Борис Проницин
Двете Европи (8) (Славянската идея през XXI век)

2.7. Особености на изкуството в различните типове общества

Последната област, в която трябва да се сравнят духовното и материалистичното общество, е областта на културата.

Изобразителното изкуство на духовните общества може да се нарече несетивно, свръхреалистично или „нереалистично“, ако бъде използвана официалната терминология. Художниците не рисуват това, което виждат очите им, а това, което чувстват, когато наблюдават околния свят. Тяхното изкуство не отразява света такъв, какъвто той изглежда за сетивата, а такъв, какъвто го виждат техните духовни „очи“. Това, което живописците виждат със своите очи, поражда някакви чувства във вътрешния им свят и именно тези чувства, породени от съзерцанието на природата, рисуват те, а не самата природа. Всеки, който е разглеждал картините на източните майстори, е забелязал, че в тях различните природни обекти (планини, облаци, животни и птици) представляват орнаменти, а не реалистични копия на обекти, които очите на художника виждат. Такова и трябва да бъде истинското изкуство.

В живописта преобладават религиозните и митологичните сюжети, а в архитектурата — неправилните овални линии и повърхности.

Напротив, изобразителното изкуство на материалистичното общество, олицетворявано от Запада, може да се нарече реалистично (доколкото въобще думата „реализъм“ има смисъл). Под реалистично трябва да се разбира такова изкуство, което отразява само сетивно — възприемания свят, при това стараейки се да го направи с възможно най-голяма достоверност. Така например в живописта художникът се стреми да отрази не това, което чувства, гледайки изобразявания обект (както това правят художниците от духовен тип), а да пресъздаде дадения обект максимално близко до това, което възприема неговият зрителен рецептор. Разновидност на реализма е натурализмът.

Натурализъм — това е направление в изкуството и литературата, което се стреми към грубо, механично копиране (фотографиране) на действителността, не отделящо внимание на същественото. Характерно за натуралистичния роман е, че описва живота „такъв, какъвто е“, и обяснява всичко с елементарните и низшите основи на жизнените явления. Натурализмът дори не се опитва да обясни живота и света, а само ги описва. Това е такова потапяне в сетивността, при което вече не може да се говори за изкуство, защото фотографията не може да бъде изкуство. Художниците, принадлежащи към материалистичните култури, притежават твърде силно чувство за триизмерността на обективирания свят, защото само в него съществуват такива понятия като „горе“, „долу“, „ляво“ и „дясно“. Това обяснява защо изкуството и особено архитектурата на Запада създават такова силно чувство за пространственост и триизмерност. В живописта този ефект се постига посредством вкарването на перспективата, а в архитектурата — посредством строителството на високи сгради, със силно изразени вертикални и хоризонтални линии на фасадите. Отвесните линии на небостъргачите и готическите катедрали, издигащи се на много десетки и стотици метри във висините (т.е. само в едно измерение), сякаш разсичат пространството и веднага подчертават другите две негови измерения.

Най-характерните направления в архитектурата от този тип са следните:

кубизъм — архитектурно течение, пропагандиращо „естетика“ на правилните геометрични фигури. Зданията се строят във вид на кубове, пирамиди, полукълба, конуси и др. Правилните геометрични фигури от този тип са творения и абстракции на чистия разум, а не на духа, поради което архитектурата, която ги използва, може да се нарече напълно бездуховна (стопроцентовата разумност е фактически равносилна на стопроцентова бездуховност).

футуризъм — архитектурно течение, за което е свойствено преклонение пред техниката и машините. В строителството се използват главно плексиглас, стъкло и метали. Съзнателно се подчертава изкуствеността на използваните материали.

конструктивизъм — направление в архитектурата, поддържащо идеята, че планировката на зданията трябва да следва максимално близко тяхното функционално предназначение, т.е. то е проповядващо най-тесен утилитаризъм архитектурно течение. Всяко разкрасяване на постройките, обогатяване на техния декор се отхвърля като „нефункционално“. Провъзгласява се някаква „естетика на гладките стени“, използва се съчетание на прости обеми и ясни пропорции, във фасадата преобладават правите линии и острите ъгли. Въобще такава архитектура може да се зароди само в главите на метафизически нездрави хора (с каквито впрочем винаги е изобилствал Западът).

Що се отнася до музиката на материалистическата култура, то тя може да бъде наречена „рационално — хармонична“. Нейните елементи, по думите на Макс Вебер^[1], са контрапункта, акордната хармония, образуването на тона от три основни акорда, хроматичността и енхармоничността, оркестъра, организираният духов ансамбъл, главният басист, нотните листа и др. Музикалните произведения се конструират подобно на машини.

* * *

И така, с разглеждането на особеностите на изкуствата, завършваме сравнителния преглед на съществуващите в света основни типове обществени формации. Както и да бъде погледнато, от само себе си се натрапва твърде нелицеприятен за Запада извод — а именно че той е една грехопаднала цивилизация, стояща в много отношения несравнимо по-ниско от повечето източни култури, които ние кой знае защо сме свикнали да считаме за изостанали.

Споменатото грехопадение обаче не е било еднократен акт, а дълъг, проточил се в течение на много столетия процес, включващ най-малко четири основни етапа, подробното разглеждане, на които е задачата на първата част от настоящата книга. Тези етапи са следните:

1. Ренесанс (прибл. 1300–1517 г.). Съзнанието на западноевропееца се насочва към материалния свят, но религията остава още непокътната. В градовете побеждава търговският дух.

2. Реформация (1517 — прибл. 1700 г.). Християнската религия се реформира, за да отговори на новите светски стремежи. Протестантството като религия на търговците.

3. Просвещение (прибл. 1700–1789 г.) Самата религия вече започва да се отхвърля, макар и все още само от образованите класи. За първи път в историята на човечеството, третото съсловие идва на власт.

4. Епоха на индустриална капиталистическа цивилизация (1789 — наши дни). Епоха на масовия материализъм и масовата индустриализация. Науката преминава на позицията на догматичния материализъм. Парите се превръщат в основната ценност на обществото.