Борис Проницин
Двете Европи (6) (Славянската идея през XXI век)

2.5. Особености на материалистичното общество

Материалистично е такова общество, енергията, на което е насочена навън. За него най-важен приоритет е икономическото развитие и обезпечаването на висок жизнен стандарт на индивидите. Такова общество се движи от интересите, а не от идеите, управлява се от прагматизма, а не от идеализма. Материалистичната цивилизация се интересува само от проблемите на земното, преходното, тя не се вълнува или малко се вълнува от проблемите на религията и вярата. За нея обикновено такива понятия като бог, безплътни духове, невидими същества, ангели, демони и т.н. са продукт на разюзданата човешка фантазия, плодове на нездрави мозъци или най-малкото субективна измама. Реалност и значение има само земният свят, от плодовете, на който човек трябва да се възползва всячески.

Материалистичното общество, ако то е и едновременно индивидуалистично, пребивава в крайно атомизирано състояние, при него всеки индивид живее за себе си, за своите лични егоистични интереси. Никой не се интересува от общото благо. Всяко индивидуалистично общество по своята същност е номиналистично, понеже признава реалното съществуване само на отделните индивиди, но не и на надличните колективни реалности. Обществото, според тези представи, е само понятие, празен звук. Това е логичен резултат от бездуховността на съставящите го хора.

Обществена формация от такъв тип неизбежно се управлява от външния закон. Законопослушността и дисциплината са единствената възможна форма на управление на Запад, понеже там, от една страна, господства личният егоизъм, заплашващ да разруши целия държавен организъм, а, от друга, деспотизмът е невъзможен, защото независимостта на индивидите се поставя над всичко друго и функцията на външния закон се състои в това да я охранява. Поради това няма да бъде преувеличено, ако се каже, че там, където господства егоизмът, там се уважава и закона.

Държавата в този случай се образува поради желанието на хората да живеят в обособеност — те виждат в нея само средство за съхранение на своята самостоятелност. Поради това тя се базира на един своего рода обществен договор в двете му форми — демокрация и умерена монархия. Демокрацията е такава форма на управление, при която намесата в частния живот на гражданите от страна на властта е сведена до минимум. В това впрочем се състои и единствения плюс на индивидуалистичното общество, но той по никакъв начин не може да компенсира неговите недостатъци.

Такъв недостатък в миналото е бил например постоянният сепаратизъм, заплашващ целостта на държавите вследствие на личните амбиции на силните хора. Това обяснява и факта, че западните държави исторически са били почти винаги неголеми по своите размери. Армиите в тях открай време са се състояли от наемници, защото там хората не искат да воюват безкористно в името на държавните интереси, а и никой не може да ги принуди да правят това.

В областта на икономическите отношения е характерно тоталното господство на частната собственост във всичките й форми. Както вече беше отбелязано, чувството за собственост се поражда от желанието на индивидуалистичното его да погълне и да „всмуче“ всичко в обективирания свят. Следователно, казано с други думи, частната собственост е материализираният егоизъм на човека. Разликата между нея и личната собственост е значителна. В случая става дума не само за количество, но и за качество. Личната собственост е плод на жизнените потребности на хората, тя е нужна за оцеляване им. Обратно, частната е плод на егоизма и желанието за забогатяване. Ако например допуснем, че един беден селянин иска да има две-три крави, то той се стреми към това в името на удовлетворяването на своите жизнени нужди. Но ако един фермер иска да притежава двеста-триста глави едър добитък, то това е плод на неговото егоистично желание за забогатяване. Значи личната собственост се явява средство за живот, а частната — самоцел на живота.

Втората особеност на икономиката на материалистичното общество, ако може така да се каже, е високата степен на нейното развитие. Поради повишения интерес към всичко материално, съществуващ на Запад, само там можеше да възникне и да се прояви такъв феномен като индустриализацията. От метафизична гледна точка индустриализацията представлява гигантска трансформация (механична, химична или друга) на естествено оформената материя в изкуствено оформена такава, извършваща се в резултат на човешката дейност. Или ако се каже с други думи, тя представлява необичайно силно, достигащо геологични мащаби изменение на материалния свят вследствие на антропогенната активност (Разбира се, и в предишни епохи природният пейзаж е бил изменян в резултат от построяването на градове, напоителни канали и различни големи постройки, но това се е извършвало в ограничени, негеологични мащаби.) Колкото по-развита е една страна, колкото по-индустриализирана е тя, толкова по-голямо е количеството на трансформираната от човешката дейност материя.

Но за възникването на индустриална икономика не е достатъчна само материалистична насоченост на съзнанието. Индустрия може да възникне само в такова общество, в което се съчетават едновременно материалистичното и егоистичното (т.е. индивидуалистичното) начало. Ако едното от двете начала отсъства, то индустриална цивилизация не би възникнала. От една страна, както вече казахме, е необходима насоченост на човешкия ум навън — към обективирания свят, към материалните обекти и блага. От друга страна, обаче е нужно и желание да бъдат овладени тези блага, т.е. нужен е егоизъм. При отсъствие на втория фактор е невъзможно развитието на индустриално общество (като пример за това могат да послужат китайският или античният съзерцателен материализъм, които не съумяха да развият индустриална икономика).