Йън Ървайн
Тетрарх (29)

Едно

Иризис дойде на себе си сред оглушителен рев, прибавил се към пищенето в ушите й. Сблъсъкът със стената бе оставил върху челото й цицина с големината на малък картоф. Подземният мрак бе разкъсван от светлини, които се приближаваха. Иризис разтърка очи, но не можа да проясни поглед. Немощно се облегна на скалата, опитвайки се да подреди хаоса в главата си. С Юлия бяха слезли на осмо ниво в мината, където се бяха натъкнали на лиринкски тунел. Едно от създанията ги бе подгонило.

— Кой си ти? — обърна се Иризис към първата светлина, все още съзирана двойно.

Скрутаторът се засмя.

— Колко бързо забравят. — Той се приближи до нея и прошепна: — Твоят любим, Ксервиш Флид, е дошъл да те спаси.

— Но как…

— Възмутен, Пита изникна при мен, за да се оплаче как ти и Юлия сте навлезли в забранена част от мината, затова дойдох да проверя защо. Бяхме на път да се откажем и преустановим диренето си, когато самата Юлия изхвърча от тунел, който дори не е отбелязан, и започна да ридае да те спасим от ноктестите. И ето ни и нас.

— Как успяхте толкова бързо?

— Скрутаторски тайни, майсторе. Скрутаторски тайни.

Флид я хвана за ръката и я поведе към асансьора, който не се оказа далече. Не след дълго Иризис се намираше на легло, с хладен компрес върху челото и чаша брезов чай до себе си.

Скрутаторът взе картата, която през цялото си бягство Иризис бе стискала, и я разгърна.

— Перцепторът спомена нещо за хубав кристал. Голям кристал.

— Отбелязала съм го върху картата. С червен кръг.

— Това ли? — Ксервиш обърна хартията към нея.

— Това е мястото, където Юлия го усети. Но тя показа ъгъл. Ето така. — Жената повтори жеста й. — Девето или десето ниво.

Той се навъси.

— Надявам се да не е по-ниско от девето. Започваме утре сутринта.

 

 

Тъй като тя нямаше с какво да помага в копаенето, Иризис се върна обратно към своята работа — надзираването на дванадесетте занаятчии и петдесетте чираци в изработката на контролери. Веднъж дневно Юлия биваше отвеждана в мината, за да е сигурно, че миньорите напредват в правилната посока. Понякога Иризис слизаше с нея. Работата на осмото ниво бе бавна и опасна. Миньорите бяха охранявани от групи войници с тежки арбалети, но повече лиринкси не откриха.

Достигнаха и девето ниво, на това място сухо, но не откриха кристал. Юлия продължаваше да сочи в същата посока, затова копаенето продължи към десето. Появата на вода наложи донасянето на помпа, която двама войници задвижваха непрекъснато. Под десето ниво дори и повече помпи не биха смогнали да отстранят водата.

Няколко седмици след началото на копаенето Иризис се събуди от познатия трясък на катапултни снаряди върху стените на фабриката. Тя се бе затичала към позицията си — стената над портата — когато скрутаторът я хвана за ръката.

— Какво има? — провикна се Иризис. Грохотът беше оглушителен.

— Бъди внимателна.

— Трябва да заема поста си! — Тя се опита да се отскубне, безуспешно.

— Говоря сериозно, Иризис. Не мога да те заменя.

— Много жени са готови да топлят леглото на един скрутатор! — тросна се Иризис, умишлено проявявайки неразбиране.

— Не изглупявай. Нужна си за изработката на контролери, за да помагаш на Юлия и за да се заемеш с проблемите на полето. — Флид кимна рязко и я пусна.

Иризис изтича нагоре по стълбите. Споменаването на контролерите я накара да изпита огорчение за настоящото забавяне в сглобяването им, но пък самата тя нямаше вина в случая — нужни бяха хедрони. Озовала се на стената, с арбалет в ръце, тя скоро забрави предупреждението на скрутатора. Под светлината на стражевите огньове можа да види осем лиринкси. По суматохата откъм отсрещните стени можеше да прецени, че и от другата страна врагът има поне същата численост.

Снарядът на катапулт се понесе над главите им, за да се вреже в един от комините. Димоотвеждащата колона рухна сред дъжд от тухли. Поне две седмици робски труд очакваха зидарите.

Приклекнала между зъберите, Иризис забеляза едър лиринкс със зелен гребен, застанал близо до ръба на леса. Изглежда той ръководеше атаката. Не помръдвай само още миг. Тя стреля. Създанието се сви и сграбчи гърдите си. Болтът бе полетял леко надолу, за да се забие в една от гръдните плочки. Макар и дълбока, раната нямаше да се окаже сериозна. В беззвучен рев лиринксът размаха пестници към небето.

— Внимавай!

Викът, насочен към презареждащата Иризис, я сепна. Но тя не разполагаше с време да реагира, защото в същия миг нещо я удари между раменете. Арбалетът изхвърча от ръцете й и полетя край крепостната стена, освобождавайки изстрела си.

Ударът я бе повалил на колене. Объркването й намери обяснение, когато нокти се вкопчиха в раменете й и тя се оказа отделена от земята. Лиринкс се бе спуснал отгоре й и сега отчаяно махаше с криле. Очевидно създанието не бе преценило тежестта й.

Иризис започна да размахва ръце и крака. Горната й дреха се разкъса и за момент жената се озова свободна, но само за да бъде уловена отново. Лиринксът се олюля във въздуха, стараещ се да я стисне по-здраво. Един от хаотичните й ритници намери слабините му и съществото почти я изпусна. Усилията му личаха по накъсания дъх.

Иризис опита да се изхлузи от дрехата си, но не можа да освободи ръце. Тя нанесе удар по лицето на създанието, а ответното щракване с челюсти едва не й откъсна ръката. Крилете не спираха да нанасят френетични удари в опит да наберат височина. Жената атакува отново и този път успя да уцели окото му. Лиринксът залитна встрани, полуослепен. Изглеждаше, че ще отхвърчи отвъд ръба.

Внезапно главата на създанието се стрелна към нея. Зъбите я пропуснаха на незначително разстояние. Иризис можа да усети горещия дъх. Провалил се в отвличането й, лиринксът се опитваше да я убие.

Жената сви крака и с все сила го изрита в брадичката. Съществото нададе вой и едва не рухна. Дори собствената си тежест трябваше да издига с помощта на Тайното изкуство. Иризис докосна индикатора, окачен на шията й, и можа да усети смущението, което лиринксът внасяше в полето.

Тя изрита отново, ала този път противникът отдръпна глава. Свободната му ръка се насочи към шията й, но движението беше бавно и Иризис успя да реагира. Ноктите раздраха ръкава на връхната й дреха.

Лиринксът най-сетне успя да установи контрол над летежа си. Поредният удар на крилете го издигна високо. Под себе си Иризис можеше да види пазачите, насочили оръжия към създанието. Но никой не се осмеляваше да стреля, за да не улучи нея.

Скрутаторът също дотича по стълбите, за да спре като блъснат в невидима стена. Лиринксът набираше височина, отправил се към ръба на стената. Още миг и щеше да се озове отвъд. Иризис продължи да се мята, но не бе способна да се измъкне от хватката. У себе си нямаше никакво оръжие, дори нож. Отчаяният й ритник пропусна. Следващият също.

Създанието се извъртя във въздуха. Струваше й се, че времето е забавило ход. Флид, озовал се на върха на стената, се стрелна към стълбите на наблюдателната кула. Какво ли възнамеряваше да прави?

Скрутаторът изникна върху наблюдателницата и скочи. Иризис изтръпна. Но скрутаторът бе разчел траекторията си и връхлетя право върху гърба на понеслото я създание. Подсилената му от засилването тежест тласна лиринкса надолу. Пленницата отново се озова върху стената, премазана от иноземното туловище. С кожа, блеснала в яркооранжево, създанието я атакува. Ноктите раздраха камъка край лицето й.

Ръцете на Иризис бяха притиснати, не й оставаше друго, освен да се защити с колене. Лиринксът ги блъсна встрани.

Ножът на скрутатора блесна, за да се забие между плочките на шията. Гореща кръв бликна от създанието, опръскала камъните, лицето и косата й. Съществото започна да се гърчи. Двама войници я издърпаха изпод него и Иризис можеше да наблюдава угасването му от по-безопасна позиция. Познатите цветове на смъртта — жълто, зелено и алено — премигваха дълго след като лиринксът утихна.

Иризис се затрудняваше да стои на краката си. Флид обърса кръвта от лицето й, помогна й да седне край стената и й върна арбалета.

— Казах ти да внимаваш. Почини си. Предстои ни още много работа.

Нов снаряд разтроши каменните блокове на стената. Друг попадна в кулата с наблюдателния огън и разпръсна насмолена слама. По покривите изникнаха малки пожари, които работниците се впуснаха да гасят.

Поредната канара блъсна масивните железни порти, за да откъсне едно от крилата. Грохотният пукот бе потвърден от вика:

— Всички към портата! Портата е разбита!

Иризис се изправи на крака и надникна над стената. Лиринксите се хвърляха към зейналата пролука — в сумрака не можа да различи бройката им. Един от тях рухна пред дверите, друг бе повален от каменен блок, който защитниците хвърлиха, но отново се изправи на крака. Тя започна да стреля и презарежда с цялата скорост, която позволяваше арбалетът, само че скоро не останаха цели. Лиринксите бяха навлезли зад стените на фабриката.

Катапултите, разположени на ръба на леса, продължаваха да обстрелват завода. В тъмното бе почти невъзможно да бъдат уцелени използващите ги лиринкси, докато човеците върху стената бяха лесна цел. Неприятен звук на месно размазване оповести смъртта на пореден войник.

Не след дълго Флид отново се заизкачва към стената, опиращ се тежко на перилата. Изглеждаше пребледнял.

— Какво става? — запита Иризис.

— В началото те започнаха да ни изтласкват, но ние успяхме да ги обкръжим край пещите. Обстрелът с нажежени болтове не им хареса. Убихме петима, останалите избягаха през задния вход.

— Нажежени болтове — повтори тя. — Чия идея беше това?

— На един от механиците. Вече не е между живите. Но неговото хрумване се оказа спасяващо — дори и попадения, които не бяха смъртоносни, нанасяха значителни щети.

Иризис потръпна, представила си попадението на подобна стрела.

— Понесохме ужасяващи жертви — продължи скрутаторът. — Поне шестдесет са мъртви и толкова ранени. Няма да издържим още дълго, Иризис.

— Вече стрелят на пресекулки. Мисля, че това им беше достатъчно.

— Те бяха шестнадесет, ние убихме поне единадесет. Но не смятам, че това е краят. Ще се върнат.

— Във всеки случай умеят да стрелят ужасяващо точно — каза Иризис. — Смятате ли, че нападението над мен беше умишлено?

Скрутаторът бе взел нечий арбалет и се прицелваше, застанал между два зъбера.

— Да — каза той, докато стреляше. — И преди са отвличали занаятчии. Той се насочи право към теб и не искаше да те пусне дори и с риск за живота си. Обикновено лиринксите не прибягват до самоубийствени мисии, което означава, че желанието им да се сдобият с теб е било силно.

— Или са желаели да ме видят мъртва. Благодаря ви, Ксервиш.

— Не можем да си позволим да те изгубим — пренебрежително отвърна той.

Скоро след това атаката действително бе преустановена и оцелелите лиринкси изчезнаха в гората. На разсъмване нямаше и следа от тях. Флид свика извънредно събрание в столовата, за да бъдат преценени щетите.

— Вратите и порталът трябва да бъдат построени наново — съобщи главният зидар. — Ще издигнем временна стена, макар че тя няма да ни помогне особено. Ако отново нападнат с такава сила, не виждам как ще оцелеем.

— Сигурен съм, че ще повторят атаката тази нощ — каза скрутаторът. — Глупаво би било да не го сторят.

Имаше и други лоши новини, които не закъсняха. Старши миньор Клоор, дребен и трътлест човечец, чиито пори се бяха просмукали с прах до пъпчивост, нахлу, за да докладва:

— Лиринксите завзеха мината, сър.

— Колко? — попита Флид. Не изглеждаше изненадан, но кокалестите му рамене се отпуснаха още повече.

Иризис му съчувстваше. От пристигането му насам бедствията не бяха престанали да се стоварват отгоре му, с различен характер, но сходни в съкрушителността си.

— Не мога да кажа, сър. Зад решетката видяхме пет-шест. Възможно е да няма други.

— А е възможно и навътре да има още сто — мрачно отвърна скрутаторът. — Миньорското село да се евакуира. Не можем да защитаваме и него.

Клоор кимна и излезе.

 

 

Малцина бяха в състояние да работят след изморителната нощ. Подопечните на Иризис не бяха засегнати в това отношение, защото не разполагаха с хедрони. И все по-малка изглеждаше вероятността за сдобиване с нови кристали.

Иризис поспа няколко часа, преди да се върне в столовата, където завари скрутатора да седи в ъгъла с Клоор, надзирател Туниз и капитан Гир-Дан. На масата пред тях бяха разгърнати карти на различните минни нива.

— Трябва да са дошли от долните нива — казваше капитанът. — Така са могли незабележимо за пазачите да придобият цялата мина.

— Освен ако самите пазачи не са гледали на дълга си през пръсти — мрачно отвърна скрутаторът.

— Нека не говорим за занемарен дълг, ако обичате, сър — каза Клоор. Той бе не по-малко сприхав от Флид, а единствената власт, която признаваше, бе своята собствена.

Клоор и скрутаторът впериха остри погледи. Никой от двамата не изглеждаше склонен да отстъпи.

— Достатъчно — каза накрая Флид. — Вината е без значение. Какво можем да направим, за да променим ситуацията?

— Специалистите ми са единодушни, че са влезли през този участък. — Начупеният нокът на Клоор указа дълъг тунел на девето ниво. — Ако предизвикаме контролирано срутване тук, ще ги притиснем. Тогава ще ни остане единствено да ги изтикаме.

— Самоубийствена задача — вмъкна капитанът. — В подземията дузина лиринкси ще бъдат заплаха и за петдесет от хората ми.

— Бихме могли да ги изтощим от глад — тросна се миньорът. — Дори лиринксите не могат да издържат един месец без храна.

— И дума не може да става за цял месец без кристали. За колко време може да бъде подготвено срутването? — попита скрутатор Флид.

— В тази секция ще ни отнеме няколко часа. — Клоор нанесе белег върху картата. — Освен това е близо до мястото на работа. Разбира се, ще се нуждаем от силна охрана.

— Най-малко четиридесет войника — каза Гир-Дан.

— Ако изпратя толкова много бойци долу — започна да размишлява на глас скрутаторът, — а междувременно лиринксите отново нападнат фабриката, което е почти сигурно… Може да изгубим завода.

— Без мината този завод е безполезен — обади се Иризис.

Ксервиш Флид раздразнено махна с ръка.

— Мината е просто дупка в земята. Построяването на нова фабрика би отнело четири години и труда на пет хиляди души.

— Какво искате да направим?

— Починете си. Готов съм да се обзаложа, че и тази нощ също ще бъдем на стената. — Флид се надигна. — Какъв е замисълът им? — промърмори той на излизане. — Възнамеряват да ни лишат от кристал? Или планират нещо далеч по-коварно?

 

 

Предвиждането на скрутатора се сбъдна — лиринксите нападнаха едновременно със среднощния гонг. Иризис тъкмо бе задрямала. Катапултният снаряд, изстрелян под остър ъгъл, разби тавана само няколко стаи по-натам, попаднал в помещението на една от новопристигналите занаятчии. Под нейните писъци работещите във фабриката наскачаха от леглата си.

Иризис първа се озова в уцелената стая. Занаятчията лежеше сред останките от леглото си, невредима, което не й пречеше да пищи с цяло гърло. Последваха още снаряди, видимо изстрелвани едновременно. Макар и не по-големи от пъпеш, те нанасяха страховити щети. Не всички спящи имаха късмета на паникьосаната занаятчия.

Иризис се облече и си сложи металната каска, с която се спускаше в мините. Тя нямаше да я спаси от някой снаряд, но щеше да представлява достатъчна защита срещу хвърчащите отломки от покривите.

Последва кратко затишие. В коридора Иризис се сблъска със скрутатора.

— Какво ще правим? — кресна тя.

— Не този обстрел ме притеснява, макар че и неговите щети са достатъчни.

Жената погледна към една от дупките в покрива.

— А какво ви притеснява?

— Пожар…

Запалителен снаряд се спусна от небето, удари покрива и през готовата дупка попадна в разрушеното помещение. Пламъците изригнаха. Иризис грабна противопожарна кофа и плисна пясъка върху огъня.

— С какво ни обстрелват? — надвика суматохата Флид.

— Същите снаряди като по-рано, само че насмолени.

Скоро над фабриката се изсипа същинска огнена градушка. Петдесет души, сред които и Иризис, се заеха да гасят пламъците. Все още им оставаха много пожари и платнените маркучи точно биваха прикачвани към ръчните помпи, когато баражът секна. Атаката над стените и портата бе подновена.

— Не мисля, че този път ще оцелеем — каза й скрутаторът, когато двамата се засякоха отново. — По-добре си приготви багажа.

Иризис спря и се втренчи в него.

— Какво искате да кажете?

— Махаме се.

— Как?

— Старая се да съм готов за всякакви обстоятелства. Въздухоплавът изчаква горе в планините. Дадох знак да се спусне насам.

— Над фабриката ще бъде изкусителна и лесна цел.

— Ще се спусне зад върха. А ние ще влезем в акведукта, където лиринксите няма да ни видят.

— Въздухоплавът няма как да пренесе хиляда души.

— И двадесет биха го затруднили. Затова другите ще трябва да останат тук.

— За да умрат…

— По-вероятно е атаката да престане, когато ние се махнем.

— Работила съм с тези хора през по-голямата част от живота си. Няма да ги изоставя.

— Нареждам ти да го сториш. Освен това ние ще бъдем изложени на по-голяма опасност от тях.

Макар Иризис да бе себична в много отношения, не можеше да понесе мисълта да избяга.

— Трябва да вървя! — остро каза тя и се отдалечи. Огньовете вече се намираха под контрол, затова се отправи към стената. Там бе опасно, но поне предоставяше актуален поглед към събитията.

Бранителите на фабриката губеха. Лиринксите притежаваха удивителен усет да насочват изстрелите си, катапултите им поваляха войниците един след друг. Половината от тях вече бяха мъртви, повечето от оцелелите бяха ранени. Заменяха ги обикновени работници, които не съумяваха да нанесат никакви поражения на врага, а биваха покосявани на групи. Труповете на повалените оставаха да лежат, защото в битката нямаше време да бъдат отнесени. Всички тези хора Иризис бе познавала в течение на години.

Тя погледна към небето. Не оставаше много до зазоряване, но въздухоплавът не се виждаше никъде, а скрутаторът не й бе дал знак. Накрая тя слезе от стената, за да се подкрепи набързо — няколко минути отдих от тамошния ад.

Скрутаторът се бе оттеглил в стаята си и пишеше трескаво.

— Какво стана с въздухоплава? — саркастично попита тя. — Пореден провал?

Иризис съжали за думите си още в мига, в който те се отрониха от устата й. Но Флид не реагира. Изглежда случващото се го бе вцепенило.

— Нищо не последва след сигнала ми. Сигурно лиринксите са ги открили.

— В такъв случай с нас е свършено.

— Така изглежда. Съжалявам.

— И друг път съм била в подобна ситуация. И оцелях.

— Съмнявам се, че този път ще оцелееш — промърмори Флид.

— И без това само бе отклонило неизбежното.

Отвън се разнесе рев.

— Би ли отишла да видиш какво става? — каза скрутаторът, без да повдига глава.

Иризис изтича до предната порта, където срещна Туниз. Тъмнокожата жена бе оплискана с чужда кръв.

— Какво е положението? — напрегнато попита Иризис.

— Отблъснахме ги, но не мисля, че ще успеем да отразим следващата им атака.

Иризис погледна през строшената порта.

— Не остава дълго до зазоряване.

— Този път това няма да ги спре. Прекалено са близо до победата.

Светлокосата жена изтича обратно при скрутатора.

— Портата все още стои, но няма да издържи дълго.

— При изгрев-слънце ще бъдем надвити. — Флид отнесе купчина документи до пещта и ги блъсна вътре. Пламъците се нахвърлиха върху хартия и отнесоха пепелта към комина.

Светлината на утрото започна да се разстила около фабриката. Иризис се бе отправила обратно към стената, за да се присъедини към последния отпор. Внезапно разнесло се ликуване я накара да изкачи тичешком оставащите стъпала. Запъхтян, скрутаторът изникна до нея.

Над западния склон, между планините, бяха изникнали кланкери. Представляваха по-голям модел от изработваните тук, с десет крака. Освен това разполагаха с два копиемета в предната част и катапултна бойна кула зад тях.

— Двадесет и седем кланкера — каза Иризис. — Това е най-красивата гледка, която някога съм виждала.

Всички войници върху стената се смееха, ликуваха и се прегръщаха. Останалите работници също започнаха да се изкачват, за да се насладят на неочакваната гледка. Лиринксите вече се отдръпваха в гората. Нападението бе свършило.

Иризис погледна косо към Флид. Лицето му бе сгърчено в изключително силно терзание.

— Какво има? — попита тя, отпуснала ръка върху неговата. Скрутаторът не отговори. — Ксервиш?

Ксервиш Флид обърна безмесното си лице към нея.

— Виждаш ли емблемата на първия кланкер?

— Да, разбира се. Е, и?

— Това е символът на най-големия ми враг. Който е и твоят най-голям враг, Иризис. Човекът, който няма да намери покой, докато не унищожи и двама ни. Перквизитор Джал-Ниш Хлар.