Винс Флин
Комбинаторът (6)

6.

Американското посолство в Кабул, Афганистан

— Никога не съм чувала за този човек — заяви жената с нескрито раздразнение. — За какъв се мисли, по дяволите?

Полковник Хънтър Пул дръпна за последно от цигарата си, хвърли я на чакъла и я смачка с черната си кубинка.

— Не знам много за него — призна той.

— Но все пак си чувал нещо?

Пул знаеше, че трябва да внимава. Ариана Винтър беше енергична жена с единствения огромен недостатък, че си въобразяваше, че може с настъпателност и нахалство да постигне всяка победа, а от това, което му бе известно за Рап, не изглеждаше разумно да се влиза в директен конфликт с него. Полковникът сви рамене:

— Шпионин е. Те не си публикуват досиетата във вестника.

Винтър го изгледа скептично с пъстрите си очи.

— Нещо премълчаваш, Хънтър.

— Е, чувал съм разни неща… неща, които не се срещат в официалните доклади. — Пул запали нова цигара и добави: — В някои кръгове му се носи лоша слава.

— Лоша в какъв смисъл? — поинтересува се Винтър и също дръпна от тънката си ментолова цигара.

Срещите им все повече зачестяваха. Посолството беше претъпкано и пушенето в помещенията бе строго забранено за американците, въпреки че в страната практически всеки пушеше. Освен това трябваше да внимават кой ги вижда заедно. Затова се срещаха в този ъгъл на комплекса до складираните многоцветни транспортни контейнери. Това бе затънтено място, където от време на време минаваше някой работник или войник, за да вземе нещо за попълване на запасите. Големите клечки от посолството обаче никога не идваха тук, а Пул и Винтър определено спадаха към големите клечки.

Полковникът се облегна на един ръждивокафяв контейнер и се замисли за различните слухове, които беше чувал за Мич Рап. И двамата бяха около четирийсетте. Но за разлика от Рап Пул имаше безупречна биография. Беше завършил с отличие военното училище в Уест Пойнт, изкара рейнджърския курс, после премина през обучение във Военния колеж за командири и щабни офицери и Управленския факултет „Дж. Ф. Кенеди“ към университета „Харвард“. В Първата война в Персийския залив служи като взводен командир, а при започването на Иракската кампания вече командваше рота „Алфа“ на Втори елитен батальон. С елитните войски участва в три кампании — две в Афганистан и една в Ирак. По време на втората в Афганистан, когато служеше в разузнаването на Съвместното специално оперативно командване (ССОК), бе чул да разказват за някакъв таен агент от ЦРУ, който успял да проникне в ареста на военновъздушната база в Баграм, като се представил за полковник от Службата за специални разследвания на ВВС.

Седмица по-рано на бойното поле били заловени двама важни представители на талибанското командване, които до момента отказвали да говорят. За по-малко от час Рап ги накарал да изпеят всичко за подготвяна терористична операция на територията на САЩ. Слуховете за начина, по който го е постигнал, бяха различни, но всички се въртяха около някаква тактика в стила на Оруел, която всяваше смесица от уважение и страх сред хората в ССОК. За Рап се говореха и други неща, повечето от втора и трета ръка. Ако се вярваше на тези истории, той бе способен на крайна жестокост, лишен от страх за собствения си живот и без никакъв респект към политическите и законовите ограничения, с които трябваше да се съобразяват хората в униформа.

Пул винаги действаше по устав, както би правил всеки умен възпитаник на „Уест Пойнт“, и сега очакваше да получи първата си генералска звезда — дългогодишната му мечта, но в никакъв случай не крайната цел в кариерата му. Чувстваше, че има необходимите качества. Заветната му цел беше председателският пост на Обединеното командване на началник-щабовете, а после, ако нещата потръгнат добре, защо не и Овалният кабинет? Съвсем доскоро полковникът трудно би разбрал човек като Рап. Пул бе човек на правилата, но Винтър му отвори очите за действителността във Вашингтон. Тя му показа, че понякога правилата са безсмислени препятствия, Рап изглежда, бе изградил цялата си кариера и репутация върху същата философия. Колкото и да се изкушаваше да пренебрегне някое и друго правило обаче, Пул трябваше да внимава. Американската армия беше съвсем различно поле на действие. Една грешка в очите на някой генерал можеше да му коства кариерата.

Точно страхът да не допусне такава грешка накара полковника да смекчи онова, което знаеше за Рап:

— Трудно е да отсееш фактите от измислиците, но ако вярваме дори само на половината от онова, което се чува за него, той е изключително безскрупулен тип.

„Такъв, който може да провали кариерата ми“ — добави мислено.

— Мамка му! — Винтър запрати цигарата си в стената на контейнера и на земята се посипаха искри. — Само това ни оставаше сега, някой варварин от ЦРУ да прецака всичко. Целият ми труд ще отиде напразно.

Винтър мислеше за кариерата си в Държавния департамент и всички жертви, които бе направила, за да се изкачи по йерархичната стълбица в борба с хитрите си и коварни колеги дипломати. Беше приела ужасния пост в Афганистан по множество сложни причини и една много проста — това щеше да я издигне в кариерата. Винтър мразеше Афганистан. Страната изповядваше някаква древна женомразка философия, която трябваше да е отмряла преди сто години. Беше пълна с побъркани религиозни фанатици, уважаващи жените по-малко, отколкото кучетата си.

Колкото и да й беше неприятно, че пасмина брадати изроди тероризират безнаказано жените и американското правителство не предприема нищо, шефът на Винтър й бе дал ясно да разбере, че имат други приоритети. С наближаването на предизборната кампания от Белия дом се беше получило нареждане да ускорят изтеглянето на военните. Администрацията бе готова на всичко, за да задоволи независимите гласоподаватели. От няколко години Винтър се опитваше да прокарва политиката за реинтеграция. Първоначалният термин беше „амнистия“, но това не се прие добре, затова тя го смени с по-благозвучно название. След като анализираха обществените настроения и платиха 125 000 на една рекламна агенция, измислиха „реинтеграция“. Думата звучеше по-стерилно, но по-важното бе, че щеше да прокара пътя й към напускането на тази страна и към успеха.

Това беше един от малкото случаи в кариерата на Винтър, в които гениалните й идеи я отвеждаха до нещо, което не иска. Преди близо година заместник държавният секретар я извика в бляскавия си кабинет за една много важна среща. Започна доста добре. Министърът й каза, че президентът е харесал идеята. Винтър грейна от гордост като дете, което най-сетне е получило полагащото му се одобрение от някой далечен роднина. Имаше обаче и лоша новина. Президентът искаше тя лично да оглави кампанията, да развие идеята си и да се погрижи да бъде приложена на практика.

— Президентът иска да заминете за Кабул и да следите изпълнението. Ще докладвате директно на мен. Даваме ви много власт. Ще наредим на посланика да ви съдейства във всичко, а Белият дом е готов да окаже силно влияние върху Пентагона и ЦРУ, за да ви подкрепят. На практика вие ще командвате всички действия в Афганистан.

Винтър спря да слуша; цялото й съзнание се съсредоточи върху мисълта как ще живее в Кабул като върху опасна яма на иначе гладко шосе. Тя многократно бе пътувала до Афганистан и мразеше това място. Сега обаче получаваше голям шанс да израсне в кариерата. Даде си сметка, че почти веднага след като изтече едно- или двугодишното й пребиваване в онзи ад, ще може да поиска всеки пост, който си пожелае. Съпругът й не беше очарован, че е взела решение, без да го попита, но нямаше смелост да я спре. Освен това подрастващият й син я подлудяваше. В къщата имаше твърде много тестостерон. Винтър разсъждаваше, че може би ще й се отрази добре, ако си почине малко от двамата мъже в живота си, и дори това да разбиеше брака й, беше готова да го приеме. След седемнайсет години семеен живот една промяна може би нямаше да й се отрази зле.

— Той е само едно колелце в голямата машина — опита се да я успокои Пул.

Винтър беше изключително интелигентна и енергична жена, но не обичаше да се раздвоява между различни приоритети, а в момента Пул изглеждаше по-заинтересуван от това, което тя криеше под полата.

Той постави ръка на рамото й и добави:

— Едно обаждане до държавния секретар, и можеш да го изпратиш в Антарктида.

Започна да масажира рамото й. Винтър се замисли над идеята му, но скоро осъзна, че полковникът малко прекалява с физическата близост.

— Какво правиш?

— Опитвам се да ти помогна да се отпуснеш. Мислите ти се замъгляват, когато изпаднеш в това състояние.

— Твоите пък се замъгляват, когато започнеш да мислиш с члена си. Този поглед в очите ти ми е познат. Не се тревожиш за душевното ми състояние, а мислиш за секс. — Пул се усмихна игриво и Винтър се сопна: — Ето, само от шест месеца се познаваме, а вече мога да те чета като книга. Няма да се чукаме тук като кучета сред контейнерите. Веднъж се случи, но беше в момент на слабост. Повече няма да имаш тази възможност.

— Хайде де! — изстена Пул, като я придърпа към себе си. — Копнея за теб.

— Преди два дни ме чука. Много бързо закопня пак.

— Обикновено не съм такъв човек, но ти ме подлудяваш.

Той я целуна и в същото време я сграбчи с две ръце отзад. Винтър го отблъсна.

— След десет минути имаме заседание. Настрой се за сериозни неща. Захир заплашва да вземе хората си и да се оттегли пак в планината. Ако го направи, това ще предизвика лавинообразен ефект и целият напредък, който сме постигнали през последната година, ще пропадне. И всичко това, защото са отвлекли някакъв шпионин. — Тя се замисли за последните странни събития. — Чух също, че наемникът, който се опитва да ни провали, също ще дойде. Трябва да отстояваме твърдо позицията си.

Пул премести ръката й между краката си.

— Като заговори за твърди неща…

Тя едва се сдържа да не го зашлеви.

— Престани! Трябва да се съсредоточим. Дарън е бесен. Казва, че Рап има сериозни душевни проблеми. Знаеш ли какво ще направят във Вашингтон, ако научат, че сме се провалили.

Пул най-сетне разбра, че няма да правят секс сега, и въздъхна дълбоко:

— Правиш от мухата слон. Все още нищо не е провалено. Реинтеграцията върви по план. Ако нещо забуксува, ще обвиним Рап. Ще хвърлим вината върху ЦРУ и ще си измием ръцете.

— Това не ме устройва. Аз никога не се провалям. — Винтър се посочи с пръст в гърдите, за да наблегне на думите си. Очите й засвяткаха гневно. — Няма да се върна във Вашингтон като некадърничка!

Пул въздъхна. Явно скандалът беше неизбежен. Той се замисли дали има начин да намали силата на предстоящия сблъсък. Винтър очакваше от него стопроцентова подкрепа, но Пул беше убеден, че е глупаво да се опитват да обуздаят Рап по такъв открит начин. От опит знаеше, че когато отиваш на битка с непознат враг, трябва да преодолееш честолюбието си и да предвидиш възможност за тактическо отстъпление. Смяташе да използва точно тази стратегия. По-късно Винтър щеше да му вдигне скандал, но въпреки страхотния секс той вече не смяташе да търпи упреците й. Може би ситуацията му даваше възможност да уравновеси отношенията им и да я направи по-сговорчива.

— Ще те подкрепя, но те предупреждавам, че с хора като Рап не е хубаво да влизаш в открит двубой.

— Аз също не съм жена, с която е хубаво да влизаш в открит двубой. И няма да има двубой. Просто ще му скъсам топките и ще го пратя да си събира багажа. Точка.

Колкото и да му се искаше да й вярва, Пул не споделяше увереността й.

— Ариана, знам, че не мога да те разубедя, но не ми казвай после, че не съм те предупредил.

Без да изчака отговора й, той се обърна и тръгна към главната сграда.