Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (69)

67.

Пистолетът ме държеше прикован на мястото ми, но в същото време бях толкова завладян от историята, че почти забравих за него.

— Кои са Воайорите? — попитах аз.

— Не сега — отвърна той. — Ще ти кажа следващия път. След като се върнеш от Ню Йорк.

— И какво смяташ да направиш? Да ме качиш насила на самолета? Едва ли ще успееш да вмъкнеш пистолет на борда.

Анри извади един плик от джоба на сакото си и го плъзна по масата. Взех го, отворих го и извадих купчина фотографии.

Устата ми пресъхна. Бяха снимки на Аманда с изключително високо качество, съвсем скорошни. Тя караше ролкови кънки само на една пресечка от апартамента си, облечена в бялата тениска и розовите шорти, с които беше, когато се срещнахме на закуска вчера сутринта.

Аз също се виждах на една от снимките.

— Задръж ги, Бен. Мисля, че са много хубави. Това означава, че във всеки момент мога да се добера до Аманда, така че дори и не си помисляй да отидеш в полицията. Така не само ще се самоубиеш, но ще убиеш и Аманда. Разбираш ли?

Ледените тръпки на страха плъзнаха от врата ми и стигнаха до петите. Смъртна заплаха, придружена от усмивка. Този тип не само заплашваше да убие Аманда, но го изрече така, сякаш ме канеше на обяд.

— Чакай малко — преглътнах аз. Оставих снимките и ги избутах с ръце, сякаш исках да избутам Анри, оръжието му и проклетата история на живота му колкото е възможно по-надалеч. — Аз не ставам за тази работа. Ти се нуждаеш от биограф, някой, който вече е писал подобни книги и тази работа ще е за него като сбъдната мечта.

— Бен. Това е сбъдната мечта и ти си моят писател. Така че, ако искаш, можеш да ми откажеш, но в такъв случай заради собствената ми безопасност ще се наложи да приведа в действие клаузата за елиминиране. Разбра ли какво имам предвид? Или можеш да погледнеш на нещата от друг ъгъл — продължи Анри с приятелска усмивка, която накара кръвта да се вледени във вените ми, и насочи дулото на 38-милиметровия пистолет към гърдите ми. — Ние ще бъдем партньори. Тази книга ще стане нещо голямо. Какво каза преди малко за бестселърите? Да, ето това ще бъде моята история.

— Дори и да исках да го направя, аз не мога… Виж, Анри, аз съм само писател. Не притежавам власт, както си мислиш. По дяволите, човече, ти нямаш представа какво искаш.

Анри се усмихна.

— Донесох ти нещо, което можеш да използваш като рекламна стръв. Около деветдесет секунди вдъхновение. — Бръкна под сакото си и извади USB-то, висящо на шнур на врата му. — Ако една снимка струва колкото хиляда думи, предполагам, че това тук ще струва, не зная, но може би колкото осемдесет хиляди думи и няколко милиона долара. Помисли си за това, Бен. Ще станеш богат и известен — или ще умреш. Обичам нещата да са прости и ясни, а ти?

Анри се плесна по коленете, помоли ме да го изпратя до вратата, а после притисна лицето ми към стената.

Когато се събудих след известно време, лежах върху студения мозаечен под. На тила си напипах болезнена буца, а главата ми се пръскаше от болка.

Преди да си тръгне, кучият син ме бе халосал с пистолета си.