Винс Флин
Комбинаторът (12)

12.

Кабул, Афганистан

Всеки допуска грешки. Важното е какво правиш след това. Признаваш грешката си, променяш някои неща и продължаваш напред. Поне така бяха учили Рап. Всичко друго беше вредно, егоистично и непочтено. Той не обичаше да си губи времето дори при нормални обстоятелства, но в кризисни ситуации направо се вбесяваше от хора, които не са способни да преодолеят личните си интереси, да грабнат кофа вода и да се включат в гасенето на пожара заедно с другите. Когато някой се държеше като Сикълс и отричаше, че е допуснал грешка, налягането в главата на Рап се повишаваше като в херметична тенджера и в един момент можеше да избие навън.

Неш знаеше, че има реална опасност Рап да разбие зъбите на кабулския представител на ЦРУ, и не би могъл да го укори, но на този етап не можеше да предвиди как това ще се отрази на проблемите им. В ЦРУ имаше някои момчета от старата школа, които предпочитаха някой да им удари добър пердах, отколкото да ги привикат за мъмрене в Лангли, но Сикълс не беше от тях. Той с най-голямо удоволствие щеше да се представи за жертва, а Неш не можеше да допусне това да се случи.

Рап спря пред бронираната врата към помещенията на ЦРУ в посолството. Погледна Неш и каза:

— Обясни ми пак защо според теб имаме нужда от него.

— Той познава тези хора. И сигурно може да ни даде полезна информация. Ако го пратим обратно в Лангли, ще бъде по-малко склонен да ни съдейства.

— Не ми дреме. Когато го изпратим в Лангли, бързо ще разбере, че аз не съм единственият, когото е ядосал. С кариерата му е свършено, освен ако много бързо не покаже, че се разкайва, но дори тогава ще се погрижа да го забутат в някоя дупка.

Преди Неш да отговори, към тях се приближи Колман и каза:

— Хъбард се обади. Говорил е с оня ветеринар в Джелалабад.

— И какво?

— Казал му, че не е приспивал кучето. Не могъл да разбере от какво е болно, затова пратил Рик при друг ветеринар тук, в Кабул. В по-добра клиника.

— Значи Хъб е сгрешил или е бил подведен?

— Не разбирам.

— Хъб ми каза, че кучето е било приспано от ветеринаря в Джелалабад. Рик ли му го е казал, или просто е предположил?

— Не знам.

— Обади му се. Искам да говоря с него. — Рап се обърна на пети към Неш. — Имаш около минута да ме убедиш. Трябва да сме там, не тук. Трябва да притиснем всеки мръсник, когото намерим, и може би, ако надушим, че зад тази работа стоят иранците, да им върнем услугата.

— Аз съм ядосан колкото теб. Сикълс е нарушил първото ни правило. Забравил е за кого работи. Той не е от Държавния департамент… а от ЦРУ. Но ти сам го каза. Времето лети. Следите избледняват с всяка изминала секунда и да погледнем истината в очите… Рик може да е много умен, но не е много издръжлив. Ако още не са го пречупили, няма да устиска дълго. Имаме нужда от Дарън, за да ни даде цялата информация веднага. Не след два-три дни, когато се върне в Лангли и Айрини го накара да осъзнае колко идиотски се е държал.

На Рап не му харесваше, но Неш беше прав.

— Тогава сложи всички карти на масата и му дай две ясни възможности за избор: или да си събира акъла и да си спомни за кого работи, или с кариерата му е свършено. Това е последен шанс.

Неш кимна:

— Мисля, че ти трябва да му го кажеш.

Преди Рап да отговори, Колман му подаде телефона.

— Хъб… Рик ли ти каза, че Аякс е бил приспан от ветеринаря в Джелалабад, или беше твое предположение? — Изчака отговора на Хъбард и добави: — Изпрати ми информацията за ветеринаря в Кабул. Искам да говоря с него.

Рап подаде телефона на Колман, но преди да се върне на темата за Дарън Сикълс, Неш го попита:

— Какво означаваше това?

Рап не искаше да се задълбочава в подозренията си, докато не получи повече информация, затова отговори:

— Опитвам се да проверя няколко следи. Оставям Дарън на теб, а аз трябва да се махна от тази сграда, иначе рискувам да прибягна към сериозно насилие.

— Дай ми пет минути — помоли го Неш, като вдигна пръстите на дясната си ръка.

— Не. Писна ми от празни приказки. Трябва да тръгвам.

— Някакъв ветеринар… какво, по дяволите, очакваш да ти каже?

— Не се притеснявай за мене. Заеми се с Дарън и останалите кретени. Скоро ще дойдат още хора… — Рап погледна часовника си. — … след около три часа. Трябва да започнат веднага, затова им измисли задачи.

Неш се намръщи:

— Откога станах координатор на операцията?

— Това върви в комплект с новия ти пост. Ти си най-старшият служител на ЦРУ в района, затова стой тук и управлявай операцията, докато ние строшим няколко врати и глави.

— Гадост!

Рап се засмя:

— Ти си национален герой. Не можем да допуснем нещо да ти се случи.

— Глупости! — изръмжа Неш. — Ти също беше там. Всъщност ти беше лудият, който нападна онези мръсници само с пистолет.

— Шшш. — Рап постави пръст пред устата си. — Това е секретна информация. — Засмя се и се обърна към Колман: — Стягай момчетата.

— По-леко ли искаш да пътуваме, или да всяваме респект?

— Леко… Само аз, ти, Джо и Ривърс. И зарежи тия бронирани машини. Намери някой очукан стар седан.

Двамата с Колман тръгнаха. Неш изчака смутено, докато се отдалечаваха по дългия коридор. Болеше го, че не го включват в такива акции. Официално го бяха направили бюрократ, а това го съсипваше. Така жена му беше много по-доволна и предвид факта, че имаха четири деца, едното още пеленаче, може би беше по-разумно да се откаже от рицарските доспехи… но боже, колко му липсваше тръпката!