Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (60)

58.

Представителен господин със светлоруса коса прекоси покрития с копринен килим коридор, водещ към просторното фоайе на хотела. Младият служител зад мраморното гише на рецепцията в другия край на помещението посрещна госта с усмивка и сведен поглед.

— Апартаментът ви очаква, господин Мейле. Добре дошли отново в „Прада Хан“.

— Радвам се, че съм тук — усмихна се Анри и вдигна очилата в рогови рамки на главата си, докато подписваше талона за кредитната карта. — Пазиш ли залива топъл за мен, Рафи?

— О, да, сър. Ние никога не бихме разочаровали най-скъпия си гост.

Анри отвори вратата на разкошния апартамент, съблече се в богато обзаведената спалня и захвърли дрехите си върху огромното легло, над което бе опъната мрежа против комари. После облече копринен халат и се настани пред телевизора, докато похапваше от малките шоколадчета и сушеното манго. С наслада наблюдаваше по Би Би Си „Уърлд“ последните новини във връзка с „поредицата убийства на Хаваите, които продължават да озадачават полицията“.

Тъкмо си мислеше, че това би трябвало да ощастливи Воайорите, когато звънчето на вратата оповести пристигането на специалните му приятели.

Ароон и Сакда, слаби момчета, около четиринадесетгодишни, с къси коси и златиста кожа, се поклониха за поздрав пред мъжа, когото познаваха като господин Пол Мейле, сетне, когато той ги назова по име, избухнаха в смях и обвиха ръце около него в бурна прегръдка.

Масата за масажи бе разположена на терасата, с лице към плажа. Момчетата пригладиха чаршафите и извадиха от чантите си шишенца с масла и лосиони. Анри нагласи камерата, за да обхваща сцената.

Ароон помогна на Анри да свали халата си, а Сакда го покри с чаршаф от кръста надолу, след което момчетата се заеха със специалитета на „Прада Хан“ спа — масаж на четири ръце.

Анри въздъхна, докато те работеха в синхрон — разтриваха мускулите по дължина, втриваха благовонните масла и освобождаваха напрежението, натрупало се в тялото му през последната седмица. Птици носорози огласяха джунглата, а въздухът ухаеше на жасмин. Това бе едно от най-чувствените и вълнуващи преживявания, заради което наемният убиец идваше в Хуа Хин поне веднъж годишно.

Момчетата обърнаха клиента си по гръб и ръцете им отново се спуснаха в съвършен синхрон по възглавничките на дланите и краката му. Накрая започнаха да галят леко веждите му, докато Анри отвори очи и каза на тайландски:

— Ароон, би ли ми донесъл портфейла от чекмеджето?

Когато той се върна, Анри извади купчина банкноти, доста повече от няколкостотинте бата, които дължеше за масажа. Размаха парите пред лицата на момчетата и попита:

— Искате ли да останете и да поиграем заедно?

Те се закискаха и помогнаха на богатия господин да слезе от масата.

— Какви игри би искал да играем, татенце? — попита Сакда.

Анри им обясни какво е намислил, а те закимаха и запляскаха с ръце, явно много въодушевени, че ще бъдат част от удоволствието му. Той целуна дланите на всяко едно.

Обичаше тези сладки момчета.

Беше истинска радост да е с тях.