Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (8)

6.

Когато Ким се събуди, седеше във вана с топла вода, гърбът й бе облегнат на полегатата страна, а ръцете — вързани под сапунената пяна.

Русокосият непознат седеше на стол до нея и я търкаше с гъба. Движенията му бяха толкова плавни и естествени, сякаш го бе правил безброй пъти досега.

Стомахът на Ким се преобърна и тя повърна във ваната. Мъжът я изправи с едно силно движение, придружено от възклицание:

— Але — хоп!

Тя отново забеляза колко е силен и този път долови лек акцент в говора му. Не можа да го определи. Може би беше руски. Или чешки. Или немски. После той дръпна запушалката на ваната и пусна душа.

Ким се олюляваше под струята, но той придържаше тялото й. Внезапно тя извика, изви се към него и се опита да го ритне, но кракът й се подхлъзна. Започна да пада, но той сръчно я подхвана и се засмя.

— Ти наистина си една малка специална тигрица, нали?

След това я уви в пухкава бяла хавлия и подгъна внимателно краищата, сякаш беше бебе. Остави я върху близката тоалетна чиния и й подаде чаша с някаква течност.

— Изпий го — подкани я мъжът. — Ще ти помогне. Наистина ще ти помогне.

Младата жена поклати отрицателно глава.

— Кой сте вие? Защо ми причинявате това?

— Искаш ли да запомниш тази вечер, Ким?

— Сигурно се шегуваш, шибан перверзник.

— Това питие ще ти помогне да забравиш. А и аз искам да си заспала, когато те заведа у дома ти.

— Кога ще ме заведеш у дома?

— Вече почти приключихме — увери я той.

Ким вдигна ръце към него и забеляза, че въжето, омотано около китките й, е различно. Беше тъмносиньо, вероятно копринено, а възлите бяха сложни, почти красиви. Пое чашата и я изпразни до дъно.

След това непознатият я помоли да наведе глава напред. Тя се подчини и той подсуши косата й. После я разреса, оформяйки букли с пръсти. Донесе шишенца и четчици от тоалетното шкафче под мивката.

Умело й сложи руж и червило и закри с фон дьо тен синината около лявото й око, като навлажни тънка четчица с език.

— Много съм добър в това, не се тревожи.

Той довърши работата си, протегна ръце, повдигна увитото й в кърпата тяло и я отнесе в друга стая.

Главата на Ким се люшна немощно назад, когато я положи върху леглото. Смътно усещаше, че я облича, но не му помогна, докато й слагаше бикините. Сетне завърза връзките на банския зад гърба й.

Моделът приличаше на „Витадини“, който носеше в края на снимките. Червен със сребристи нишки. Навярно бе промълвила Витадини, защото „Джеймс Бонд“ каза:

— Този е по-хубав. Лично го избрах, когато бях в Сен Тропе. Купих го специално за теб.

— Ти не ме познаваш. — Думите се изплъзнаха сами от устата й.

— Всички те познават, скъпа. Кимбърли Макданиълс. И името ти е красиво. — Той отметна косата й и завърза тънките презрамки отзад на шията. Оформи красива панделка и се извини, че — без да иска — я бе оскубал.

Ким искаше да му отговори, но забрави какво се канеше да каже. Не можеше да се движи. Едва успяваше да държи очите си отворени. Погледна в бледосивите му очи, които сякаш я галеха.

— Ослепителна — промълви непознатият. — Изглеждаш удивително красива за финалното си представление.

Тя се опита да каже: „Майната ти“, но думите й се сляха в една дълга, уморена въздишка:

— Майййй…