Борис Проницин
Двете Европи (17) (Славянската идея през XXI век)

4. Материализмът и индивидуализмът като фактори в стопанския живот

Техническият прогрес в Западна Европа скоро довел и до ускорено икономическо развитие в тази част на континента, изразяващо се в особено силното разрастване на градовете. Това разрастване било резултат от процъфтяващата търговия, което ще рече на процъфтяващото сребролюбие, ширещо се по това време сред значителни слоеве от населението.^[1] Парите започнали да проникват навсякъде, дори в селските местности, където се преминало от изплащане на натурална към изплащане на парична рента. Феодалните армии станали наемни (както ще стане ясно по-нататък, този факт имал значителни политически последствия).

Никъде обаче търговският дух не бил толкова силен, както в италианските градове — републики Флоренция, Венеция, Генуа и Милано. В тях търговското съсловие, вследствие на усилената търговия с Ориента, станало толкова богато и могъщо, че напълно се освободило от диктата на аристокрацията и духовенството. В средните векове старата феодална прослойка преследвала търговеца — производител с различни данъци, като му налагала т.нар. богоугодна цена на неговата пазарна продукция. Сега обаче търговците станали достатъчно силни, за да вземат властта в северно италианските градове в свои ръце. Второто съсловие изпаднало в немилост. Думата „благородник“ придобила смисъл на политическа неправоспособност. Дори Данте, който бил потомък на благороднически род, за да добие право да бъде избран в съвета на флорентинската република, трябвало предварително да се запише в цеха на аптекарите. На духовниците въобще им било забранено да участват в управлението на градовете. Никога преди това, не се било случвало властта в цели градове, като Флоренция и Милано, да се намира в ръцете на търговци.

На тази епоха, както е известно, Европа и светът дължат появата на банките (смята се, че те възникват за пръв път във Флоренция) и което е много по-важно — появата на капиталистическите обществени отношения (макар и още в своята зачатъчна форма). Ако преди това светът познавал само безплатния труд в неговите две форми — доброволния (в източните селски земеделски общини) и насилственият (в робовладелските Гърция, Рим и Египет), то на територията на Западна Европа през XIV и XV в. за пръв път се появява платеният наемен труд. Отношението труд — пари предполага отношение между собственик и наемни работници. Първите капиталисти били или търговци, проникнали в занаятчийското производство, или цехови майстори, превърнали се в работодатели.

Разбира се, от само себе си възниква въпросът, защо такъв преход не е могъл да се извърши в нито едно друго общество? На Изток това не е могло да стане, тъй като двете висши съсловия въобще не допускали проникването на търговския капитал в занаятите, тъй като се бояли от увеличаване на влиянието на хората с „големите кесии“, които те традиционно презирали. Но в Западна Европа след XIV в. обаче в силно разрасналите се градове търговското съсловие достигнало невиждано до тогава могъщество и никой не могъл вече да му попречи да трупа богатства (освен, както ще стане ясно в следващата глава, само християнската религия).

На другия въпрос — „Защо в източните общества цеховите майстори не се превърнали в собственици — работодатели?“, колкото и да е странно, може да се отговори, че те просто не поискали това! Азиатският цех бил вид кооперация, в която царели колективен дух и атмосфера на равноправие; в него всичко било общо, а самият майстор по отношение на своите калфи бил просто пръв между равни, нещо като баща на цеха. Той не искал да се обогатява (още повече за сметка на другите), на него му било достатъчно да си осигури своята прехрана. Самият цех, освен това се отнасял твърде враждебно към всякакви домогвания на търговския капитал.

В противоположност на това, западните цехови майстори били обладани от алчност, желание да забогатеят на всяка цена и заради своя егоизъм те разрушили традиционния цех, подчинявайки останалите подмайстори и превръщайки ги в обикновени наемни работници (самите те станали работодатели).

Разбира се, за да съществува работодател, трябва да съществува и частна собственост. Така през XV в. в северна Италия за пръв път се появява частната цехова собственост. Не закъсняло и нейното правно оформяне, съгласно което, в пределите на цеха един човек се явява юридически собственик. Така била узаконена една въпиеща несправедливост. Оттогава насетне присвояването на чуждия труд (средство, за което се явява частната собственост) с цел лично обогатяване се превръща в главната движеща сила в западната история.

И не на последно място, задължително за възникването на капиталистически отношения било съществуването на две условия. Първото от тях е правото на човека свободно да владее и предлага своята работна сила на пазара, а второто — парите в даденото общество да се ползват с достатъчно висок авторитет. Без първото условие всеки собственик може да задължи със сила подчинените си да работят за него безплатно. Но такова принуждение е невъзможно в индивидуалистичното общество на Запада.

Второто условие е необходимо, защото без него никой наемен работник не би се съгласил да работи срещу пари. А това условие би могло да бъде изпълнено само в едно материалистично общество.

Така виждаме, че още в ренесансова Италия от XIV и XV в. се очертали бъдещите основни черти на западния свят — материализъм, търговски дух и изобретателен ум. Последен опит да се спре възникващата комерсиална цивилизация и да се запази духа на истинското християнство направил флорентинският духовник Джероламо Сованарола (1452–1498 г.). Той се опитал да построи във Флоренция истинска християнска държава, като бил противник на преклонението пред езическата античност и враг на възникващото светско изкуство, олицетворяващо според него против християнски настроения и развращаващо хората. Но буржоазна Флоренция не послушала съветите на Сованарола и го намразила. При това той имал непредпазливостта да критикува и католическата църква заради нейното израждане. Сованарола бил публично изгорен на клада на градския площад през 1498 г. и никой не се застъпил за него. Останало е предание, че след това търговците построили огромно златно иглено ухо и прекарали през него камила, за да опровергаят библейското сказание^[2], че е по-лесно камила да премине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в рая.

Не е ясно доколко може да се счита за достоверна тази история, но едно е ясно — с Ренесанса започнало голямото грехопадение на Запада.