Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (104)

102.

Взех прекия полет до Париж — място в средния салон, до прозореца. Веднага щом пуснах седалката си назад, клепачите ми се затвориха. Пропуснах филмите, храненето и евтиното шампанско, но затова пък спах непробудно почти девет часа, като се събудих едва когато самолетът започна да се снижава за кацането.

Сакът ми се спусна стремглаво по улея за багаж, сякаш му беше домъчняло за мен. И така двадесет минути след приземяването аз вече се бях настанил на задната седалка на едно такси.

Заговорих на шофьора на развален френски и му обясних къде да ме отведе: в хотел „Сенж Вер“, което на френски означаваше „Зелената маймуна“. И преди бях отсядал там, така че знаех, че хотелът е чист, категория две звезди и половина, добре известен на журналистите в Града на светлините.

Влязох през врата към фоайето, преминах покрай входа на бара с надпис „Жак Американеца“ и прекосих оскъдно осветения коридор с износени зелени канапета и лавици с вестници на всички световни езици. На стената зад рецепцията бе окачен акварел с африкански маймуни, всичките до една зелени.

На сакото на служителя имаше табелка с името: Жорж. Възпълен, отпуснат, прехвърлил петдесетте. Никак не му хареса, че се наложи да прекъсне разговора си по телефона, за да се занимава с мен. След като Жорж провери кредитната ми карта и прибра паспорта ми в сейфа, аз се изкачих по стълбището и открих стаята си на третия етаж. Гледаше към задната страна на хотела.

Имаше тапети на рози и беше претъпкана със старомодни мебели. Но леглото не бе толкова старо, имаше телевизор и достъп до високоскоростен интернет. Засега това ми бе напълно достатъчно.

Метнах сака си на дивана и се заех с търсене в телефонния указател. Вече от един час бях в Париж и преди да се заема, с каквото и да е друго, трябваше да си намеря оръжие.