Йън Ървайн
Тетрарх (43)

Петнадесет

Защо все се стигаше дотам, че нему се налагаше да бяга? Ниш се отправи към реката. Въженият мост не беше далеч, но пък отпадаше като вариант, защото до него стоеше пазач, обърнат към къщата, а и самото място беше добре осветено. С един вик онзи можеше да призове още слуги, а Хлар не искаше да напада прислугата.

Поне островът не беше затвор, тук имаше лодки. Приклекнал заради ниската трева, механикът започна да обхожда брега. Но не откри лодка. Очевидно всички те биваха съхранявани под навеса. Крил-Ниш не се осмеляваше да се отправи натам, за да издърпа някоя, защото лесно щеше да бъде видян. Затова той се оттегли в сянката между навеса и реката и пое към купчините дърва от другата страна. Реката беше бърза и студена. Дори и добър плувец би се затруднил в тъмното. А Ниш определено не беше добър плувец. Не можеше и да остане на острова. Трябваше да намери нещо, с чиято помощ да преодолее реката.

Някой тичаше по пътеката. Не оставаше време. Ниш сграбчи най-горното дърво, отнесе го до реката и го пусна вътре. То потъна веднага.

Механикът изруга мислено. Трупите бяха още зелени. За всеки случай опита с още няколко парчета, но и те постигнаха същия ефект. Една недалечна купчина съдържаше по-стар материал, само че с недостатъчна големина.

Поне дузина слуги тичаха из брега с фенери и едри сопи. Дори и да не го убиеха, в най-добрия случай го чакаше здрав бой.

Е, той бе изпълнил поръчението на Троист. Ниш повдигна най-голямото парче, което напипа, дълго и широко колкото торса му, и влезе в реката. Студът грабна дъха му.

Механикът се оттласна от брега и бе понесен от течението към средата на реката. Парчето дърво не потъваше, но бе прекалено дребно, за да послужи като сал. Ниш отпусна тежестта си върху него, при което дървото потъна и се преобърна. Паникьосаният младеж се нагълта с вода. Но все пак успя да изплува и да изплюе по-голямата част от течността, нахлула в гърлото и ноздрите му. Започваше да се уморява бързо.

— Ето го! Проклетият глупак е във водата.

— Пуснете лодките.

Ужасѐн от евентуално залавяне, Ниш потъна, подавайки единствено носа и очите си. Слугите тичаха по брега, окачили фенерите си на дълги пръти. Течението продължаваше да го отнася.

Механикът откри, че е по-лесно да си удържа главата над водата, когато останалата част от тялото му е потопена. Парчето дърво, което държеше пред гърдите си, не му позволяваше да потъне. Ниш се отпусна във водата и й се остави да го носи.

Виковете утихнаха, а светлините останаха зад него. Сега можеха да го открият единствено по невероятно стечение на обстоятелствата. Речната студенина прерязваше пръстите му, освен това течението го отнасяше към бързеи. Трябваше да излезе — и то бързо.

Крил-Ниш се обърна по гръб и започна да се оттласква с крака към отсрещния бряг. Заради ботушите му това се оказа неуспешно, но при един завой течението го тласна към брега. Макар тук да нямаше нищо, за което механикът да се захване, той успя да се оттласне към по-спокойните води.

Тук от брега стърчаха корени. Самият Ниш не успя да се залови — бе спрян от ризата си, закачила се за друг израстък. Той пусна парчето дърво и се вкопчи с две ръце.

Луната бе изчезнала зад облаци и наоколо цареше почти непрогледен мрак. Механикът се издърпа върху корена и подири друга опора. Такава нямаше. Не можеше да види колко високо се намира брегът. Ако това място се окажеше непреодолимо, с Ниш беше свършено — без парчето дърво не можеше да се потопи отново. В тъмното той не се осмеляваше да се изправи, за да не изгуби равновесие.

Затова остана вкопчен в корена, треперещ. Дори и да излезеше, какво щеше да прави? До конете имаше поне левга обратно, а и те надали щяха да са останали неохранявани. Налагаше се да продължи пеш и да се уповава на разсъдъка си.

Тази мисъл трябваше да го е посетила по-рано вечерта, но в настоящия момент нямаше полза от укори. Ниш провери джобовете си. Намери единствено документите, дадени му от Троист, несъмнено вече подгизнали и разпадащи се, и кесията с монети. Нищо от тези неща нямаше да му помогне в гората. С готовност би разменил всичките пари за нож или парче кремък, с което да наклажда огън.

Луната се появи и Ниш можа да види, че горната част на брега е достижима — достатъчно беше да се изправи, за да я достигне. Щом го стори, коренът се подви под тежестта му, но механикът вече бе впил пръсти в земята. Макар в очите му да се отрони мръсотия, твърдта издържа. С усилие Хлар се повдигна, оттласна се с крак и се озова горе, където легна, за да отдъхне.

Когато си пое дъх, Ниш изля водата от ботушите си, изцеди чорапите и с шляпащи стъпки се отправи към гората. Определи посоката си по луната — приблизително на юг. Не се отправяше към някакво конкретно място, просто се отдалечаваше от Моргадис.

Настъпването на деня го завари в същата хълмиста земя, сред същия гъст лес. Стомахът му къркореше, но наоколо не се виждаше нищо, което да послужи за утоляване на глада. В едно от дърветата Ниш откри хралупа, в която се сви, след като предварително се увери, че е необитавана.

Два дни по-късно той все още вървеше, макар и по-бавно. Все още бе прекалено рано за плодове и ядки. Наоколо може би гъмжеше от ядливи корени, но механикът си нямаше представа как да ги разпознае. Около себе си непрекъснато виждаше животни и птици, които не успяваше нито да повали със запратени камъни, нито със съмнителните си капани.

Измина още един ден. Ниш мислеше единствено за храна. В едно езерце откри водорасли, с които се натъпка, само че хлъзгавата им зеленина бе напълно безвкусна и не го засити — и впоследствие механикът се чувстваше все така отпаднал.

След безплодното пиршество бе приседнал на едно дърво край потока, когато забеляза пчела да излиза от дупка в дънера на недалечно дърво. Процедурата се повтори, сетне потрети.

Хлар се изправи и се приближи до въпросното дърво, за да надникне. Откри кошер, почернял от пчели. Обработката им с дим щеше да улесни сдобиването с мед, но Ниш не бе успял да изтръгне и едничка искра от единствения метален предмет, с който разполагаше: катарамата си. Подтикван от глада, той отчупи един клон и с помощта на камък изостри единия му край. Сетне отново се обърна към кошера, мушна пръчката и я ръгна рязко. Върхът прониза восъка. Ниш натисна по-силно, при което пчелите полетяха към лицето му.

Той отскочи назад и надолу, изправи се и се втурна към водата, подгонен от насекомите. Една пчела го ужили по тила, друга прободе ръката му. Механикът скочи в езерото и се укри под повърхността на водата. Едновременно с потапянето усети още ужилвания по врата и раменете, очевидно от пчели, които бе отнесъл със себе си.

Ниш размаха ръце, за да ги прогони, а когато въздухът му свърши, подаде глава. Пчелите, останали да жужат ниско над водата, се стрелнаха към него. Той преплува езерото и изникна от другата страна край един дънер. Роякът не показваше намерение да се маха.

Мина половин час, преди той да се осмели да излезе на брега. Пчелите си бяха отишли. Многобройните ужилвания го боляха, подути.

Седнал на брега, треперещ от студ, Ниш забеляза, че върху пръчката му е останал къс медена пита, от който се стича златист мед. Механикът отстрани няколко мъртви пчели и мушна къса в устата си. Гъстото блаженство се разля по хранопровода му.

Впоследствие положението му започна да се подобрява. Натъкна се на лешник, с чиито необрани плодове се натъпка до пръсване и напълни ръкавите на дрехата си. Стомахът го боля цяла нощ, но тази гощавка му позволи да продължи пътя си. След още пет дни Хлар достигна края на гората. Там се поколеба.

Нямаше представа как Минис възнамерява да го намери сред цялата тази пустош. Но конструктите щяха да напредват бавно сред гъстия лес, затова механикът реши да се задържи в края му.

Още четири дни Ниш напредваше на юг, прикриващ се сред сенките. Предпазливостта му бе оправдана, защото самотните пътници бяха уязвими. В намирането на храна тук имаше по-голям успех — в един от дните успя да улови болен заек, а в друг се почерпи с езерни раци.

На тринадесетия ден след бягството от Моргадис Ниш се надигаше от папратовото си ложе, когато конско процвилване привлече вниманието му. Вземайки тежък клон, младежът се отправи по посока на звука. Постъпка, оказала се необмислена.

Отряд войници се приближаваха към него. Униформите им ги отличаваха от бойците на Троист. След себе си водеха две редици пленници, привързани едни към други. Затворниците бяха облечени в работни дрипи, очевидно измъкнати от фермите си. Ниш се бе натъкнал на вербовчици. Всеки мъж между четиринадесет и шестдесет години, неспособен да предостави съответните документи, можеше силом да бъде зачислен към армията. Набраните по такъв начин редници бяха най-долната прослойка войници, които започваха службата си във вериги и обикновено я приключваха в лиринкски търбух. Заплатата им се изчерпваше с униформа и храна. Веднъж отвлечени, дори и по погрешка, те рядко биваха освобождавани.

Ниш бе изпитал достатъчно от армията. Той се скри зад едно дърво, ала движението му явно бе забелязано, защото се разнесе вик. Механикът побягна обратно. За съжаление лесът тук бе рядък и трудно щеше да предложи подходящо укритие. Хлар се стрелна между две дървета, рязко зави наляво зад стена от храсти и се затича безшумно по тревата, стараещ се да не оставя следи.

По звука на копитата Крил-Ниш можеше да прецени, че го преследват поне двама конници. Точно пред него земята бе равна, а от дясната му страна се спускаше към езерото, където по-рано беше открил раците. Езерото бе плитко и нямаше да го затрудни. Същото се отнасяше и за конете, но водата щеше да скрие следите му, ако Ниш успееше да се скрие навреме.

Ала тази възможност отпадаше — преследвачите бяха прекалено близо и щяха да го настигнат. Не му оставаше друго, освен да се претърколи до едно паднало дърво и да пролази към другия му край — там имаше достатъчно място, за да се скрие.

Конниците изскочиха изсред дърветата.

— Къде изчезна? — възкликна първият, висок мъж с гъста рижава брада и дълги кичури.

— Не може да е далеч. — Спътникът му бе пълен, със злобен блясък в тъмните си очи. — Трябва да се е стаил някъде.

Двамата се разделиха. Трътлестият се отправи към падналото дърво, под което се криеше Ниш, а другият насочи коня си към близкия шубрак. В ръката си стискаше дебела тояга и изглеждаше нетърпелив да я използва.

Механикът се притисна към земята. Можеше да извади късмет и да остане незабелязан, ако войникът не проявеше внимание в диренето си. За нещастие онзи се оказа изчерпателен и методичен, отправил се точно към скривалището му. Само след миг Крил-Ниш щеше да бъде открит. Оставаха му само две възможности: да нападне противника или да избяга.

Избирането на атаката носеше успешното й изпълнение като задължително условие, защото в противен случай другият конник щеше да го настигне само след секунди. Ниш преценяващо огледа приближаващия се ездач. Войникът изглеждаше жилав и ожесточен. Прикрит сред клоните, Хлар изчака до последно, преди да скочи. Очевидно конникът го бе забелязал с периферното си зрение, защото веднага извърна коня си към него. Уповавайки се на шанса си, Ниш с все сила запрати клона си.

Беше се прицелил високо, но пък късметът му сработи. Животното започна да се изправя на задни крака, при което ездачът му се оказа точно на пътя на запратената тояга и отхвърча към земята. Преди рухналият да се е опомнил, Ниш вече бе скочил на седлото и ожесточено пришпорваше коня.

Ужасеното четириного се стрелна към езерото. Докато се наместваше на седлото, зад себе си Крил-Ниш чу вика на поваления войник:

— Тръгна натам!

Вторият конник препусна след него. Ниш не се съмняваше, че първият ще изтича при другарите си за помощ. Ако бъдеше заловен, войниците щяха да го бият до припадък, за да дадат на останалите затворници урок. Никой не се интересуваше от съдбата на наборниците.

Конят на Ниш навлезе във водата. Макар че от толкова близко разстояние маневрата му надали щеше да заблуди преследвача, Хлар трябваше да използва всички възможни средства, за да се измъкне. Конникът още не се виждаше, но конят му се чуваше.

Механикът насочи животното си към сушата и го поведе сред гъсталака. Тук дърветата растяха по-начесто и мракът бе по-плътен. Единствен недостатък бе влажната земя, в която оставаха ясни следи.

След известно препускане Ниш сви в друга падина и спря. Не чуваше нищо. Може би се беше отървал от преследвача? Не, не изглеждаше вероятно. По-скоро онзи изчакваше.

Хлар се отправи към другата страна на дерето, заслушан в неестествената тишина. Стъпките на коня му шумоляха и се хлъзгаха по влажните листа. Механикът се чувстваше уязвим. Животното започна да се уморява и да пръхти тежко.

Без сам да знае защо, Ниш дръпна юздите и спря коня. В същия момент двама ездачи изникнаха на върха на склона. Ако беше продължил, щеше да се озове право между тях.

Крил-Ниш пришпори животното напряко. При прелитането край едно тъмнокоро дърво си удари коляното. Достигнал равното, той препусна по протежение на потока. Един от ездачите се намираше близо до него. Другият се придържаше върху склона.

Подобен начин на бягство бе невъзможен. Докато приближаваше група тъмни и гъсти дървета, той погледна назад. Войникът стопяваше разстоянието между двамата. Ниш рязко зави, прекоси потока и излезе на откритото. Отвъд гората продължаваше.

Поредни двама преследвачи изникнаха в момента на преполовяването на пътя. Ниш отново промени посока. От дърветата зад гърба му изникна предишната двойка.

Скоро животното му щеше да се измори прекалено. Каквото и да правеше, залавянето му бе неизбежно.

Не, нямаше да се предаде. Ако успееше да се промъкне между войниците и да потъне в леса, може би щеше да има шанс.

С крясък той пришпори коня, приведе ниско глава и го потупа по врата. В отговор животното се впусна в галоп. През живота си Ниш не бе препускал толкова бързо. Четиримата се отправиха да му пресекат пътя, но техните коне също бяха уморени. Механикът профуча на не повече от десетина крачки от тях.

Отскубнал се, той размаха юмрук към лицата им. Те бързо изоставаха, умишлено забавили ход. И това ли беше капан? Крил-Ниш също накара коня си да поеме по-бавно.

Изникналият от гората конструкт сложи край на съмненията му. Оръжията на машината бяха готови за стрелба. От трън та на глог…

Тогава Ниш видя, че конструктът носи същото знаме като машината на Минис. Младият аахим го беше открил.

Задавен от облекчение, Ниш се приближи.

— Минис! — провикна се той и размаха ръце над главата си. — Минис.

Конструктът се разтвори, стройна и висока фигура се изправи на платформата.

— Здравей, маршал Крил-Ниш Хлар — каза Витис.