това, за да засили чувството си за собственост. Искаше да властва над нея. И изискваше тя да знае кой е господарят й.

Мразеше го за това. Мразеше го. Нуждаеше се от него. Никога, никога не го бе забравила.

— Пепър. Кажи ми. — Той я движеше върху себе си, все по-бързо и по-бързо.

Климаксът я връхлетя. Отново я помете онзи спиращ дъха спазъм. Движеше се върху него, защото трябваше да го има. Защото тялото й заповядваше и тя нямаше избор, освен да се предаде.

— Кой те чука? — Той погледна в очите й. — Кой е в теб?

Тя не можеше да отклони очи. Едва успя да отговори:

— Ти. Дан. Дан, моля те…

Той трескаво я раздвижи върху себе си. Хълбоците му направиха един последен тласък, след което я притисна надолу. Пенисът му потръпна, когато свърши, изпълвайки я с неговата страст.

Тя се напрегна срещу него, тялото й искаше още удовлетворение и още, и имаше чувството, че ще умре от безмилостния екстаз.

Накрая, когато удоволствието надхвърли всичко поносимо, то постепенно се оттегли, отнасяйки със себе си всичко… освен усещането.

Тя се отпусна. Той беше все още в нея, все още прекалено голям, все още прекалено горещ, и въпреки това тя не можеше да се държи повече върху него. Макар това бавно плъзгане надолу върху него да беше като капитулация — по-скоро капитулация, отколкото безумно сливане — тя най-после остави мускулите си да се отпуснат и да си починат върху скута му.

Сякаш по сигнал, който чакаше, ръцете му се обвиха около нея, придърпаха главата й по-близо към рамото му.

Тя се отпусна на него с цялата си тежест. Знаеше, веднага след като способността й да мисли разумно се върна, че ще се сблъска с цял куп проблеми. Но точно сега всичко изглеждаше правилно. По-правилно от всичко, което е било след като избяга от него първия път… и с тази мисъл съмненията започнаха да клокочат в съзнанието й.