Борис Проницин
Двете Европи (28) (Славянската идея през XXI век)

4. Възникване на национализма като следствие от победата на материалистичната идеология

Другото следствие от победилото в края на XVIII в. безбожие, колкото и да е странно било зараждането на националното самосъзнание у западноевропейците, доколкото идеята за бога и църквата били заменена с идеята за нацията и обществото.

До XVIII в. в Западна Европа всеки индивид живеел само за себе си и никакво чувство за национална принадлежност не съществувало. Такива понятия като испанец, французин или немец не играели почти никаква роля в политическите борби. Решаващи били само монархическите разграничения от рода на Нормандия, Бургундия, Тюрингия, Арагон или Кастилия. Чувството за голяма общност сред хората от една народност отсъствало и нямало нищо такова, което да прилича на онова, което влагали древните руси в термина „Русь“ (разбирана като голяма обща родина за хората, говорещи на един език). Армиите на западните държави по това време (до XVIII в.) воювали не от патриотизъм, а от чувство за династическа вярност или най-често просто за пари.

Думата „нация“ според Шпенглер прозвучава за пръв път в Европа през 1789 г., а думата „народ“ — чак през 1813 г. Това не е случайно, тъй като именно тогава религиозността била вече в пълен упадък. Просто на мястото на църквата в съзнанието на хората дошла държавата, а на мястото на бога — нацията. Само така може да се обясни разпространението на Запад за последните две столетия на такива нетипични за него колективистични идеологии като национализма и социализма.