Винс Флин
Комбинаторът (52)

52.

Исламабад, Пакистан

Дурани не изпитваше удоволствие да гледа падението на приятеля си. Ашан беше добър човек, но страшно заблуден. Ако искаха ОРС да изкове силно бъдеще за Пакистан, не можеха да си позволят толкова слабохарактерен тип да командва Международната операция. Дурани вече бе подготвил заместника му — човек, споделящ стремежите му за бъдещето на Пакистан. Ашан щеше да оцелее. След няколко месеца скандалът щеше да отшуми и Дурани щеше да се погрижи приятелят му и неговото семейство да получат подобаващо уважение. Дори можеше да уреди Ашан да задържи част от парите в швейцарската си сметка.

Той се отърси от чувството за вина от стореното на приятеля си и се замисли за Рикман. Смущаваше го недоволството на американеца. Дурани бе положил огромни усилия да осъществи плана им. Само глупак можеше да очаква, че операцията ще мине безупречно. Сега трябваше да празнуват, не да се сочат с пръст и да се обвиняват взаимно за дребни грешки. Той вече съзнаваше, че малко е прекалил, когато каза на генерал Каим да очисти наемния убиец веднага след ликвидирането на Рап, но знаеше, че е бил прав. Смъртта на французина нямаше да натъжи никого, а сложните му взаимоотношения с Рап щяха допълнително да объркат ЦРУ.

Дурани бе готов да се реваншира пред Рикман. Щеше да направи жест, с който много да го зарадва. А после щеше да му даде да разбере, че и той трябва да изпълни докрай своята част от сделката.

Животното беше истински звяр. Дурани бе наредил на началника на охраната си да купи три нови кучета пазачи за имението. Специално искаше ротвайлери. Началникът на охраната и хората му никак не обичаха кучета, затова се наложи Дурани да плати на специалист от Европа да дойде в Пакистан и да ги обучи как да се грижат за животните. Цената беше възмутително висока — двайсет и седем хиляди долара, и продължаваше да расте. Освен това един от хората му напусна, след като беше ухапан. Дурани роптаеше срещу кучетата, но тайно ги харесваше заради страха, който всяваха, и старанието им да спечелят любовта му. Животните, изглежда, разбираха, че от всички хора, които виждаха в имението, той е най-главният.

Едното от тях, четвъртото, не беше толкова благосклонно настроено. Беше доста по-едро от останалите, по-старо и много по-умно. Другите му се подчиняваха и само от него Дурани се страхуваше. Беше накарал хората си да му сложат затягаща се каишка с дълъг повод, но не я използваше от страх звярът да не се обърне да го захапе между краката, както се беше случило с един от охранителите. Затова това куче получаваше само награди, никога наказания.

Сега звярът буквално го извлече нагоре по стълбите на къщата за гости и когато стигнаха на приземния етаж, дебелата сестра се отдръпна ужасено. Дурани не й обърна внимание, защото кучето го задърпа по коридора към спалнята. Влязоха и той го отвърза. Звярът скочи в леглото и започна да лиже подутото лице на Рикман.

— Аякс! — възкликна весело американецът и почеса кучето по врата — Липсвах ли ти? Да, виждам, че съм ти липсвал.

Дурани се усмихна. Надяваше се един ден и той да има такава специална връзка с кучетата си.

— Съжалявам, че не го доведох по-рано, но все още трябва да внимаваме. Освен това не бях сигурен, че ще се оправиш с него.

— Да се оправя с него ли? Той се разнежва като бебенце в мое присъствие.

— Виждам. — Дурани се приближи до леглото. — С теб се държи много по-приятелски, отколкото с хората ми.

Голямото куче легна, като положи глава в скута на Рикман. Дурани взе стол, премести го до леглото и седна.

— Много си щастлив, че е тук, нали?

— Страшно. Благодаря, че уреди да изчезне и да го докарат. Когато ме биеха, не бях сигурен, че пак ще го видя.

— Много се радвам, че ви събрах.

Дурани погледа още няколко минути кучето и господаря му. От повече от месец за първи път виждаше Аякс щастлив. Беше уверен, че е избрал най-подходящия момент. Той събра ръце и добави:

— Сега имаш да ми казваш много неща.

Без да отмести поглед от Аякс, Рикман отговори:

— Още не.

Силен гняв обхвана Дурани, но той се овладя.

— Ти ми обеща. Уредих всичко, което искаше. Сега си на безопасно място в страната ми. Дори ти осигурих нова самоличност. Трябва да спазиш своята част от сделката. Искам имената на американските шпиони.

— Когато Вазир се върне от Швейцария, ще видим как вървят нещата. — Рикман погали голямата глава на ротвайлера. — Тогава ще реша кога и как ще започна да споделям тази информация.

— Сделката не беше такава! — изкрещя Дурани.

Ротвайлерът присви очи и се озъби. Рикман го успокои и каза:

— Сделката вече е друга. Ти я промени, когато реши да се месиш на наемния ми убиец. Сега трябва да изчакаме да видим какво ще стане.

— Мога да заповядам да те убият — гневно изсъска Дурани. — Или по-добре да изчакам да оздравееш и после пак да накарам хората ми да те пребият. Как ти се струва това, глупав американецо? Мислиш се за много умен… ама не си! Аз държа всички козове тук. Аз решавам дали ще живееш, или ще умреш.

Рикман го болеше адски, когато се смееше, но не можа да се сдържи. Когато най-сетне успя да си поеме дъх, отбеляза:

— Мислиш, че съм в ръцете ти, така ли, генерале?

Тонът му не хареса на Дурани, но той не се предаде:

— Мога да заповядам да те убият още сега.

— Да, можеш, но до месец и ти ще ме последваш.

— Какви ги говориш?

— Много си наивен, генерале. Мислиш ли, че съм толкова глупав, че да се оставя в ръцете ти, без да се застраховам?

— Блъфираш.

— Не е в мой стил. Аз не блъфирам, а планирам. Взел съм мерки. Платил съм на няколко адвокати и съм ги инструктирал, ако не получават новини от мен през определени периоди от време, да изпратят един закодиран файл на директор Кенеди и още няколко избрани хора.

На Дурани не му се искаше да повярва, но знаеше, че Рикман е достатъчно хитър, за да го направи.

— Какво има в този файл?

— Много подробна информация, която разкрива участието ти в този план.

— С кой акъл го направи? Това е безразсъдно… Ами ако адвокатите решат да видят какво има на файла?

Рикман знаеше, че Дурани ще побеснее, като разбере. Мисълта, че незнаен брой хора разполагат с информация, която може да го разобличи, да провали всичко, за което е работил, и вероятно да му струва живота, беше нетърпима за човек, свикнал да контролира всичко. Сигурно години наред нямаше да му дава мира. Ако оцелееше толкова дълго, разбира се. Най-важното беше, че така Рикман щеше да го усмири, доколкото е възможно, и да му даде да разбере, че не държи всички козове.

— Не се безпокой, файлът е закодиран, пък и това са хора, на които имам доверие. Никой няма да посмее да се рови в него. Знаят, че съдържа информация, която може да им струва живота. — Рикман отново почеса кучето по врата и добави: — Няма от какво да се тревожиш, ако спазваш уговорката ни.

— Ти си този, който не спазва уговорката. Сенаторът иска още информация, за да предприеме действия срещу Рап и Кенеди.

Това може би беше вярно, но докато Рикман не се убедеше, че Рап няма да го преследва, сенатор Ферис щеше да почака.

— Хайде да видим първо как ще се развият нещата в Цюрих.

— Ти си глупак.

— Така ли смяташ? — развеселено отговори Рикман. — Аз пък мисля, че постъпвам много прагматично.

— Говоря за решението ти да дадеш толкова ценна информация на хора, на които не мога да имам доверие. Това е глупаво.

— Мисля, че е много умен ход. Всъщност може би не е чак толкова умен, имайки предвид твоите навици.

— Какво намекваш? — намръщи се Дурани.

— Очевидно е, че имаш лошия навик да убиваш хората, с които работиш.

— Преувеличаваш.

— Не, изобщо не преувеличавам. Затова фактът, че съм взел предпазни мерки, е съвсем логичен ход. Не е признак на особена досетливост.

Ако мислеше, че така ще реши проблемите си, Дурани би заповядал да убият Рикман и злобното му куче. Той обаче имаше нужда от американеца, за да доведе докрай плана си. Налагаше се да смени тактиката и да намери общ език с него.

— Джо, трябва да разбереш… ти си различен. Обсъждали сме вече това. Ти разбираш колко глупава е тази намеса на страната ти в Афганистан. Знаел си от самото начало, но е трябвало да изпълниш дълга си. Видял си как хората, които мразиш, забогатяват пред очите ти с американски пари, осигурени от теб. — Дурани посочи човека на леглото. — Борил си се храбро и изведнъж си видял решението. Америка трябва да се изтегли от Афганистан и в никакъв случай не трябва да дава пари и оръжие на хора, които са се обърнали срещу нея. Ти видя тази несправедливост и взе парите, но имаше нужда от съюзник, за да ти помогне да изчезнеш. Аз съм този съюзник. Мечтата ти нямаше да се сбъдне, ако не бях аз.

— Генерале, напълно съм съгласен с теб — отговори Рикман, удивен, че Дурани приема нещата толкова лично. — Искам просто да разбереш, че моментът не е подходящ. Много се радвам, че двамата с теб толкова се сприятелихме. Най-добрият начин да запазим приятелството си, е да не се опитваме да се принуждаваме един друг да правим неща, които не искаме. Разбери.

Дурани не беше свикнал да дели властта си с никого. Не му харесваше да няма пълен контрол, но докато не измислеше начин да обезвреди мрежата от адвокати на Рикман, трябваше да играе по неговите правила.

— Разбирам аргумента ти — излъга той. — Но и ти трябва да разбереш моята гледна точка. Аз вложих големи усилия в това начинание, а досега не съм получил нищо за труда си. Ако искаме да осъществим следващата фаза от плана си и да въвлечем ЦРУ в скандал, трябва да дадем твоята информация на сенатор Ферис.

Рикман от самото начало не харесваше тази част от плана. Ферис беше надут глупак и въпреки убеждението си, че Америка трябва да се изтегли от Афганистан, Рикман се отвращаваше от самата мисъл, че сенаторът ще се накичи с цялата слава за тази промяна в политиката на САЩ. Сега обаче не беше времето да обсъждат това.

— Генерале, нито за секунда не мога да повярвам, че не си получил нищо в замяна на усилията си. Чух въодушевлението в гласа ти. Ти много се гордееш със себе си, и с пълно основание. Ти проведе една от най-мащабните тайни операции в съвременната история и не се съмнявам, че след време ще се похвалиш за това публично и ще се наслаждаваш на възхищението на сънародниците си. Дотогава обаче ще трябва да се задоволиш с немалкото удоволствие от мисълта, че си надхитрил най-могъщата шпионска организация в света.