Йън Ървайн
Тетрарх (60)

Тридесет и две

Иризис имаше навика да се буди рано, обикновено много преди скрутатора. По тази причина присъствието му на верандата по изгрев я изненада. Бяха изминали няколко дни от злощастната делегация. Флид седеше в стола си, вперил поглед в някаква депеша.

— Изглеждате ужасно — каза Иризис. — Не е трябвало да ставате толкова рано.

— Изобщо не съм си лягал — отвърна скрутаторът, без да повдига очи.

— Случило ли се е нещо?

— Ха! — изсумтя той.

— Какво?

Сутрин Флид беше особено мрачен.

— Ейрин Мас не може да открие начин да се промъкне в Снизорт. Това означава, че няма как да изпълня възложените ми заповеди — да унищожа възлопресушителя.

— Ами масирана атака?

— Веднага щом се появим, лиринксите просто ще източат полето. Би било лудост.

— Мас е сред най-добрите ни шпиони. Може впоследствие да намери решение.

— Тогава ще бъде прекалено късно. Научил е, че тайният проект на лиринксите е почти завършен. И че те се подготвят за битка. Трябва да пропълзя обратно при Витис, да се съглася с исканията му и да го моля за помощ. Не ми се мисли каква цена ще постави за помощта си сега. Скрутаторите ще ме разчекнат.

— И все пак ще трябва да приемете — каза тя. — Дори и малка част от света ни е за предпочитане пред никаква.

— Да. — Ксервиш никога не бе изглеждал толкова изморен и отчаян. — Останала ми е само една утеха. Смятам, че и ти също я видя. Аахимите са враждуващи племена, принудени да се обединят срещу общата заплаха. С течение на времето бихме могли да се възползваме от това.

— Ако разполагаме с време.

 

 

Различията между аахимските кланове не се проявиха по време на втората среща. Угодническото поведение на Флид бе представлявало отвратителна гледка. В крайна сметка нашествениците от Аахан се бяха съгласили.

Още четири дни изминаха в приготовления. Скоро щяха да пламнат и самите сражения. Флид бе заел позиция върху един хълм с плосък връх, от който се откриваше отлична гледка към бойното поле. Иризис беше с него.

Тя внимателно оглеждаше територията през далекогледа на скрутатора. Снизорт се намираше върху широко възвишение, заобиколено от по-ниски хълмове, предимно безлесни и отрупани с канари. На места се издигаха скални образувания от пясъчник. Гората близо до източната стена бе наскоро сечена — падналите дървета представляваха препятствие, което щеше да затрудни кланкерите. Отвъд стените се намираше Голямата сълзевина, огромно и бездънно блато от течен битум, заобиколено от ями на някогашен добив. Подобни хлътнатини и изблици покриваха земята и извън стените.

Някога избликващата черна гъстота се бе свличала към по-ниските зони, за да създаде поредица от лениви потоци, простиращи се в радиус една левга около Снизорт. Тези асфалтови реки отдавна бяха пресъхнали, голяма част от образувалите се залежи бяха използвани, но следи пак оставаха. Все още се бяха запазили места на лепкава повърхност.

Аахимите възнамеряваха да нападнат Снизорт от запад и юг, а сантенарските сили щяха да нападнат източните и северните стени, като обсипят територията зад стените със запалителни снаряди, за да подпалят смолните ями и самата Голяма сълзевина. Но съюзниците не бяха получили възможност да изпълнят замисъла си — лиринксите бяха излезли извън стените. С това не позволяваха на кланкерите да се доближат достатъчно, за да опожарят Снизорт.

— Не смеех да се надявам, че нещата ще се развият толкова добре — каза генерал Там в първото утро на битката. — Те се изправят насреща ни по земя, насред бял ден и в скупчени формации. Ще ги премажем.

— Не говорете глупости — изръмжа Флид. — Те се придържат към план, който до момента се развива добре.

Сражението започна бавно, с катапултни баражи и от двете страни, които не причиниха големи щети. Последваха малки сблъсъци, в които малки групи войници се изправяха срещу вражески патрули. В тези стълкновения лиринксите имаха по-голям успех.

Към обед съюзниците увеличиха натиска, запратили напред клиновидни формации кланкери и конструкти. Иризис остана с впечатлението, че аахимите не влагат особено старание в атаките си.

— В източната част на бойното поле има пожар — провикна се тя. Бе се присъединила към многобройните писари, които непрекъснато съставяха заповеди за сновящите вестоносци. — Разпространява се бързо.

Скрутаторът повдигна далекогледа си. Пламъци и черен дим се издигаха по протежение на левга. Пред очите му огънят увеличи обхвата си.

— Лиринксите са запалили старите находища. Сигурно са използвали запалителни течности, иначе огънят не би се разпространявал толкова бързо. Знаех си, че няма да е лесно.

— Димът ще пречи и на тях.

— Не толкова, колкото на нас, тъй като вятърът го отнася в нашата посока. Освен това така печелят време. Дори и в кланкери не можем да прекосим огньовете. Те са еквивалентни на стени, които ще горят с дни, а после ще оставят земята непроходима. Това ще ни принуди да накъсаме формациите си.

— Не можем ли да ги угасим и да настъпим?

Флид поклати глава.

— Дори и ако можехме да се лишим от водата, тя нямаше да помогне. Такъв огън може да бъде спрян единствено с пръст. Не можем едновременно да гасим и да се сражаваме.

— Какво пречи на конструктите да прекосят пламъците?

— Нищо. Но нима си представяш Витис да рискува хората си, при положение че ние не можем да ги последваме?

Сражението продължи. Сега бойното поле представляваше същински ад. Черният и дразнещ очите пушек, издигащ се по протежението на половин дузина находища, представляваше отлично прикритие и позволяваше на лиринксите да се сражават по любимия си начин — от засада. Те притежаваха и друго предимство: бяха способни да задържат дъха си в продължение на няколко минути. Човешките загуби бързо се натрупваха.

В късния следобед Там нареди да бъдат докарани три гигантски катапулта. Мускулести войници заредиха всеки от тях с канара с големината на добиче, сетне напрегнаха сили, с мъка завъртайки огромните кабестани. Дървените скелета започнаха да скърцат от напрежение. Главният катапултчик отправи към командния пост знак за готовност. Генерал Там се посъветва с Флид, който кимна. От хълма бе дадено потвърждение за стрелба.

Първият катапулт замахна с лоста си. Канарата прелетя само стотина крачки, за да блъсне кланкер и да го преобърне. Механичните крака останаха да се размахват безпомощно във въздуха. Скрутаторът изруга.

Катапултчикът нареди напрежението от втората обсадна машина да бъде снето. Войниците започнаха да го подготвят за нов изстрел, по-силен, само че въжетата не издържаха опъна и се стрелнаха като камшици.

— Да преустановят стрелбата — нареди Флид. — Мислех, че сте ги изпробвали — ревна той към генерала.

Междувременно третият катапулт също бе успял да стреля. Гигантският му снаряд прелетя над стената на Снизорт и се разби с трясък. Няколко секунди по-късно земята се разтърси, а откъм бойното поле долетя слабо ликуване.

— Това е по-добре — каза скрутаторът. — Все пак нека ги отдръпнат за момента.

Както бе очаквано, през нощта лиринксите нападнаха ожесточено, макар и донякъде възпрепятствани от собствените си огньове — пламъците, измъчвали войниците през деня, сега им предоставяха отлична видимост. Няколко часа по-късно вражеският устрем отслабна и остатъкът от нощта премина спокойно. Но малцина можаха да спят.

— Струва ми се, че те се опитват да спечелят време — каза Флид на следващата сутрин. — Полагат толкова усилия, колкото са необходими, за да не ни позволят да достигнем стените. Какво ли са замислили?

Откъслечните сблъсъци на днешния ден все още бяха далеч от сражение. На моменти земята се разтърсваше от попаденията на огромните снаряди. В настоящия момент катапултите не можеха да се доближат до стените, за да се прицелват точно, с изключение на две щастливи попадения. Освен това полето бе станало нестабилно — ту позволяваше на кланкерите да се движат с крайна скорост, ту ги принуждаваше да пълзят.

— Това дело на лиринксите ли е, или машините ни консумират прекалено много енергия? — попита Флид.

— Нямам представа — отвърна Иризис. Поредна грижа се прибавяше.

На третия ден от обсадата катапултите започнаха да използват огнени снаряди с надеждата, че ще успеят да подпалят залежите зад стените на Снизорт. Трудно можеше да се определи ефективността им, защото навсякъде се стелеха гъсти облаци. Наблюдателите на Флид, оглеждащи развитието на бойните действия от въздуха, докладваха за дим от една от малките ями. Самият Флид се бе затворил в палатката си и не допускаше никого. На моменти Иризис дочуваше ругатните му.

Късно следобед на четвъртия ден вниманието на Иризис бе привлечено от конвой кланкери, напредващ сред огнените ивици. Машините бяха следвани от батальон войници, поне хиляда на брой.

— Пробиваме! — зарадвано възкликна тя.

Конвоят доближи широко празно пространство между огньовете. Кланкерите, до този момент напредвали един зад друг, се разгърнаха във формация и с ускорен ход се отправиха към чакащите лиринкси.

— Най-сетне ще видим една хубава проява. — Генерал Там се беше приближил до тях. Флид наблюдаваше от прага на палатката си.

Машините се бяха подредили в редици по шест и стреляха в залп. Лиринксите не помръднаха. Средните два кланкера от предната редица спряха внезапно, наклонени напред. Останалите четири сториха същото. Машините зад тях трябваше рязко да завият встрани, за да ги избегнат.

— Какво става? — кресна Там. — Адютанте, далекогледа ми!

Войникът дотича. Генералът грабна приспособлението от ръцете му и нетърпеливо го разпъна.

— Не си прави труда — уморено каза скрутаторът. — Това е асфалтово езеро, покрито с пръст. Кланкерите няма да се измъкнат. Скоро лиринксите ще го подпалят.

Тримата останаха да наблюдават безплодните опити на машините да се измъкнат. Операторите скоро се отказаха, изоставиха кланкерите си и в отчаянието си се покатериха върху тях, за да достигнат стабилна земя. Някои успяха, но повечето потънаха в лепкавината, пленени досущ като машините си.

Войниците зад тях бяха засипани с градушка от катапултни снаряди. По-малко от половината батальон успя да избяга от обгърнатия в дим и прах ад.

Там се отдалечи с мрачно изражение. Скоро дотича вестоносец.

— Полето внезапно изчезна, сър. — Той подаде на Флид запечатан плик. — А това е съобщение от Ейрин Мас.

— Виждам — навъсено отвърна скрутаторът. — Лиринксите накъсаха силите ни, обезкуражиха ни и ни накараха да се усъмняваме в земята под всяка своя следваща стъпка. Какво следва сега? Всеобща атака или още от същите тактики?

— Зависи какво целят — рече Иризис, раздаваща силен черен чай.

Флид прочете съобщението, сетне изпразни чашата си на една глътка.

— Мас твърди, че лиринксите възнамеряват да довършат тайния си проект, а после да унищожат армията ни, за да могат да напреднат на изток. — Скрутаторът хвърли писмото в близкия мангал. — Лошо. Лиринксите изчерпват прекалено много от полето. Цяло чудо е, когато кланкерите ни достигат половин мощност.

— Все пак, с помощта на аахимите…

Ксервиш се изплю презрително.

— Витис полага символични усилия, въпреки че неговите конструкти разполагат с предостатъчно енергия. Освен това подозирам…

Иризис го погледна подканящо.

— Щом ситуацията стане критична, той ще се оттегли незасегнат, а после ще поиска ние да изпълним своята част от сделката. Тогава ще бъдем наистина безсилни, за да го спрем. Трябва да действам незабавно.

— Как?

— Всичко или нищо.

— Искате да кажете…

— Да. Ще потърсим възлопресушителя. Тази нощ.

— Но нали не съществува таен път, през който да проникнем?

— Мас все пак е открил. — Флид бе стиснал устни. — Макар че този метод не е особено таен. Освен това изисква прилагането на определена скрутаторска магия.

— Значи не може да е толкова страшно.

— На твое място не бих изразил подобна увереност.

— Защо?

— Още не съм открил начин да се върнем.

— Върнем? Но вие не бива да се жертвате, Ксервиш. Вие сте незаменим.

— Съветът ми нареди. Освен това никой друг не би могъл да те отведе до мястото. Тръгваме веднага след залез-слънце.

Той се зае да съставя поредната бележка.

 

 

Иризис, Юлия и скрутаторът кръжаха високо над трънливата южна стена на Снизорт. Нощта бе мрачна — гъста облачна покривка бе скрила новата луна.

Напуснали лагера още по смрачаване, тримата очакваха започването на диверсията, която щеше да прикрие проникването им. Само че наближаваше полунощ, а все още нищо не се случваше.

— Няма ли да започват най-сетне? — каза Иризис, загледана през борда в проблясващите отдолу огньове — лагерни и пожари.

— Когато започнат, ще ти се иска да не са.

— С тези мрачни изказвания убивате приключенския ми дух.

— Подобно изказване дори не заслужава да бъде удостоено с отговор.

— Някога бяхте забавен, Флид, макар и по свой странен начин.

— В света вече няма място за забава.

Иризис се отказа.

Сблъсъците започнаха от източната страна на бойното поле с експлозия на огън и писъци. Юлия притисна тапите си за уши по-дълбоко и прикри очи, но лицето й пак остана изкривено в болка.

Иризис се размърда нетърпеливо. Моментът още не беше дошъл. Друга битка се разрази на запад. Флид пак не даде знак — изчакваше третия сблъсък. Той също не закъсня — от север мракът бе раздран от сноп огнени снаряди.

— Това е знакът — прошепна Иризис. — Вече умират хора, за да улеснят пътя ни.

— Далеч повече ще умрат, ако се провалим.

Скрутаторът продължи с неразбираеми за Иризис думи, от които тя единствено можа да долови заложената в тях сила. Въздухоплавът и екипажът му избледняха и изчезнаха сред невидимост. Съвсем леко начупване във въздуха издаваше очертанията му. Из дима, в който щяха да се спуснат, дори и това нямаше да се види.

— Трябва да се движим бързо — процеди през зъби скрутаторът. — Тази магия е болезнена, не мога да я удържам дълго.

Въздухоплавът стоеше неподвижно в мрака над стената. Под тях гъмжеше от лиринкси, които не подозираха за присъствието им. Сраженията от останалите три страни се очертаваха сред красиви припламвания на снаряди и пъплещи по земята огньове.

— Как ще открием възлопресушителя, сър? — попита Иризис.

— Юлия ще трябва да ни отведе при него. Двамата с теб ще го блокираме или унищожим, след което ще опитаме да се измъкнем.

— С въздухоплава?

Скрутаторът се поколеба.

— Вероятно.

Този отговор не й се понрави. Може би тази мисия наистина беше самоубийствена. Но тя не каза нищо от това на Юлия, свита на обичайното си място под пейката. И без това Иризис се чувстваше достатъчно гузна. Срещата с Ниш в аахимския лагер бе подхранила обидата на дребната жена.

— Излез, Юлия — нареди Флид. — Покажи на пилота накъде да поемем.

Въпросната се надигна рязко и с нацупено изражение застана до Хила. Все така мълчаливо протегна ръка в нужната посока. Въздухоплавът се отдели от позицията си над стената и пое натам. След няколко минути ръката на Юлия се насочи надолу.

Машината се спусна сред чист въздух и с леко олюляване докосна земята. Наоколо цареше пълен мрак. Пожарите представляваха само сияние, издигащо се над стените. Обстрелът бе престанал.

Тримата слязоха. Юлия направи няколко крачки и изчезна.

— Стой до нас, перцепторе — просъска Флид.

Тя се върна. Не й беше нужно да ги вижда, за да знае къде са.

— Мразя ви и двамата — високо каза Юлия.

— Моля? — рече скрутаторът.

Дребната жена не отговори.

Флид закачи въжето си за колана на Юлия, а Иризис се прикачи към него. Въздухоплавът се издигна, потракващ с ротора си. Макар и породено от невидима машина, движението пак ги облъхна.

— И пазете тишина — предупреди Флид. — Все още могат да ни чуят.

— И надушат — промърмори Иризис. Усещаше ускорения си пулс в слепоочията си. Щяха да бъдат заловени. Щяха да бъдат изядени.

— Води, Юлия. — Флид промърмори няколко думи, които снеха невидимостта от въздухоплава, за да я ограничат върху тях тримата.

Дребната жена ги поведе в криволичещ маршрут. Повечето лиринкси се появяваха в модела й, така че тя можеше да ги отбягва. Повечето, но не всички.

Никой от тримата не видя лиринкса, а самият той, естествено, също не ги зърна. Създанието дотича от лявата им страна, блъсна се във въжето между Иризис и Флид, спъна се и падна. Сблъсъкът повали и четиримата. Съществото се надигна — сянка, вкопчила се в глезена и оглеждаща се объркано. Нямаше представа какво го бе накарало да изгуби равновесие.

Иризис затаи дъх и застина. Помръднеше ли, лиринксът щеше да я чуе. Молеше се Юлия да прояви същия самоконтрол. Създанието подуши шумно. Оставаше й само да се надява, че битумната миризма ще бъде достатъчно остра, за да прикрие тяхната.

Блесна изникнало от нищото острие. Изчезването му бе последвано от задавено хъхрене и миризмата на кръв. Лиринксът рухна.

— Ще трябва да бъдем по-предпазливи — каза Флид, обърсвайки ножа в трупа.

Сега напредваха през открито пространство, внимателно проверяващи земята пред себе си. Талантът на Юлия не откриваше всички физически прояви.

— Блато! — Тя спря внезапно и издърпа малкия си крак сред засмукване.

Иризис долови по-остра миризма на асфалт. Около тях имаше много подобни гъсти находища. Една невнимателна крачка бе достатъчна, за да докара петминутно забавяне — в най-добрия случай. Човек без спътници, които да го измъкнат, би се удавил.

— Какво става? — прошепна Флид, загледан в посоката, от която бяха дошли.

— Изглежда южната стена бива нападана — каза Иризис.

— Планът не включваше това.

— Може да са аахимите.

— По-добре да не са, иначе ще развалят всичко. Побързай, Юлия. Не мога да удържам заклинанието още дълго.

 

 

В следващия час Иризис получи възможност да си припомни неотдавнашната слепота — тя не виждаше нищо. Единствено Юлия знаеше къде отиват, защото се ориентираше по решетъчния си модел. Но това знание само по себе си не бе достатъчно — водачката им трябваше да открие маршрут, по който да стигнат, а това се оказваше по-трудно от очакваното. Умът на Юлия се отличаваше с уникална и измъчена логика.

За щастие Флид разполагаше с удивителен усет за посока. Освен това бе прогорил в паметта си всички карти на Снизорт.

— Трябва да се спуснем — каза той. В момента тримата клечаха зад два бодливи храста. — От начина, по който Юлия сочи, се вижда, че мястото се намира дълбоко под земята.

— Вече знаем това — каза Иризис.

— Как можем да се спуснем?

— В старите ями има стъпала. А от дъната им започват тунели.

— Да, но коя яма? — размишляваше на глас скрутаторът. За момент той се изправи, преди да приклекне отново. Коленете му изпукаха.

В небето зад тях изникна светлина. Пламнал катапултен снаряд прелетя над тях и се вряза в земята — достатъчно близо, за да усетят разтърсването. Иризис затаи дъх, но пламъците не се разпръснаха.

— Бях останала с впечатлението, че наредихте тази нощ Снизорт да не бъде обстрелван.

— Точно така. Проклета пасмина. Нищо чудно, че губим войната. Да опитаме с най-голямата яма. Можеш ли да я откриеш, Юлия?

— Да — почти недоловимо отвърна тя. Заради безшумността й бе лесно да забравят, че тя е с тях.

Продължиха сред твърд, притежаваща консистенцията на сгъстено желе — по краищата на ями и черна кал. Сетне им се наложи да преодолеят седемстотин четиридесет и едно стъпала, за да достигнат дъното на най-дълбоката яма. От нея навлязоха в тунел, чиято битумна смрад ги обгърна веднага. Проходът бе тесен — ако протегнеше ръце, Иризис одираше в стените му.

Флид спря на прага.

— Предполагам, че повечето лиринкси ще са отвъд стените, за да участват в сраженията — прошепна той сред пълната тъма. — Но не всички. Сред тунелите ще срещнем пазачи, а също и останали да работят лиринкси. Може би стотици. Трябва да пазим абсолютна тишина.

Ти си този, който непрекъснато вдига шум, раздразнено си помисли Иризис. Струваше й се, че ще изгуби разсъдък от страх.

— Затруднявам се да поддържам невидимостта ни — продължи той. — Ще трябва да приключим бързо. Ако я изгубя преждевременно…

Продължиха напред. Повечето от проходите бяха тъмни. Иризис нямаше представа къде са. Знаеше, че и Флид споделя объркването й.

Юлия уверено крачеше напред. Тя безпогрешно откриваше враговете и на три пъти предупреди спътниците си. Трижди скрутаторът и двете жени се свиваха в някоя зловонна кухина или пукнатина, за да пропуснат забързаните лиринкси. Не спираха да напредват сред лабиринта от проходи, докато Иризис не започна да усеща полето около себе си, без дори да докосва индикатора си. Никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Вече бяха прекарали повече от час под Снизорт.

— Още колко остава, Юлия? — попита Флид.

Тя не отговори.

— Няма ли да се натъкнем на охрана? — рече Иризис.

— Защо им е? Навън има двадесет и пет хиляди лиринкси. Как би могъл някой враг да достигне толкова дълбоко?

— Ние успяхме! Освен това ние охраняваме ценностите си.

— Лиринксите не са като нас. Те не се ограбват взаимно, не саботират. Освен това…

Ксервиш замълча, но Иризис успя да долови неспокойствието в гласа му.

— Продължете, Флид. Има нещо, което не сте ни казали.

— Не би било разумно да разположиш пазачи толкова близо до възлопресушител. Удълженият престой там би започнал да ги… изменя.

В съзнанието й изникна спомен.

— Както онези скали в мината се изменяха?

Последва дълго мълчание, преди скрутаторът да прошепне:

— Именно.

— В такъв случай този възлопресушител ще ни убие. Ще разкъса телата ни.

— Не и ако действаме бързо. Спомни си, че Джал-Ниш оцеля.

Иризис го сграбчи за раменете.

— С колко време разполагаме, преди влиянието да ни засегне, Ксервиш?

— Откъде да зная, по дяволите?

— Десет минути? Час, ден?

— Може би час. Най-много два. Зависи колко е мощен самият възлопресушител. И колко дълго ще се наложи да останем.

Тя остана неподвижна.

— Иризис? — подкани я продължилият скрутатор.

— Така да бъде.

Отново поеха, но малко след това Иризис спря, за да остави Юлия отвъд завоя, където нямаше да чуе следващите й думи.

— Сега пък какво? — раздразни се Флид.

— Как ще се отрази това излъчване на бебето й?

— То ще трябва да рискува, като всички ни.

— Но… Юлия… Трябва да й кажем. Поне това й дължим.

— Всички ние сме войници, Иризис — остро отвърна той. — Ти, аз, Юлия, бебето. Ако се провалим, човечеството е обречено. Какво ще стане с детето тогава? Всички ние трябва да се подчиняваме на получените заповеди. Ясно?

— Да, скрутаторе.

Скриха се от поредния пазач. Щитът невидимост все още действаше, защото лиринксът гледаше право през тях. След като неспокойно подуши въздуха, създанието продължи. Под светлината на далечна лампа личаха цветовете, пробягващи под кожата му.

— Невидимостта изчезва… — Флид се бе превил, вкопчил се в корема си. — Трудно ми е да я удържам.

Високата жена му помогна да се облегне на нея, сетне двамата бързо се отправиха след Юлия, която, вече развързана, бе изчезнала напред в тунела. Иризис бе скована от лошо предчувствие. Бе сигурна, че нещата ще се объркат.

Усещането започна като слабо гъделичкане между раменете. Това оказваше, че са навлезли под влиянието на възлопресушителя. Скоро усещането стана по-настойчиво. Плътта под кожата на Иризис потръпваше. Стомахът й закъркори като кипящо гърне. Юлия изохка, разтърсвана от виещи се тръпки. Флид простена и магията му се срина.

— Часовой! — прошепна Юлия, душеща въздуха като куче.