Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (100)

98.

Франция

Когато дишането му се поуспокои, Анри погали хълбока на Джина Праци. Тя беше надарена с дупе, оформено като праскова; съвършено, с идеално заоблени бедра и с по една трапчинка отзад на всяка буза.

Искаше му се отново да я чука. При това яко. И го стори.

— Сега вече можеш да ме отвържеш — рече му тя.

Той я потупа, стана от леглото и се пресегна за чантата си под стола, после отиде до видеокамерата, скрита в гънките на тежката завеса.

— Какво правиш? Върни се в леглото, Анри. Не бъди толкова жесток.

Той светна лампа и се усмихна пред обектива, после пак се върна в леглото под балдахина.

— Опасявам се, че няма да успея да уловя мига, когато ще се молиш горещо на господ. А това е много зле.

— Какво си намислил да правиш с това видео? Не можеш да го продадеш… Трябва да си полудял, Анри, ако си въобразяваш, че те ще ти платят.

— О, няма да стане, така ли?

— Уверявам те, че няма да се съгласят.

— Е, тогава ще остане за частната ми колекция. Би трябвало да ми вярваш повече.

— Развържи ме, Анри. Ръцете ми са завързани. Искам нова игра. Настоявам за това.

— Винаги мислиш само за собственото си удоволствие.

— Прави каквото искаш — въздъхна тя. — Но знай, че скъпо ще си платиш.

— Всичко си има цена — засмя се Анри.

Взе дистанционното от богато украсеното нощно шкафче и включи телевизора. Натисна бутона, за да изключи рекламния екран на хотела, напипа превключвателя на каналите и избра Си Ен Ен.

Първо се появиха резултатите от спортните състезания, последваха ги някакви пазарни анализи, след което дойде ред да се покажат лицата на новите му жертви — Уонда и Сара.

— Сара беше страхотна — обърна се той към Джина, която упорито се опитваше да разхлаби възлите на въжетата, стегнати около китките й и дъската на леглото. — Тя нито веднъж не се помоли за живота си. И нито веднъж не ми зададе глупав въпрос.

— Ако ми позволиш, ох, да използвам ръцете си, мога да направя много хубави неща за теб — изрече Джина.

— Ще си помисля за това.

Анри изключи дистанционното, превъртя се на леглото, възседна фантастичното дупе на Джина, опря ръце на раменете й и разтри с палци основата на врата й. Отново бе започнал да се възбужда. Много силно, дори болезнено.

— Това вече започва да става отегчително — промърмори тя под него. — Май повторната ни среща не беше добра идея.

Анри сключи нежно пръсти около гърлото й. Все още си играеше. Усети как тялото й се стегна, а кожата се покри с капки пот.

Добре. Харесваше му да е изплашена.

— Още ли ти е скучно? — Той пристегна въжетата, докато Джина не започна да кашля със сетни сили, подръпна ги още, докрай дори, за да чуе как тя сред стенанията си прошепна името му, борейки се отчаяно за глътка въздух.

Едва сега я пусна и докато тя още се мъчеше да си поеме въздух, милостиво отвърза китките й. Джина разтърси ръце и се превъртя на леглото, все още дишаща тежко.

— Знаех, че не би могъл да го направиш.

— Не, не бих могъл.

Тя стана и се втурна към банята. Анри я проследи с поглед, после се надигна, отново бръкна в чантата си и тръгна след нея.

— Сега какво искаш? — попита го тя, като го гледаше в огледалото.

— Времето изтече — заяви той.

Насочи дулото на пистолета към тила на Джина и стреля, докато гледаше в опръсканото с кръв огледало как очите й се уголемиха невероятно. После проследи как тялото й се свлече на пода. Пусна още два куршума в гърдите й, провери пулса, а после избърса пистолета и заглушителя, за да бъде всичко, както е редно.

За миг впери поглед в трите инкрустирани с диаманти часовника. Бяха оставени на нощното шкафче. Припомниха му деня, в който се бяха запознали.

Имам време за теб.

Тези часовници струваха стотици хиляди евро. Но не си струваше риска. Остави ги на шкафчето. Бива си ги като бакшиш за камериерката, нали?

Джина беше използвала своята кредитна карта, така че за Анри оставаше само да напусне стаята, внимателно затваряйки вратата след себе си. Без никакви затруднения прекоси предния двор, настани се във взетата под наем кола и потегли към летището.