Йън Ървайн
Тетрарх (16)

Петнадесет

Заради неспирното си пищене и мятане се наложи Юлия да бъде упоена — иначе тя щеше да успее в опитите си да изскочи от въздухоплава, за да помогне на Ниш. Сякаш би могла да прелети разстоянието. Когато тя притихна, войниците й завързаха ръцете и я отнесоха в платнената кабина.

Скрутаторът бе застанал редом до М’ланти и със скръстени ръце наблюдаваше отчаяната битка на Ниш с нилатла.

— Можем ли да се доближим повече? — обърна се той към жената.

М’ланти не отговори веднага.

— Не. Не можем да се приближим достатъчно, за да го вземем, а дори и да се опитаме, има опасност пламъците на пещта да подпалят торбата ни. Експлозията ще бъде ефектна, но не я виждам като подходящ край.

— Възможно е той да убие звяра — каза Флид. — В такъв случай има ли риск да се приземим и да го вземем?

Събеседничката му погледна към трите лиринкси, кръжащи на известно разстояние.

— Не изглежда да възнамеряват да атакуват.

— Говорех за изтичащия газ.

— Ние вече сме поели риск — отвърна М’ланти.

Двамата отново замълчаха — до момента, в който Ниш започна да изсипва течност из коша.

— Какво има в този съд? — остро попита скрутаторът.

— Креозот. — М’ланти се обърна, но Флид беше по-бърз.

— Назад! — ревна Ксервиш. — Пълен назад!

Въздухоплавът се извъртя и започна да се отдалечава. Всички войници се бяха струпали от едната страна на гондолата, втренчени в разгръщащата се битка и стискащи палци на Ниш.

— По-бързо! — викна М’ланти. — Вие там, отдръпнете се. Нарушавате баланса.

— Какво прави той? — напрегнато запита Флид, защото вече се бяха отдалечили прекалено.

— Изкачва се към огъня — отвърна жената, долепила далекоглед до окото си. — Сега бърка с голи ръце в него. Той…

Всички гледаха със затаен дъх как кошницата на балона бива обгърната от пламъци. Внезапно последва експлозия. Отломките от коша полетяха надолу, заедно с обгореното тяло на създанието. Балонът се изстреля нагоре, попадна във въздушно течение и изчезна на запад.

— А сега? — обърна се скрутаторът към М’ланти.

— Никакъв шанс. Нищо не би могло да го настигне сега.

Флид се извърна, отпуснал рамене.

— Жалко. Момчето имаше значително бъдеще пред себе си.

— Не сме сигурни, че е мъртъв.

— Ако още не е, то скоро ще бъде — когато балонът се приземи сред нищото. Да се прибираме.

 

 

Докато прелитаха край планината, Флид промени мнението си и въпреки опасността потупа пилот Хила по рамото и посочи към зеещия сред скалите отвор. Въздухоплавът се приземи на ръба на залата и войниците оформиха кръг около него, насочили оръжия към кръжащите лиринкси. Скрутаторът и механик М’ланти влязоха в Тиртракс.

— Надявам се… — поде Флид.

М’ланти повдигна вежда.

— Трябва да говоря с Малиен.

— За да се съюзите с нея?

— За начало просто да поговоря. — Скрутаторът се усмихна леко. — В детството си поглъщах Историите с кориците.

— Вие сте имали детство? — като никога се пошегува М’ланти. — Смятах, че сте роден скрутатор.

— Като всяко дете обожавах Великите сказания. Което е иронично, като помислиш, че…

Флид замълча и след миг продължи.

— Няма значение. Малиен е легенда, една от малцината оцелели от онези времена. Дори самият разговор с нея…

— Разбирам, Ксервиш. Това място е удивително. — Събеседницата му се огледа. — Аахимите знаят толкова много. Наистина е жалко, че не сме успели да се съюзим с тях.

— Да — отвърна скрутаторът. — Но те са вид, направляван от история, традиции и силно усещане за собствено достойнство. Нашите дела ги интересуват единствено когато касаят и тях, а предвид изолираността на градовете им, това става рядко.

— До този момент.

Ксервиш Флид се навъси.

— Защо са дошли тук конструктите им? Наистина ли Аахан умира, или това е инвазия?

— Сантенарските аахими ще се съюзят с тях, каквато и да е целта им.

— А ние сме между чука и наковалнята. Но бихме ли могли да ги убедим да вземат нашата страна срещу лиринксите?

— Не виждам защо не. Имаме много общо с тях.

— Лиринксите също не са толкова чужди, колкото изглежда — загадъчно възрази Флид.

Те спряха край двата аварирали конструкта.

— Ниш казваше, че са били три. Къде е третият?

— И Тиан също е изчезнала — сухо каза М’ланти.

— По-добре тя да го е взела, отколкото лиринксите.

— В случая съм съгласна. Но изработката им е удивителна.

— Да.

М’ланти започна да обикаля машините, извадила бележник.

— Ниш каза, че те се носят над земята.

— Да — рече скрутаторът. — Трябва да намерим Тиан.

— Това може да се окаже трудно.

— Малко са нещата, които скрутаторите не могат да открият, ако решат. Ще изпратя скит веднага, в случай, че не се върнем. — Флид погледна неспокойно към дупката. — По-добре да не се задържаме дълго, М’ланти. Лиринксите може да са извикали подкрепления. Тук сме уязвими.

— Да не говорим за изтичащия газ. Напишете съобщението си, сър. Аз ще надникна вътре.

Скрутаторът размаха кривите си пръсти.

— Не се бави, приятелко. Не бих искал да изгубя и теб.

— Аз самата не бих искала това да се случи! — Тогава М’ланти погледна към едрото си тяло и се усмихна широко. — Макар че няма такава опасност.

Ксервиш написа бележка и я отнесе до птичаря, който мрачно стоеше край клетката. Скитът лежеше на пода й, мъртъв.

— Какво е станало, по дяволите? — тросна се Флид.

— Зараза — отвърна мъжът. — В Тикси имаше епидемия, но аз смятах, че нашите птици са чисти.

Изругавайки, Флид се върна при конструктите.

— Действай по-бързо, М’ланти!

Скрутаторът не се притесняваше за нейния живот, още по-малко за своя. Но ако не успееха да се върнат и отнесат събраните знания, това щеше да се отрази зле на войната.

— Добре — долетя гласът й откъм една от машините. Но тя не се появи.

Ксервиш се отправи към широко стълбище, охранявано от черен конусовиден предмет, напомнящ вещерска шапка — страж. Скрутаторът погледна нагоре. Стълбището изчезваше в дупка в каменния таван. Той се приближи по-близо. И по-близо.

Шокът опари стъпалата му. Това беше само предупреждение. Ако опиташе да напредне, реакцията щеше да бъде далеч по-болезнена.

Флид би могъл да използва Изкуството си. Скрутаторската магия бе предназначена главно за промъкване, шпиониране, разпитване, манипулиране и преодоляването на защити. Рядко налагаше употребата на по-големи количества сила, но със сигурност бе способна и на това — с помощта на заредени кристали и артефакти.

Само че Ксервиш се отказа от това си намерение. Аахимите не използваха стражи от вчера, със сигурност бяха защитили приспособленията си от повечето прояви на Изкуството.

Той пое в обратна посока, разглеждайки огромната зала. Стражът би трябвало да е задействал аларма на горните нива, но Малиен не се появи. А М’ланти прекара близо час в конструкта, преди скрутаторът да потропа по корпуса.

Главата й изникна от люка. Очите й сияеха.

— Забележително! — каза тя. — Просто забележително.

— Спомни си изтичащия газ.

— Приключих. — М’ланти се оттласна нагоре. — Разбира се, не съм приключила. Бих могла да прекарам година вътре.

— Би ли могла да възстановиш дизайна?

— Не. Някои от вътрешните механизми са запечатани и не можах да достигна до тях. Освен това се съмнявам, че и след сто години ще сме в състояние да постигнем подобна металообработка. — Тя поглади плавната извивка на корпуса. — Но пак понаучих някои неща.

Скрутаторът изостави темата. М’ланти беше най-добрият конструктор в югоизточния квадрант и не правеше обещания, които не бе в състояние да изпълни.

— Малиен няма да се появи — огорчено каза Флид. — Да вървим.

 

 

Въздухоплавът се издигна в мига, в който двамата стъпиха на борда, отправяйки се на изток. Наоколо не се виждаха лиринкси. До фабриката им оставаха малко повече от двеста левги, които роторът трябваше да преодолее.

По време на спирането в Тиртракс войниците бяха струпали допълнителна тежест, защото при по-голяма височина имаше силни насрещни течения. Въздухоплавът се понесе успоредно на планините, открил великолепна гледка на ледни върхове. Под тях и на юг се простираше снежна монотонност, накъсвана от блата и езера, много от които все още замръзнали. Растителността се изчерпваше с хилави и настръхнали иглолистни дръвчета.

Пътуването беше бавно, но без произшествия. Продължиха и след спускането на нощта, а някъде по време на утрото на следващия ден, на място, където планините се разстилаха в по-малка височина и видимостта бе по-обширна, хората на скрутатора изхвърлиха допълнителния каменен товар, за да издигнат въздухоплава по-високо. Машината се обърна на североизток, за да прекоси.

— Ще сме във фабриката до час — каза М’ланти в средата на утрото, опитвайки се да направи справка с картата си сред подскачането на въздухоплава.

— Ще се радвам да я зърна — остро отвърна Ксервиш Флид. През цялата нощ той бе крачил из гондолата и сега не бе в особено добро настроение. Освен това насеченият полет му причиняваше главоболие.

— Поне въздухоплавът се представи добре — весело каза тя.

— Не бързай да го урочасваш — тросна се скрутаторът.

М’ланти се приближи до другия борд и се загледа в менящия се пейзаж. Флид се вторачи в чепатите си ръце, стараейки се да не мисли за събитията, довели ги до настоящия им вид. Стомахът му се бе свил на болезнена топка.

— Как е перцепторът? — провикна се той към дежурещия войник.

— Когато проверих за последно, все още спеше.

— Провери отново.

Мъжът изчезна, сетне се появи повторно.

— Започва да се раздвижва. Да й дам ли нова доза успокоително?

— Не, разбира се. Дръж я под око. Проклет идиот — изръмжа скрутаторът, по-скоро по навик. Други неща занимаваха съзнанието му.

Въздухоплавът преодоля последната верига, за да се озове сред облаци дим.

— Какво става? — кресна Флид. — Нямаше ни само четири дни.

— Все още е прекалено рано за горски пожари. — М’ланти отново застана до него.

— Невъзможно рано. Тикси гори. Завивай — ревна той към навигатора. — Трябва да видим какво става. Бързо!

Въздухоплавът се завъртя наляво, разсичайки дима. Издигащата се топлина блъсна дъното на платнената гондола. Ксервиш стисна зъби, споходен от усещания, неприятно напомнящи морска болест.

Машината разкъса задушаващите облаци и пред нея изникна Тикси. Градските стени бяха разкъсани на три места. Източната част от града гореше. Върху равнината пред главните порти кипеше битка — четири кланкера срещу десетки лиринкси. Навсякъде лежаха мъртъвци и разрушени бойни машини — от последните Флид наброи петнадесет. Зад кланкерите се бяха скупчили войници, прикрили незначителната си бройка зад щитове и щръкнали копия.

Въздухоплавът описа бавен кръг над града, за да прецени щетите. Екипажът му приготви тежките арбалети, макар за момента лиринксите да се сражаваха единствено по земя. Скрутаторът позволи на половината от хората си да стрелят по врага. Неколцина лиринкси рухнаха. Останалите отстъпиха, но не далеч.

— Не е толкова зле, колкото се опасявах в първия миг — каза Ксервиш Флид. — Врагът щеше да бъде отблъснат и без нас. Няма сражения на самата територия на града.

— Но е достатъчно зле! — възрази сержант Рувикс, нисичък, но мускулест мъж. — Горят складове.

— Тези щети могат да бъдат поправени.

— Стига лиринксите да не повторят мащабното си нападение. Поправката на стените ще отнеме седмица, а със само четири останали кланкера… — Остатъкът от репликата на сержанта представляваше измърморени псувни по адрес на врага.

— Да се спусна ли? — попита пилотът.

— Видях достатъчно. Чакай. — Скрутаторът извади хартия и започна да драска. — Отнеси ни към резиденцията на градоначалника.

Машината увисна над великолепната постройка, останала почти незасегната с изключение на няколко катапултни попадения. Флид довърши последните редове, удари печата си в дъното на страницата и щракна с пръсти. Един от войниците дотича с кожен плик.

Друг от хората му изкрещя към тълпата, събрана долу, и хвърли писмото. Един от гражданите го улови и изтича вътре.

— Сега към фабриката — нареди Флид. — И живо.

 

 

Фабриката също бе нападната, макар да не бе понесла сериозни щети. Въздухоплавът се приземи върху чакълестата зона пред главните порти, изхрачи пътниците си и отново се издигна, за да поднови запасите си от газ. Флид и М’ланти съпроводиха излитането му с поглед, а после влязоха вътре, където скрутаторът призова отговорник Туниз, единадесетте надзиратели, капитан Гир-Дан и майстор Иризис.

— Докладите ви, ако обичате — каза Ксервиш. — Капитане?

Капитан Гир-Дан наскоро бе пристигнал от един от крайбрежните гарнизони. Изключително красив мъж, тъмнокос и широкоплещест, още с появата си той бе развълнувал немалко сърца. Ала нашепваните слухове изразяваха съмнение в изявите му на бойното поле и обясняваха присъствието му тук като начин за „оценка“.

— Едно нападение, сър. — Гир-Дан не беше от бъбривите. — Преди два дни. Петима от скотовете, един к’пулт. Трима отстреляхме, останалите избягаха.

— Много добре. — Скрутаторът се извъртя с лице към тъмнокожата Туниз със заострени зъби. Едрата и висока жена от субтропичен Крандор с кестеняви къдрици рязко се отличаваше сред дребните местни. — Какви изменения във фронтовата ситуация, отговорнико?

Капитанът се навъси, защото военните дела бяха неговата сфера и подобно пренебрегване бе умишлена обида. Но той бе достатъчно разсъдлив, за да си придаде безизразен вид. Скрутаторът не беше от снизходителните хора.

Туниз се усмихна. Изострените й зъби придадоха заплашителност на този жест, макар в действителност тя да бе дружелюбна и весела.

— Лиринксите настъпват по цялото крайбрежие, сър. Както може би сте видели, Тикси бе нападнат и зле увреден.

— Бяхме там — отвърна Флид. — Положението е лошо, но не безнадеждно.

— В такъв случай вашите вести са по-пресни от моите, сър. Повечето градове между нас и Госпорт бяха нападнати. Има вероятност Максморд да падне. Гъфинс е под сериозен натиск. Знаем далеч по-малко, отколкото би ни се искало. Лиринксите нападат скитовете ни, не всички съобщения преминават. Пристигналите са у мен. — Туниз подаде кожена торба на скрутатора. — Някои са поверителни.

Флид извади документите и след съвсем повърхностен поглед ги подреди в две купчини, преди да се задълбочи. През десетте минути, които му бяха необходими за пълен прочит, никой не помръдна.

Скрутаторът прочисти гърло и заяви:

— Ситуацията е по-лоша от очакваното. По-голямата част от земите около Сухото море е в ръцете на врага. С изключение на Крандор. Фарандските планини са под техен контрол, макар без подножията. Придобили са и територии на север от Великите планини. Да не забравяме миналогодишното падане на Мелдорин, където ни остава само южният полуостров. Туркад бе съкрушителен удар. Все още удържаме източното крайбрежие, централен Лауралин и всичко на юг от планините. Но сега източните крайбрежни земи са заплашени, а и с нахлуващите аахими… Скоро ще видим какво ще правим с тях.

Той стисна зъби и започна да оглежда останалите. Иризис бе единствената, удържала погледа му.

— Никога няма да се предадем, дори ако Луума Нарта остане единствената ни налична територия. Има ли друго, отговорнико?

— Този месец ще преизпълним нормата си, сър. Три кланкера.

— Много добре. Майстор Иризис?

Иризис също правеше моментално впечатление. Висока, макар не колкото Туниз, с бледа кожа, ярки сини очи и коса със златистия цвят на масло, тя представляваше гледка, каквато малцина в завода бяха съзирали преди пристигането й. Освен това Иризис Стирм можеше да се похвали със спираща дъха фигура, което на практика означаваше, че въпреки недостига на мъже, тя е в състояние да подбира партньорите си. Преди известно време тя се бе спряла на Ниш като начин да укрепи позициите си, но впоследствие отношенията им бяха преминали в приятелски.

В качеството си на майстор на нея се падаше да надзирава занаятчиите, изработващи контролери за кланкерите. В момента под прякото й ръководство се намираха двадесет занаятчии и петдесет чираци. Техните контролери бяха толкова добри, че биваха транспортирани и в други фабрики.

— Ние също надхвърлихме нормите — каза тя. — Този месец построихме единадесет контролера, но…

— Но? — остро повтори Флид. — Какъв е проблемът? Не забравяй, че се намираш на пробация.

— Сякаш бих могла да забравя, сър!

Иризис не се оставяше никому. Тази й черта често й докарваше неприятности.

— Проблемът са кристалните запаси — продължи тя. — Изразходвахме почти всичко, с което разполагаме, а миньорите така и не успяват да открият нови залежи. И тъй като Юлия отиде на мисия… Разбрах, че се е върнала с вас, сър.

— Така е, но не съм сигурен в каква степен тя ще бъде от полза. Понесла е значителни травми и е изгубила таланта си.

— Изгубила го е?

— Може да се появи отново. В момента целителите я преглеждат.

— Това е лошо, сър. Как да намеря кристалите, от които се нуждая?

— Нямам никаква представа. Открий начин. — Флид се обърна към първия от надзирателите.

— Още нещо, сър, ако разрешите. — Иризис бе необичайно колеблива.

— Какво? — остро попита скрутаторът. — Победа не се постига с приказки.

— Какво стана с Ниш, сър?

— Проклетият глупак изчезна!

— Мъртъв ли е? — сковано попита тя.

— Почти със сигурност. Може би Юлия ще ни каже, ако си върне таланта.

— Няма да може.

— Защо?

— Юлия може да вижда само Тайното изкуство, а Ниш не го владее.

— Безполезен хлапак. Смъртта му не е загуба за никого. М’ланти може да ти представи подробности, когато приключим с важната работа.

 

 

След съвещанието Иризис отиде в столовата, където М’ланти й разказа случилото се.

— Скрутаторът буквално се беше насълзил — каза пълната жена, докато сърбаше от зелевата си супа, — а това е нещо, което не бях виждала през тридесетте години, в които го познавам. Ниш се справи добре, макар че не бе съумял да намери кристала или да върне Тиан. Преди месец ни напусна момче. Край Тиртракс видях мъж.

— А сега е мъртъв! — мрачно каза Иризис. Въпреки неразбирателствата, Ниш се беше отнасял добре към нея. Той беше единственият мъж, към когото тя изпитваше привързаност.

— Не се знае — каза М’ланти и захвърли лъжицата си, докато се изправяше. — Трябва да вървя, имам работа.

Иризис остана седнала. Тя също бе заета, само че за момента присъствието й в работилницата не бе наложително, а точно сега имаше нужда от време, в което да помисли. Смъртта на Ниш променяше всичко.

Войната беше взела безчет жертви, предимно мъже. Заради намаляващото население всеки бе задължен да създава деца. Иризис бе изпълнявала този дълг с готовност, но с нито един от неколцината си досегашни партньори не бе заченала. Бе обмисляла да се обвърже с Ниш, но сега това ставаше невъзможно. Сега щяха да я принудят да си избере друг партньор. За пръв път тази мисъл й се струваше неприятна.

— Нима си приключила с работата си, майстор Иризис?

Тя подскочи, сепната от безшумната поява на скрутатора.

— Понякога имам нужда да остана сама, за да помисля.

— Трябва да говоря с теб.

— Слушам ви. — Тя посегна към чашата си с джинджифилова отвара.

— Не тук. Ела навън.

Двамата преминаха през главните порти на завода, където Флид зави надясно. Иризис бе очаквала да поемат в противоположна посока, към кристалната мина. Но сега се отправяха под акведукта, към мините, от които се добиваше гориво за фабричните пещи. Въпросните мини се намираха на почти четири часа път, Иризис се надяваше, че скрутаторът не възнамерява да я отвежда чак до тях.

След едно стръмно нанагорнище Флид пое наляво и се настани върху белезникава скала, част от редица издатини, прорязали склона като гръбначни шипове.

— Седни — обърна се той към Иризис.

Тя се настани до него.

— Ако става въпрос за работата ми, сър…

Дали той бе узнал най-страшната й тайна: че тя не разполага с ключовия талант, необходим за задълженията на всеки занаятчия — способността да черпи енергия от полето? Очакванията на семейството й бяха тласнали Иризис в дълга поредица измамни лъжи, които тя отчасти бе компенсирала с неподправените си умения да направлява подчинените си.

— Доволен съм от работата ти, Иризис.

Тя си позволи да отдъхне — но незначително. Знаеше, че някой ден ще бъде разобличена. Просто този ден нямаше да бъде днешният.

— Тогава, сър? Нещо, свързано с войната?

— Всичко е свързано с войната! — отсече Флид. — Има един проблем, който не исках да засягам във фабриката. Хората не могат да си държат устите затворени.

— Аз не обръщам внимание на клюки и слухове.

— Ти вече знаеш нещо по този въпрос. Помниш ли случката преди няколко месеца, когато жизненоважна възлова точка угасна, оставяйки петдесет кланкера беззащитни сред Миниен?

— Това беше преди Тиан да бъде повалена от пристъпи на кристална треска. Точно преди тя да бъде изпратена в размножителната палата…

Тъмните му очи се впиха в нея.

— Колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре. Лиринксите разрушиха всички тези кланкери. От този момент непрекъснато се опитваме да узнаем какво се е случило с възела или поне с полето му.

— И какво открихте, сър?

— Много малко. Само че сега тези прояви се повтарят.

— Къде?

— На няколко места. Максморд и Гъфинс, нагоре по крайбрежието, където врагът отбелязва най-големите си успехи. Това е огромен удар за нас, Иризис. Съкрушителен удар. Няма ли кланкери, няма надежда.

— Но защо ми казвате това, сър?

— До този момент никой не е успял да разреши проблема. Искам ти да опиташ.

— Аз?

— Имам ти доверие, но няма да си сама. В миналото ти работеше добре с перцептора. Ще ти изпратя Юлия веднага щом си възвърне таланта.

— И какво ще искате от мен?

— Открий защо възловите точки отказват по такъв начин. Ние ли ги източваме, или лиринксите са открили начин да унищожават излъчването им.

— Като цяло разбирането ни за възлите е оскъдно, сър.

— Тъкмо получаваш и откривателска тръпка в добавка — сухо каза той. — За начало се погрижи за настоящата си работа, нека най-добрият занаятчия от екипа ти те замени, докато работиш по проекта, който ти възлагам. Имаш седмица, за да се приготвиш.

— А ако Юлия не се е възстановила по това време?

— За нейно добро ще е да го е сторила. Със себе си ще вземеш двама занаятчии, които по твоя преценка са най-подходящи. Ще отпътувате с въздухоплав. Разбира се, ще ти дам и ескорт войници.

— Къде ще отпътуваме?

— Първо към Миниен, после към следващата отказала възлова точка, ако се наложи. И после към следващата. Бъди готова за всичко.

Флид се надигна, сетне отново седна.

— И още нещо. Незначително, но смятам, че ще ти достави удоволствие, тъй като е свързано с присъдата ти.

— Не разбирам за какво говорите.

— При нападението над Тикси размножителната палата е изгоряла.

Иризис се усмихна.

— Наистина се радвам да го чуя.

— Смея да кажа, че бързо ще бъде издигната отново.

Красивата жена потропа с нокти по камъка.

— Майката на Тиан беше там. Какво ли е станало с нея?

— Тя е богата жена. Пожарът няма да я притесни.

— Смея да кажа.

 

 

Положението на Марни далеч не беше леко. Само преди седмици тя бе обърнала цялото си богатство в злато, което бе скрила в сандък в стаята си. При подпалването, когато огнените снаряди бяха пробили покрива, тя се бе намирала на долния етаж. Пожарът бе избухнал толкова яростно, че тя не бе имала възможност да вземе със себе си нищо.

Тя се бе върнала на сутринта — още преди пепелта да е изстинала. Нахлузила чифт работнически ботуши, открити в бараката на градинаря, тя бе обходила цялото пожарище, но бе открила единствено полуизгорелия крак на стола си и месинговия обков на сандъка със златото. Самото му съдържание отдавна бе задигнато.

Не й бе оставало друго, освен да се присъедини към другите обеднели клетници, останали единствено с дрехите на гърба си — и надеждата, че някой ще се смили над тях и ще им подхвърли няколко огризки. Тогава Марни бе разбрала, че животът й е приключил. Домът на майката щеше да бъде издигнат наново, само че тя никога нямаше да бъде част от него. Не и в сегашното си състояние.