Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (39)

37.

— Лелеееее! — изкрещя Джулия, когато хеликоптерът се спусна надолу от коралово златистото небе, а малкият остров Ланаи се приближи. Машината кацна леко върху малкото частно летище в края на огромното изумруденозелено голф игрище на хотел „Четири сезона“.

„Чарли“ скочи пръв и помогна на Джулия да слезе на земята. Тя бе вдигнала яката на якето си, къдравата и коса се бе разрошила, а бузите й бяха поруменели. Двамата се мушнаха под перките и хукнаха към очакващата ги кола.

— Това беше много скъпо удоволствие, приятел — задъхано рече младата жена.

— Нашата мечтана среща е за моя сметка, Джулия.

— Наистина ли?

— Що за човек би се поскъпил, когато е излязъл с теб?

— Аууу.

Шофьорът отвори вратите и колата се плъзна бавно по алеята към хотела. Джулия ахна, когато се озова във фоайето — цялото в мрамор и позлата. Подовете бяха покрити с дебели кадифени килими в тъмнозелено, златисто и червено. Великолепието на гледката се подсилваше от последните лъчи на залязващото слънце, които струяха през просторното помещение.

Джулия и Чарли се наслаждаваха на масажа в бамбукова хижа на брега на океана. Масажистите бяха отметнали ухаещите на плумерия чаршафи, които ги покриваха, силните им ръце втриваха кокосово масло в кожата, плъзгайки се към раменете с традиционните движения на ломи-ломи^[1].

Джулия лежеше по корем и се усмихваше лениво на мъжа, с когото току-що се бе запознала.

— Толкова е хубаво — промърмори, — че не ми се иска никога да свършва.

— Ще става все по-хубаво.

Няколко часа по-късно двамата вечеряха в ресторанта на партера, заобиколени от високи мраморни колони, а меката светлина бе романтичен фон за пиршеството им, състоящо се от скариди и свински пържоли в специален лютив сос от манго. Отличното френско вино беше отпуснало Джулия и тя охотно разказваше на Чарли за себе си. Сподели му за детството си, прекарано във военна база в Бейрут, за преместването си в Лос Анджелис и бързия успех на модния подиум.

Чарли поръча десертно вино, както и цялото десертно меню — цукото^[2], пралини, шоколадов мус, пресни банани от острова, които сервитьорът карамелизира на масата пред тях. Вкусният аромат на горена захар го накара отново да огладнее. Гледаше с копнеж момичето пред себе си, защото изящната млада жена отново приличаше на малко дете — сладка, уязвима и достъпна за него.

Четири хиляди долара щяха да бъдат добре похарчени пари, дори всичко да приключеше в този момент.

Но не приключи.

Облякоха си бански в една от шатрите край басейна и отидоха на дълга разходка по плажа. Лунната светлина къпеше в сребристо сияние пясъка и превръщаше океана във вълшебна смесица от шепот на прибоя и морска пяна.

Джулия изведнъж се разсмя.

— Хайде да се надбягваме! Този, който стигне последен до водата, е стар глупак и това ще си ти, Чарли!

Тя се затича и изписка, когато вълната я заля до бедрата, а Чарли щракна набързо няколко снимки, преди да пъхне камерата в брезентовата торба и да я остави на пясъка.

— Сега ще видим кой е стар глупак.

Спусна се към нея, гмурна се във водата и изплува на повърхността, обвил ръце около тялото й.