Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (58)

56.

Часове по-късно Анри се намираше в тоалетната на първа класа на летището в Ел Ей. Дотук полетът му бе истинско удоволствие и сега очакваше с нетърпение продължението до Банкок.

Изми си ръцете и провери в огледалото новото си превъплъщение — швейцарски бизнесмен от Женева. Светлорусата му коса бе къса, очилата — големи, с широки рогови рамки, които му придаваха вид на учен. Беше облечен в костюм за 5000 долара и елегантни скъпи английски обувки, ръчна изработка.

Току-що бе изпратил на Воайорите новите сцени. Последните мигове от живота на съпрузите Макданиълс. Знаеше, че утре по това време банковата му сметка в Женева ще набъбне с нова хубава сума в евро.

Анри излезе от тоалетната, отиде в главния салон за чакащи, остави куфарчето на пода и се отпусна в мекото сиво кресло. По телевизията имаше извънредна емисия новини. Водещата Глория Роха съобщаваше за престъпление, което определи като „предизвикващо ужас и гняв“.

— Обезглавеният труп на млада жена бе намерен в бунгало под наем на плажа в Мауи — каза Роха. — Според източници, близки до полицията, жертвата е мъртва от няколко дни.

Роха се обърна към големия екран зад гърба си и представи местната репортерка Кай Макбрайд, предаваща на живо от Мауи.

— Тази сутрин госпожа Маура Алуна, собственичка на крайбрежния лагер, е намерила в едно от бунгалата главата и трупа на млада жена — съобщи Макбрайд. — Госпожа Алуна е казала на полицията, че е дала бунгалото под наем по телефона на мъж, който е платил с кредитна карта. Всеки момент очакваме лейтенант Джаксън от полицейското управление в Кихей да направи изявление.

Макбрайд се обърна за миг, после заговори:

— Глория, лейтенант Джаксън излиза в този момент.

Репортерката се затича, а операторът хукна до нея, като не спираше да снима.

— Лейтенант, лейтенант Джаксън, може ли да ни отделите минута?

Камерата ги приближи.

— В момента нямам какво да съобщя на пресата.

— Имам само един въпрос, сър.

Анри се наведе напред, омагьосан от драматичната сцена, разиграваща се върху големия екран.

Наблюдаваше края на играта в реално време. Това бе твърде хубаво, за да е истина. По-късно щеше да свали репортажа от уебсайта на телевизионната мрежа и да го прибави към своя филм. Така щеше да разполага с цялата хавайска сага — началото, развоя, а сега и феноменалния финал.

— Лейтенант Джаксън — продължи да напира репортерката, — това Ким ли е? Обезглавеният труп, който сте намерили, на супермодела Ким Макданиълс ли е?

Джаксън заговори, натъртвайки на всяка дума:

— В момента ще оставя този въпрос без коментар. В процес сме на важно разследване. Предстои ни много работа. Бихте ли спрели това нещо? Никога не коментираме хода на разследването, Макбрайд. И вие отлично го знаете.

Кай Макбрайд се обърна към камерата.

— Ще рискувам и ще направя едно заключение: нежеланието на лейтенант Джаксън да коментира случая беше потвърждение, Глория. В момента очакваме резултата от идентифицирането, за да се докаже, че жертвата е Ким Макданиълс. Това беше Кай Макбрайд, на живо от Мауи.