Йън Ървайн
Тетрарх (9)

Осем

Разрезът бе разсякъл две трети от платнището, но въздухът продължаваше да изхвърча със свистене. Балонът падаше — не като камък, но достатъчно бързо, за да бъде усещането ужасяващо. Лиринксът не изчака да види разбиването им, а веднага пое обратно към Тиан и вещицата.

Какво ли щеше да бъде усещането при сблъсъка със скалите? Ниш се надяваше болката да не трае дълго. Юлия изскимтя и понечи да се скрие в кутията си.

— Няма смисъл. Ела. — Крил-Ниш я взе в прегръдките си. Юлия се притисна съвсем плътно до него, сякаш се опитваше да влезе под кожата му. Той също стисна ръце около нея. Силният вятър ги бе отнесъл няколко левги западно от Тиртракс и отвъд пропастта. Сега се спускаха към подножието на глетчерите. Сблъсъкът с леда по нищо нямаше да отстъпва на камък.

Внезапно издигащо се течение улови балона и ги понесе отвъд ледените скали, към група морени, а после и отвъд тях — към остров сред замръзнала река. Ниш бе сигурен, че ще се разбият право в леда. Но вятърът продължи да ги носи към гората, скриваща средата на острова.

На вид дърветата приличаха на ели, макар игличките им да бяха сини. Един от клоните закачи торбата на балона и изтръгна малкото останал горещ въздух.

Ниш изпитваше изненадващо спокойствие. Той бе сторил всичко по силите си, ала подобно на мнозина други жертви на войната, обстоятелствата бяха срещу него. Съжаляваше единствено, че роднините му няма да знаят за случилото се с него. Семейните Истории щяха да споменават единствено „изчезнал в Мириладел“.

Балонът се носеше право към върха на едно от огромните дървета, за да се вреже в него с пълна скорост.

— Дръж се! — малко напразно се обърна той към Юлия.

Тя се притисна още по-силно към него, а механикът се вкопчи в коша. Балонът откърши върха и се наниза на ствола, който щръкна от дъното. Сини иглички и парчета кора заляха вътрешността на кошницата, от чийто под дървото изглеждаше, че израства. Иглолистното дърво се разклати силно и Ниш очакваше, че стволът ще се строши, но това не стана. Скоро дънерът престана да се тресе. По някакъв начин бяха оцелели.

Очистеният ствол беше блъснал встрани мангала и бе потънал дълбоко в торбата на балона. Отдалеч изглеждаше, че върху дървото се е нанизала черна гъба. Окончателното изхвърчане на топлия въздух донякъде развали това впечатление. Допринасяха и изкривените поддържащи жици.

Крил-Ниш погледна към Юлия.

— Поне сме живи.

— Знаех, че ще оцелеем — отвърна тя.

 

 

Спускането беше неприятно. Макар Ниш да не се страхуваше от височини, раната от пробождането го измъчваше, а Юлия се затрудняваше да разбере на каква височина са и как да слязат. И също така не можеше да прецени кои от клоните ще издържат тежестта й, така че механикът трябваше да следи буквално за всяка нейна стъпка.

Най-сетне достигнаха земята, където ги очакваше колебание. Черният балон можеше да бъде видян от левги, затова Ниш се изкушаваше да го унищожи. Но пък можеше да го стори единствено чрез запалване, а един пожар сред върховете на дърветата би бил още по-забележим. Вариантът с поправянето Крил-Ниш бе отхвърлил веднага — то му се струваше невъзможно. А друг изход не съществуваше. По време на спускането не бе зърнал никакви населени места в околностите. Изглежда двамата с Юлия бяха преживели падането, за да умрат от гладна смърт.

Раната продължаваше да го боли. Тъй като по-рано не бе имал възможност, механикът свали връхната си дреха, жилетката и окървавената риза, за да я погледне. Дълъг и плитък разрез се спускаше по ребрата му почти до мишницата. Вече се бе затворила, но все още бе болезнена.

Не му идваше никаква идея за последващите действия, затова отложи решението за следващата сутрин.

— Ще трябва да лагеруваме тук. — Ниш се зае да разпъва палатката. — Ще бъдеш ли така добра да събереш малко дърва, Юлия?

В отговор тя неразбиращо се взря в него.

Ниш потисна желанието си да я зашлеви. Юлия не бе имала възможност да се научи сама да се грижи за себе си и идеята за съвместен труд й бе непозната. Това бе същината й, тя нямаше да се промени.

— Нужен ни е огън — търпеливо обясни той, — а аз трябва да приготвя палатката ни. През това време ти би могла да събереш дърва за огъня, какво ще кажеш?

Механикът посочи към един клон, паднал на земята. Юлия се приведе да го вдигне, прецени го като прекалено тежък и остана загледана в него. Въздъхвайки, Ниш й показа две други клонки, които щяха да са достатъчно леки. Когато той приключи с палатката, Юлия беше донесла посочените клони и бе приклекнала край тях, трепереща.

— Това не е достатъчно, Юлия. Нужни са ни десет пъти повече подпалки, за да изкараме нощта.

Наложи му се да й показва всеки подходящ клон, а после и да й помага да ги пренася, така че със същия успех би могъл да свърши работата сам. Но все пак накладоха огън. Ниш подири торбата с провизиите, за да открие, че тя е останала горе в кошницата, заедно с раниците им.

Вече се стъмваше, но храната не беше нещо опционално. Изкачването — тридесет дължини нагоре и обратно сред сумрак — далеч не беше сред спомените, които Ниш щеше да таи с радост. Но то му струва единствено ожулена кожа по ръцете и остатъка от самоконтрола.

— Аз ще приготвя вечерята — обяви той, докато стъпваше на земята. Сетне се обърна и установи, че думите му не са намерили адресат.

Ниш изруга. Сега пък къде се беше запиляла проклетата жена? Рязко поетият дъх с намерение да позове името й остана неизкрещян — откъм палатката се носеше тихо похъркване. Юлия се беше свила вътре и спеше дълбоко.

— Тъкмо за мен ще има повече — промърмори Ниш и извади тигана.

 

 

На сутринта Хлар откри, че раната от ножа, за която снощи не се бе погрижил заради изтощението си, е започнала да се инфектира. По цялото си протежение бе почервеняла.

— Само това ми липсваше — изруга той и захвърли ризата си.

— Не умирай, Ниш — изхлипа Юлия и тласна главата си към раната.

Механикът бе прорязан от агония. Дори очите му се насълзиха от болка. Той изкрещя и неволно я блъсна назад. Спътничката му притисна длани над ушите си и избяга в гората.

Когато болката се поуспокои, Крил-Ниш повика Юлия обратно, но отговор не последва. Той я остави, надали беше отишла далеч. Крайно време беше да се погрижи за инфекцията.

Ниш кипна вода, прочисти раната, намаза я с мехлем от походната аптечка и я превърза с най-чистата тъкан, с която разполагаше. С остатъка от водата направи отвара от сладък корен и пресен мед. Докато я чакаше да изстине, отпусна глава върху ствола и затвори очи.

Балонът носеше инструменти за поправка — игли, нишки, копринен плат и смола. Но още след приземяването бе отхвърлил тази възможност — резервният плат нямаше да стигне. По време на спускането цепнатината се бе разширила и плъзнала встрани.

И пак трябваше да опита, не можеше да става дума за преход пеш. Вече бе направил справка с картата, която не бе показала никакво населено място в радиус от десет левги — в действителност може би и повече. Десет левги замръзнала пустош, която бързо се разтопяваше, за да превърне и нищожните потоци в непреодолими препятствия.

Ниш можеше да построи сал — от балона щеше да вземе въжета, разполагаше с брадва и с уменията си на механик. Стига околните дървета да бяха подходящи. Само че саловете се направляваха трудно. Още при първите бързеи самоделката му щеше да бъде разкъсана и да удави двамата с Юлия. Дори и да успееха да стигнат някой бряг, там щеше да ги очаква единствено смърт от измръзване.

Поправянето на балона даваше по-голям шанс — стига да бе изпълнимо. Ниш започна да се катери по дървото, съседно на нанизаното, за да огледа щетите. Благодарение на скорошния опит, изкачването му беше по-лесно, макар раната да го болеше по-силно. На върха той се вкопчи в ствола и се приведе към платнището, с което се намираше на едно ниво. Околните върхове на дърветата пазеха завет.

Щетите се оказаха по-сериозни, отколкото бе очаквал. Главното разкъсване се простираше цели три дължини. Нима имаше начин да поправи подобна цепнатина?

Слязъл отново на земята, той забеляза, че Юлия се е свила в палатката, но този път не спи. Крил-Ниш не влезе. Постара се да покаже, че е тук и е добре.

Остатъка от деня механикът прекара край огъня в обмисляне на евентуални поправки, които отхвърли една след друга. Инфекцията стана още по-болезнена, следобед не можеше да става и дума за ново изкачване. Ниш се оттегли в спалния си чувал още в края на късия ден.

В продължение на следващите три дни не спря да вали лек сняг, разхвърлян от промъкващи се сред стволовете вихри. Беше прекалено студено за работа — дебелите дрехи правеха изкачването невъзможно. Той си запълваше времето с дърворезба, оформяйки парчета с острието на брадвата и върха на меча си. Единствената утеха беше отсъствието на лиринксите. На моменти Ниш ги виждаше да прелитат към планината. В тези мигове той се замисляше за плановете им.

Един ден, поел към реката, той зърна огромна бяла сянка да нанася удари във водата. Гръмовният звук можеше да бъде чут на половин левга. Механикът побърза да се скрие зад едно дърво. Насреща си имаше хюрнска мечка, сливаща се с околната белота, благодарение на зимната си козина. Великолепен див звяр, по-едър от лиринкс.

Мечката внезапно обърна глава към него. Крил-Ниш застина. Тези зверове не бяха зли, но ревниво защитаваха територията си. Дори небрежен удар на подобна мощна лапа би го убил. Щом животното поднови риболова си, изтласкващо зашеметените риби към брега, Ниш пое обратно. В лагера двамата с Юлия прекараха мразовита нощ върху дървото. Механикът не можа да склопи очи. Той знаеше, че хюрнските мечки са отлични катерачи.

Поне на следващото утро раната бе престанала да го боли. Чувстваше се единствено опънът на заздравяваща плът. Още с изгрева Ниш пристъпи към работа. Макар да разполагаха с предостатъчно храна, запасите не бяха безкрайни. Освен това всеки следващ ден увеличаваше риска от появата на лиринкси, дошли да огледат мястото. Или мечки.

С помощта на ролките, които бе издялал, и парче въже, той изработи малък полиспаст, с който привърза стволовете на двете съседни дървета и ги придърпа едно към друго. Приключил, Ниш изработи платформа, като отряза една от страните на кошницата и привърза въпросното парче към клоните. Сега вече можеше да започне същинската работа.

А тя напредваше мъчително бавно, защото горната част на разкъса бе извита далеч от ствола, така че Крил-Ниш трябваше да се привежда опасно напред. В края на деня бе приключил с по-малко от една трета.

Работата му отне още два дни, след което платът свърши, макар от разреза да оставаше половин дължина. Наложи се Ниш да използва една от ризите си. Този плат беше по-тежък от коприна, но пък и тежестта, която балонът трябваше да носи, беше по-малка.

Когато платнището отново бе цяло и насмолено, механикът се отдръпна назад, за да огледа работата си. Видяното не му се стори достатъчно здраво. Ако шевовете се разкъсаха във въздуха, надали двамата с Юлия щяха да се спасят повторно. Затова Ниш се постара да подсили кръпките с насмолени нишки от разплетено въже. Това окончателно погълна всички запаси от комплекта за поправка.

Още един ден бе нужен за събирането на достатъчно гориво. Наложи му се да отнася всяко късче дърво собственоръчно до балона. След това привърза обратно отрязаната стена и приготви сплетени клонки, с които да запуши дупката в дъното на кошницата, ако успееха да се издигнат.

— Амплиметът го няма — внезапно се обади Юлия.

— Какво?

Тя посочи на запад.

— Изчезна натам.

— Ами Тиан?

— И Тиан.

Това му предостави нова тема за размисъл, в крайна сметка останала без краен отговор — съществуваха прекалено много възможности, а той не бе в състояние да узнае коя е настъпила. Най-сетне всичко бе готово. Ниш разпали мангала, отряза отчупените клони, които биха затруднили издигането им, и помогна на Юлия да се качи. Точно разръчкваше огъня с дълъг клон, когато се случиха три неща.

На изток, откъм планината, жълтеникав удължен предмет прелетя през небето. По форма приличаше на тиква, само че с не толкова заоблени краища. Под него висеше по-малка гондола. Ниш напразно присви очи — не можа да различи повече детайли. Страшно съжаляваше, че в момента не разполага с далекоглед.

Юлия нададе писък, накарал го да настръхне. Ниш рязко се извъртя, учуден какво я бе ужасило в такава степен. Тя дори не гледаше в неговата посока, а се бе вторачила към подножието на дървото.

— Нокти и шипове — простена перцепторът. — Нокти и шипове.

След това Юлия скочи в малката си кошница и затръшна капака.

Крил-Ниш долови неприятна воня, напомняща гниещо месо. Юлия бе споменала нещо подобно, когато бяха напускали Тиртракс. Дали думите й се отнасяха за някакъв хищник наблизо, или някаква проява в решетката й? Във всеки случай беше добре да провери. Щяха да минат часове, преди балонът да е готов за издигане. Механикът мушна нащърбения си меч в колана и започна да се спуска към земята.

С напредъка му противната миризма ставаше все по-силна, докато не започна да го задавя. Това не беше смрадта на мъртво животно, по-скоро на живо създание, отривало се в разлагаща се плът.

Ниш застина, дочул мъркащо изръмжаване. Звукът на задоволство го притесни повече от заплахата. Нещо започна да дере по ствола.

Механикът изтегли меча си и погледна надолу. Нищо не се виждаше. Той се отмести встрани и отново погледна — със същия успех. Премести се на долния клон и приведе глава. Тогава видя създанието, което гъвкаво заобиколи ствола, за да се втренчи в Ниш.