Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Мираж (13)

12.

Тенисън завъртя топката и понечи да дръпне тежката врата навътре, но тя се стовари в лицето му, когато цветарят я отвори със силен ритник. Професорът падна назад върху пода само секунди преди да се чуе заглушеното жужене на автоматичен откос, насечено от приглушения пукот на два изстрела от Кабриловия със заглушител, които запратиха фалшивия цветар в розовите храсти пред вратата.

Падането на Тенисън му бе спасило живота. Беше паднал на земята, преди откосът да надупчи въздуха над главата му. Кабрило се наруга, че беше закъснял с две секунди, за да предотврати нападението срещу професора, макар да бе благодарен, защото Тенисън май се беше отървал само с уплахата. Едва успя да му каже да се престори на умрял.

В тишината, която настъпи, Хуан чу двама мъже да си говорят на руски, докато бързаха през задния двор към кухнята. Когато стигнаха до помещението, то беше празно, като се изключат тялото на Тенисън и малък килим от разхвърляни жълти нарциси. Само по разбитата входна врата се виждаха пурпурни пръски. Без те да знаят, Кабрило се криеше зад палтата в килера до входната врата и гледаше през леко отворената врата.

— Това той ли е? — попита единият от убийците.

Съучастникът му кимна.

— Точно така. Шофьорска книжка, издадена на Уесли Тенисън?

В килера Кабрило затаи дъх. Можеше само да се надява, че Тенисън ще запази достатъчно самообладание, за да се престори убедително на мъртъв. Единственият проблем беше, че по него нямаше кръв.

Единият от убийците изведнъж скочи на крака, сякаш беше обзет от някаква мисъл.

— А къде е Владимир?

— Вероятно се е върнал в буса, за да вземе газовите бутилки, с които ще изгорим къщата.

— Не мога да го видя през прозореца на буса. Не е там!

— Ще проверя отпред — измърмори мъжът, застанал на прага. — Ти се качи горе и провери спалните. След като намеря Владимир, ще проверя мазето.

— Не забравяй да отвориш газовия клапан на печката.

Мъжът излезе през предната врата, а другарят му започна да се качва по стълбите. Той направи само няколко крачки навън и видя останките на Владимир, проснати в лехата с рози, а мъртвите му очи, вторачени в слънцето. Втурна се обратно в къщата, крещейки името на своя колега. Щом влетя в коридора, видя един мъж, седнал на близкия диван. Изненадата му струваше онези три милисекунди, нужни на Кабрило да забие куршум в челото му точно между очите. Съучастникът му твърде късно осъзна, че нещо не е наред. Хуан стреля втори път и на врата на руснака се появи червена дупка.

Кабрило погледна към трупа, който беше паднал върху краката на Тенисън. Вдигна го и го пусна върху другия. Едва тогава коленичи до Тенисън.

— Професоре, добре ли си?

Запитаният вдигна глава и го погледна в очите.

— Не, не съм добре. Живея тих, достоен живот и само за пет минути се оказвам с трима мъртъвци в розовата ми леха и фоайето на къщата ми. Какво ще кажа на полицията?

— Не се тревожи. Имаш ли ръчна количка?

— В бараката за инструменти.

— Ще изкарам телата до микробуса и ще ги скрия. Познаваш ли някое хубаво усамотено място?

Тенисън се замисли за миг.

— Има стара кариера за чакъл, която сега е пълна с вода. Няма водолази и рибари заради химикалите, останали след затварянето й.

— Къде се намира?

— На около петнайсет километра южно от града. Пътят е лош. Минава през гъста гора и не е ползван повече от трийсет години.

— Звучи чудесно — каза Кабрило. После подаде на Тенисън ключовете от поршето.

— След като си опаковаш багажа, ще ме заведеш до кариерата.

— Да си събера багажа?

— Да. Ако останеш тук, животът ти няма да струва и пукната пара. Моята Корпорация притежава хубав малък апартамент на остров Антигуа. Можеш да отидеш там и да разпускаш на плажа, докато не ти кажа, че вече си в безопасност и няма да има повече покушения срещу живота ти.

Тенисън зададе традиционния въпрос:

— Защо тези хора искат да ме убият?

— Защото знаеш твърде много за Тесла.

Без повече приказки Кабрило натовари труповете в микробуса, а Тенисън опакова дрехи и тоалетен несесер в малък куфар.

Изминаването на тези петнайсетина километра им отне четирийсет минути. Кабрило подкара напред, следван от Тенисън в наетото порше. Професорът натискаше клаксона веднъж, когато трябваше да завият надясно, и два пъти за наляво.

Щом излязоха от главния път и поеха по едва видимите следи на черен път през гората, скоростта им падна още. Три пъти им се наложи да спрат и да разчистят отчупени клони, паднали върху пътя. Най-накрая стигнаха до изоставената кариера за чакъл, сега пълна с вода.

Стари ръждясващи машинарии лежаха по брега на изкуственото езеро. От административните сгради и стола за работниците бяха останали полуразрушени и гниещи постройки. Кабрило слезе от буса и надникна от брега в кариерата. Водата беше жълто-кафява и миришеше на сяра. Не можеше да прецени колко е дълбок изкопът, но се надяваше, че ще покрие буса изцяло.

Сложи камък върху газта, включи на първа и се дръпна, гледайки как бусът се стрелна напред, излетя над ръба, падна във водата с неопределен плисък и започна бавно да потъва във воднистата тиня.

Кабрило се отпусна на една скала и потъна дълбоко в мисли, докато разсеяно очакваше бусът да се скрие напълно. Знаеше кой и защо е наел убийците, но имаше и други въпроси, очакващи отговор.

Аматьори, каза си той. Защо му е на Кенин да изпраща тройка аматьори?