Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (49)

48

Ан не ни посрещна особено радушно. Застана до нас, докато окачахме якетата си на закачалката в антрето.

— Обадиха ми се по телефона. Предполагам, че така се опитвате да свикнете. Няма значение. Елате в кухнята. Има горещ шоколад и курабийки.

Чудесна награда за провинилите се, Ан. От теб ще излезе страхотна майка!

Възползвах се от случая да хвърля още един строг поглед на Гази. Малките му рамене се свиха.

— Държа да отбележа, че съм много разочарована от постъпката ви — рече Ан и започна да разлива горещия шоколад по чашите.

В моя пусна два карамелени бонбона. Опитах да потисна спомена за Джеб, който правеше същото — при това не толкова отдавна.

Отвори пакет с курабийки с парченца шоколад, изсипа ги в една чиния и ги сложи на масата. Захрупахме лакомо — от обяда бяха минали часове, а и ни бяха дали обикновени порции.

— Мога да те науча как се правят курабийки.

Премигах озадачена от собствените си думи. Наистина ли го бях казала? Останалите също ме изгледаха с изненада. Заех отбранителна позиция. Какво толкова, не можеше ли да съм мила с Ан?

— На гърба на кутията има рецепта — смотолевих и си взех още една.

— Много мило, Макс, благодаря — каза Ан с омекнал глас, усмихна ми се и отиде на умивалника.

— Димка — изхихика Тото между хапките курабийка. — Сигурно е било върхът.