Винс Флин
Комбинаторът (30)

30.

Джелалабад, Афганистан

Касар се опита да запази спокойствие, докато гледаше монитора. Пленникът висеше безжизнено на ръцете си с подвити крака, а двамата малоумни похитители стояха и се чудеха какво става. Касар изглеждаше външно спокоен, но стомахът му се сви от страх. Ако оплескаше работата сега, щеше да е по-добре да си тегли куршума, за да си спести напразната надежда, че онези ще го оставят жив. След като вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, той стана и взе маската. Сложи си я и влезе в стаята.

Вътре двамата глупаци проверяваха пулса на Рикман. Бяха вдигнали маските си и изглеждаха така, сякаш носят скиорски шапки. Приличаха на обикновени престъпници от холивудски филм. Касар изтича при изключително ценния пленник пред камерата. Изгони двамата кретени и сложи пръст върху врата на Рикман. Цяла минута се опитва да напипа пулс. На два пъти му се стори, че го усеща съвсем слабо, но после го изгуби. Стисна китката на пленника, но пак нищо.

Тревогата му растеше с всяка секунда. Накрая притисна ухо до гърдите на Рикман. Пак нямаше пулс. Той се отдръпна от бездиханния американец и погледна хората си.

Двамата идиоти гледаха виновно.

— Пленникът беше здрав — изръмжа Касар. — Лекарят каза, че ще издържи още.

— Не сме го удряли чак толкова силно — оправда се единият.

Касар беше повече притеснен, отколкото ядосан.

— Забраних ви изрично да го убивате, а вие точно това направихте.

— Съжаляваме.

— Не толкова, колкото съжалявам аз.

Той тръгна да излиза и докато стоеше с лице към камерата, извади пистолета изпод ризата си. На дулото бе завинтен дълъг заглушител. Касар направи крачка встрани и се завъртя към двамата мъже.

— Казах ви, че ще ви убия, ако му се случи нещо.

— Съжалявам — измънка по-едрият от двамата.

Касар стреля бързо пет пъти, после насочи оръжието към другия, който бе закрил лицето си с ръце. Изглеждаше смешно, сякаш се надяваше, че така ще спре куршума. Касар допря заглушителя в дланите му и дръпна спусъка. Този път не броеше изстрелите. Остави се на гнева.

Когато куршумите свършиха, той се обърна към камерата. Все още можеше да представи нещата така, сякаш Рикман е още жив, поне за известно време. Достатъчно беше да пуснат в интернет няколко записа, в които се вижда как той започва да се огъва. Американците щяха да си помислят най-лошото. Касар постоянно си повтаряше, че това ще свърши работа. Повтаряше си го от няколко дни, въпреки че се съмняваше.

Трябваше да действа бързо, иначе беше обречен. Замахна с пистолета и събори камерата на пода. Тя се счупи на парчета, червената лампичка премигна няколко пъти, преди да угасне. Касар пъхна пистолета под колана си и дръпна задушаващата го черна маска от главата си. Закрачи напред-назад из помещението, като размишляваше какво трябва да направи сега. След като се успокои достатъчно, се приближи до Рикман и с ножа си преряза въжето, на което висеше.

Подпря тялото с лявото си рамо и след като се олюля няколко пъти, успя да го задържи. Вонята на изпражнения и урина беше ужасна. Касар на два пъти щеше да повърне, докато изнесе тялото от стаята. Отби се в съседното помещение, за да изгаси лаптопа, на който бе записано всичко. Тръгна нагоре по стълбите и пак за малко не повърна.

Преди да остави Рикман на земята, се замисли за дългото шофиране, което му предстоеше. Нямаше да издържи вонята, а ако го спреше полиция или митничарите, самата миризма щеше да ги накара да претърсят колата. Затова, вместо да го хвърли на пода, Касар занесе американеца в задната част на къщата, където имаше вана.

Погледна часовника си и се замисли колко време да отдели. Реши, че десет минути стигат. Пусна водата и с ножа си преряза смърдящите боксерки на Рикман. След като махна мръсното бельо, вече беше лесно. Краткото измиване със сапун бе достатъчно, за да приготви тялото за пътуване. Касар го подсуши колкото можа, после го занесе в спалнята и го облече с широки дрехи. Единственият проблем беше окървавеното и подуто лице. Реши да сложи Рикман на задната седалка и да го покрие с одеяло. Ако някой го спреше, щеше да каже, че кара мъртвия си брат вкъщи, за да го погребат. На Запад можеше да прозвучи странно, но в Афганистан погребалните агенции не бяха много разпространени.

Трябваше да се погрижи за още нещо. Седна на леглото и включи лаптопа. Отвори видеозаписа, който бе обработил по-рано същия ден. Рикман беше казал някои лъжи, но издаде и някои ценни тайни. Американците щяха да полудеят от страх, когато го видят. Касар се усмихна и качи записа в известен джихадистки сайт. Като камъче, хвърлено в спокойно езеро, тези кадри щяха да изпратят вълни из цялата световна мрежа. Американците по никакъв начин нямаше да могат да го спрат.