Кристина Дод
Почти влюбени (22)

Глава 21

— Хоуп беше толкова сладка преди. — Гейбриъл излезе със Зак от корпоративния джет, минаха през летище „Лоуган“ и се насочиха към паркинга, където ги чакаше дългата лимузина. — Никога не съм предполагал, че бременността превръща жените в хищни вълци, които са готови да те разкъсат щом ги погледнеш.

— Преувеличаваш. — Зак си помисли, че му се иска да може да го каже с искрено убеждение.

С напредването на бременността Хоуп ставаше все по-дива и неуправляема. Той, Гейбриъл и адвокатът на „Гивънс Корпорейшън“, Джейсън Ърбано, бяха пътували до Вашингтон. Бяха отсъствали единайсет часа, търсейки Пепър. Зак си представяше, че до този момент Хоуп със сигурност се е побъркала от очакване.

Гейбриъл направи гримаса:

— Обичам сестра си, но се надявам да роди това бебе, преди да ни върже и да тръгне сама да търси Пепър.

Точно от това се страхуваше и Зак. Неведнъж се беше будил нощем, за да проверява дали съпругата му не е взела корпоративния джет и не е тръгнала без него да намери сестра си.

Гейбриъл тупна Зак по рамото.

— Споменах ли, че наистина се радвам, че ти трябва да се оправяш с нея?

— Прибираш се вкъщи заедно с мен и ще помагаш да докладваме — отвърна Зак.

— Ще взема такси.

— Не си го и помисляй.

Тонът на Зак беше нисък и заплашителен, но той се шегуваше само донякъде.

Двамата мъже предпазливо се приближиха до черната лимузина, паркирана на тротоара. Колдфел, шофьорката на Зак, застана до отворената врата и на въпросителния поглед на Зак завъртя пръсти в универсален жест, който на всички езици трябваше да означава „горе-долу“.

Гейбриъл въздъхна.

Но Зак изпита радостно вълнение. Той мразеше да е далеч от Хоуп, особено сега, когато тя носеше тяхното бебе. Независимо от това колко труден характер можеше да е, видът й караше сърцето му всеки път да прелива от любов.

Той влезе в лимузината, прохладна след нехарактерната горещина за бостънски летен ден. Прозорците бяха затъмнени, тапицерията беше черна, интериорът направо миришеше на пари; той беше щастлив, че богатството му може да създаде удобства за Хоуп.

Тя седеше и чакаше, пръстите й барабаняха по огромния й корем, а погледът, с който го погледна, когато влезе, издаваше нетърпение.

Зак се плъзна на кожената седалка. Обви ръце около съпругата си и сложи пръст върху устните й.

— Преди да кажа и дума за срещата с генерал Непиър, искам да знам как си.

— Бременна. — Очите й блестяха. — Какво каза тя? Може ли да ни помогне?

Гейбриъл влезе в купето и седна на седалката срещу тях.

— Още информация — подтикна я Зак. — Бременна си и още нямаш контракции? Бременна си и докторът е казал…

— Че имам два сантиметра разкритие и раждането ще е след около две седмици. Тази информация достатъчна ли е? Може ли сега да чуя за сестра си?

Подкарвайки колата, Колдфел се отдалечи от тротоара, но прозорчето между шофьорското място и задната седалка остана отворено. Тя откровено подслушваше. Всички служители на Гивънс знаеха колко отчаяно семейството търси Пепър, и по свой начин бяха въвлечени.

Това бе направила Хоуп за Зак. Бе откъснала един мъж от висшето общество и го бе въвела в семейството на човеците.

Така че той би направил всичко, за да й помогне да се събере с нейното семейство. Разказа й подробно:

— Срещнахме се с генерал Непиър до жилището на Пепър. Тя ни чакаше в официална лимузина и когато отидохме до апартамента на Пепър, се оказа, че вратата е отключена. Апартаментът беше претърсен.

Хоуп си пое дъх разтреперана.

— Бяхме силно шокирани. — Зак никога не бе очаквал да види подобни разрушения в апартамента на Пепър. Сякаш го беше претърсвал някой, хранещ силна омраза към Пепър. — Който и да го е направил, е търсел нещо определено.

— Като например самоличността на Пепър, или къде се намира? — предположи Хоуп. — Мислиш ли, че са открили нещо?

— Не знам. — Зак и Гейбриъл размениха погледи. — Ние не намерихме нищо и заключихме.

— Генерал Непиър помогна ли? — попита Хоуп.

— Не, каза, че не искала да се забърква в сцена на престъпление. — Устните на Гейбриъл се извиха при тази педантичност. — Но обеща, че ще използва големите си ресурси, за да намери Пепър преди истинските убийци да са го направили.

Проницателните очи на Хоуп се присвиха.

— Издирват Пепър, за да я разпитат за убийството на помощника на генерал Непиър, така ли?

— Всъщност, не. — Когато колата ускори през бостънския трафик, Гейбриъл се наведе напред, забил лакти в коленете си. — Говорихме с полицията. Гледат на нея като на потенциално заподозрян. Искат да разпитат Пепър — или Джаки Портър, както я нарекоха — но изглежда има съмнения, че в действителност тя е дръпнала спусъка. Знаят, че е била там и генерал Непиър явно е убедена, че ако я намерят, тя ще бъде обвинена.

Хоуп потрепери.

— Защо?

— Генерал Непиър каза, че от полицията вероятно не са намерили истинския убиец, но че Пепър — или по-скоро Джаки Портър — е била видяна да бяга от местопрестъплението. Изпуснала е там книгата на генерала, онази, на която генерал Непиър й е дала автограф, и това я прави главен заподозрян в убийство. — Гейбриъл се облегна назад. — Генерал Непиър каза, че от полицията обичат да правят арести и обвинения, и че е сигурна, че ще арестуват Пепър, защото тя има връзка с престъплението и е избягала, сякаш е била виновна.

Зак гледаше как Хоуп възприема информацията. Нейната интелигентност го бе впечатлила още от първия им разговор. Всъщност, гласът й бе този, който първо го впечатли, викайки го като глас на сирена. След това беше способността й да се грижи за всички, които срещне. Но когато бе гледал работата й за защита на колежанската степен в най-трудните условия, той не можеше да не й се възхити.

Сега тя знаеше това, което й казваха, но все още не искаше да го повярва.

— Кой, според генерал Непиър, е убил нейния помощник? — попита тя с отсечен глас.

— Каза, че не знае — вдигна рамене Зак. — Каза, че била на среща за даване на автографи. Двамата с помощника й тръгнали към паркинга. Тогава осъзнала, че е изпуснала някакви документи, и се върнала към асансьора, докато той отишъл да докара колата. Когато Непиър слязла отново долу, той бил мъртъв, и някаква жена избягала. Тя казала на полицията, че помощникът й е предотвратил обир и е бил прострелян.

Хоуп местеше очи от единия към другия.

— А вие какво мислите, момчета?

— Щом генерал Непиър не е била там, защо е толкова сигурна, че Пепър не е виновна? — попита Гейбриъл.

Зак отвърна:

— Тя каза, че на срещата в книжарницата е разговаряла с Пепър дълго, и че Пепър я е впечатлила с това, че се е поправила.

— Поправила се е от какво? — остро попита Хоуп.

— Според генерала, Пепър имала криминално досие.

Хоуп се раздразваше все повече и повече.

— Щом Пепър е имала криминално досие, защо полицията не е взела пръстови отпечатъци от книгата, за да ги сравни с базата данни?

Гейбриъл кимна.

— Това е проблем, нали?

— Генералите изпращат помощниците си да правят всичко — намеси се Зак. — Защо генерал Непиър ще идва лично до апартамента на Пепър? И обратно — щом е толкова педантична и не иска да оглежда апартамента й, защо не се е обадила в полицията да съобщи за престъпление?

Хоуп свадливо попита:

— А когато е изгубила онези документи, защо не е изпратила помощника си за тях?

Зак и Гейбриъл се спогледаха. Тази мисъл не им беше хрумвала.

Хоуп ги изгледа един по един.

— Вие двамата не вярвате на генерал Непиър. Мислите, че тя е виновна за нещо. Мислите… мислите, че самата тя е замесена в убийството на помощника си. — Хоуп си пое дълбоко дъх, когато мрачното подозрение я връхлетя с пълна сила. — Какво й казахте за Пепър?

Зак и Гейбриъл отново размениха мрачни погледи.

Зак каза:

— В началото бяхме толкова благодарни, че такава високопоставена личност ни помага, че не осъзнахме, че има нелогичност в историята, която ни разказва.

— Казахме й истинското име на Пепър — призна Гейбриъл.

— О, небеса! — Хоуп потърси пипнешком бутилка с вода. — С тази информация и с влиянието си върху правителството тя може да накара всеки щат да отвори архивите с приемни семейства и да открие къде е била Пепър.

Колдфел настъпи газта и лимузината полетя.

Зак кимна мрачно:

— Оставихме Джейсън във Вашингтон да говори с полицията. Аз звъннах на Гризуолд от летището и му казах, че трябва да намерим Пепър веднага, иначе няма да я заварим жива.