Борис Проницин
Двете Европи (2) (Славянската идея през XXI век)

2.1. За бога

В основата на всичко съществуващо се намира абсолютният дух, или душата на вселената, или това, което милиарди хора по цялата планета наричат бог. Духът е първопричината и прародителят, крайната цел и същността на вселената. Той не е същество, а особена първосубстанция, която „уплътнявайки се“ поражда материалната и другите по-груби субстанции, които се явяват вторични по отношение на бога.^[1] Но абсолютният дух не бива да бъде наричан и „субстанция“ в истинския смисъл на думата. Ако материалната и другите груби субстанции по своята същност са множествени и се състоят от елементарни частици, то духовната субстанция представлява единна и всеединна, безусловна и неограничена от нищо чувстваща същност.^[2] Тъй като духовната субстанция е всеединна, за разлика от материята, тя се намира извън всякакви форми, т.е. съществува само един бог, само една форма на бога и само един дух. Но не трябва да се смесва богът с вселената. До сътворението бог е Абсолют, след сътворението той е абсолютният дух. Сътворението е резултат от своеобразно „уплътняване“ на духовната първосубстанция, вследствие на което се образуват материалната, енергийната, светлинната и другите низши субстанции. Особено място в случая заема разумната субстанция, или прословутата „абсолютна идея“ на Хегел. Абсолютната идея обаче не може, както мислеше великият немски философ, да бъде първопричина на вселената, доколкото разумната субстанция е също вторична по отношение на духовната. (В това отношение истината е на страната на Шелинг, който говореше за ирационалното, мистичното начало на вселената.)

Пример за такъв род преходи между различните субстанции е превръщането на материята в енергия вследствие на ядрената реакция или превръщането на светлината в енергия на слънчевите батерии. Както вече доказа квантовата физика в началото на XX в., радиоактивните атоми са твърде нестабилна материя, своего рода междинно състояние между материята и енергията. По аналогичен начин се извършват и преходите между останалите, по-фини субстанции (разбира се това не може да се докаже с никакви сетива или лабораторна техника, тъй като всяка техника е изградена от материя). Висшите светове — това са светът на духа и светът на разумната субстанция, а земния свят — това е светът на материалната и енергийната субстанция с техните форми.

Тук няма да се спираме по-подробно на тези въпроси, тъй като те се явяват предмет на специална наука.