Карън Робърдс
Когато дойде часът (38)

38.

— Казва се Тони. Тони Марино. Да, наистина ще остане с нас за известно време, но не е това, за което си мислиш.

Докато говореше, Грейс напълни с вода една тенджера и я сложи на котлона, като включи газта на най-висока степен.

— Живееш с един страхотен мъж и не е това, за което си мисля! Какво правиш тогава? Осигуряваш подслон за бездомни ченгета и кучетата им ли?

— Ха, ха, ха — сервира порция изкуствен смях Грейс, като отвори фризера и извади две малки кутии замразени броколи. След като погледна замислено съдържанието на кутиите, посегна да извади и трета. Тя всъщност не знаеше какво количество храна консумираше по принцип Тони за вечеря, но като се имаха предвид размерите му, можеше да предположи, че сигурно е значително, а и количеството храна, което беше изял при майка си, наистина беше феноменално.

— Грейс, хайде, кажи ми…

— О, за бога! — Като сложи формичките за лед на масата, Грейс започна да вади ледените кубчета от първата. След това, хвърляйки поглед към Джаки, тя ги плъзна към сестра си. — Ето, опитай се да бъдеш полезна и ти с нещо. Сложи ги в микровълновата, докато аз направя салатата, моля те.

— Разбира се. — Джаки се зае с една от кутиите. — Грейс…

Грейс въздъхна. Докато правеше салатата, слагаше ориза да се вари и пилето да се пече, тя разказа на Джаки кратката версия на историята с техния преследвач. Пропусна някои неща, като например истинската същност на взаимоотношенията й с Тони, както и да спомене за Рейчъл, бегло спомена някои от останалите факти, като това до каква степен Джесика всъщност се беше провинила. Но когато привърши разказа си, Джаки вече имаше относително точна представа за цялата ситуация.

— О, мили боже! — възкликна с отвращение тя. Под напътствията на Грейс тя прехвърли броколите в подходяща тава за печене, така че да изглеждат малко по-приятни и апетитни на външен вид при сервирането. — Защо не си ми казала досега?

Грейс прибави настъргани моркови от една опаковка към салатата.

— Ти и така си имаш достатъчно главоболия, Стан, който не работи, и всичко останало. Не искам аз и Джесика да попаднем в списъка на хората, за които се тревожиш.

— Знаеш, че сестрите винаги се тревожат една за друга. Ти винаги мислиш за мен. Защо и аз сега да не се попритеснявам за теб малко за разнообразие? — Джаки се намръщи, като погледна безформената зелена маса в тавата. — Имаш ли настъргано сирене или нещо подобно, което да сложа отгоре, че да изглежда поне по-приятно?

Без Грейс да й каже нито дума — което не би направила на никаква цена — Джаки изглежда напълно се отдаде на идеята да направи ястието колкото се може по-представително, след като Тони щеше да вечеря с тях.

— В хладилника. — Грейс разбърка салатата и добави няколко капки лимонов сок, след като я опита на вкус. — Знам, че винаги сестрите се поддържат и мислят една за друга, но в този случай нямаше какво да направиш, за да се оправи положението, така че не виждах никакъв смисъл да те притеснявам. Просто сега ти казвам, за да разбереш защо Тони е тук.

— Все пак трябваше да ми кажеш. Това нещо с хамстера, доста е страшничко. — Джаки отвори хладилника и надникна вътре. Порови и извади наполовина пълна торба с настъргано сирене. — Аха! — възкликна тя, като размаха победоносно находката си и затвори вратата на хладилника.

— Най-лошото нещо е, че, изглежда, всичко е насочено към Джесика. — Грейс така беше свикнала да не разговаря с никого за проблемите си, че сега й се струваше много странно да обсъжда с Джаки ситуацията. Но тя беше доволна, че сестра й вече знаеше. Изпитваше такова облекчение, че вече можеше да говори с нея за това.

— Ако ми беше казала, децата и аз можехме да се преместим у вас за известно време. Един Господ знае дали Стан нямаше да има нищо против. — В гласа й се прокрадна горчива нотка, когато спомена съпруга си.

Когато Грейс извади пилето от фурната, Джаки постави на негово място броколите, за да се стопи за няколко минути сиренето.

— Как върви търсенето на работа при Стан? — поинтересува се Грейс съчувствено, като прехвърли пилешките гърди в сервираната чиния.

— Както и по-рано. Истината е, че иска да се върне на старата си работа, но тъй като това няма да стане, очаквам за известно време да си стои така, без работа. — Джаки сви рамене и извади тавата с броколите от фурната. Сиренето се беше стопило и беше образувало приятна златиста кора отгоре, която идеално скриваше зелената каша под нея. — Де да бях толкова умна като теб, да можех да завърша образованието си.

Животът ми с децата щеше да бъде много по-лесен.

— Така изглежда добре — прецени Грейс, като погледна одобрително готовото ястие. — Знаеш, че винаги когато поискаш, можеш да се върнеш в училище и да завършиш.

Слагайки ястието върху една поставка, Джаки направи физиономия.

— Някой ден, може би.

— Мога да ти помогна финансово… — Грейс опита салатата и добави още малко лимонов сок.

— Не мога да го направя, нали децата са все около мен. А и Стан няма да се съгласи.

— Зарежи Стан. — Грейс разбърка салатата за последен път.

— По-скоро да се сложа на този симпатичен полицай, а? — подхвърли лукаво Джаки.

— Джаки! — възкликна ужасено Грейс.

— Грейс! — Имитира я подигравателно Джаки.

— Ето. — Грейс й подаде купата със салатата. — Сложи масата, а аз ще довърша останалото.

— Искаш ли да сложа хубавия сервиз? — продължи да я тормози Джаки, докато слагаше купата в средата на масата. Грейс й хвърли един поглед.

— Просто сложи масата.

Джаки се засмя.

— Добре, добре. Слушай, не трябва ли да взема децата и да си вървим, ако искате двамата с този красавец да останете насаме.

— Просто сложи масата — отново каза Грейс, като отцеди ориза и го понесе към печката.

Джаки обаче не искаше да остави сестра си на мира и продължи да прави хапливи забележки, докато слагаше масата.

Докато децата гледаха телевизия в хола, тримата възрастни и Джесика седнаха да вечерят в кухнята. Храната не беше в същото количество и качество както на събирането при майка му, но поне беше сносна и здравословна, освен това имаше достатъчно. Тони и Джесика си говореха за баскетбол, като започнаха да спорят относно качествата на Пейсърс (неговия любим отбор) и достойнствата на Бостън селтикс (нейните любимци). Междувременно Грейс и Джаки, тъй като никоя от тях двете не проявяваше интерес към професионалния баскетбол, говореха за деца и за разни познати, а Грейс през цялото време се опитваше да си спомни или да научи рождените дати на повечето от тях по време на разговора. Най-накрая и четиримата започнаха да разговарят на по-общи теми. Джесика се извини и се качи в стаята си, за да напише домашните си, а възрастните останаха на по чаша кафе.

— Джакс, какъв подарък искаш за рождения си ден? — попита Грейс, след като вече се беше отказала от опитите си да започне темата по някакъв интересен или съвсем естествен начин. Дори и така направо беше по-добре, отколкото да задава глупави любвеобилни въпроси с премрежен поглед към Тони.

— Има време чак до края на февруари — каза Джаки и я погледна доста изненадана.

— Знам, но мислех да започна коледното пазаруване по-отрано, както и да приключа с покупките на всички подаръци навреме. Така че — какво искаш?

— Нищо. — Джаки сви рамене и й хвърли един от онези погледи между сестри, който казваше какво, по дяволите, си си наумила!

Грейс се направи, че не го забелязва.

— Кога е твоят рожден ден, Тони?

— На шестнадесети ноември. Ставам на четиридесет.

Скорпион. Беше зодия Скорпион. Значи не той беше заградил хороскопите. Нима и за миг беше допускала, че може да е той?

Стомахът й се сви и започна да й прилошава.

— Грейс, говоря сериозно — нека аз и децата да останем тук с вас, докато всичко това приключи — Джаки го изрече разгорещено, докато Грейс се опитваше по никакъв начин да не издаде обзелото я притеснение. — Знаеш, че колкото повече хора има, толкова е по-безопасно.

— Това може да изложи на същата опасност и вас, и децата ви — отбеляза Тони. — Освен това ще имаме още трима души, които ще трябва да пазим.

— Но ако Джесика е целта на атаките, защо натрапникът ще трябва да се интересува и от нас? — опита се да спори Джаки.

— Не съм съвсем сигурен, че Джесика е крайната му цел. Може да е Грейс, а той просто да използва Джесика, за да стигне до нея. Може да я тормози и чрез вас и децата ви.

— И въпреки това ще останем. — Джаки погледна Грейс. — Мразя мисълта, че ти и Джесика трябва да търпите всичко това тук сами.

— Благодаря, Джакс. — Вече до голяма степен беше успяла да овладее емоциите си и се усмихна на сестра си. — Оценявам предложението ти, наистина. Но след като Тони е тук…

Тя инстинктивно погледна към него, очите им се срещнаха над масата. Той й се усмихна, вероятно тя също го погледна с усмивка и остана така загледана в него дори по-дълго, отколкото предполагаше, защото когато след това погледна към сестра си, видя, че Джаки им хвърля скришни погледи, а очите й искряха от разгорялото се любопитство.

— Добре. Но ако имаш нужда от мен, ще се обадиш — изрече Джаки с нежен като коприна глас. — Ще пристигна начаса с целия антураж.

Скоро след това тя и децата си тръгнаха. Грейс се качи на горния етаж да нагледа дъщеря си и да се осведоми доколко е напреднала с домашните. Притеснението относно хороскопите се опита отново да надигне грозната си глава, но Грейс решително го изхвърли от мислите си.

Опасенията и страховете й не можеха да са основателни. Тя отказваше да се вживява повече в това.

Като безобидни сенки в тъмнината, които развихреното въображение можеше да превръща в призраци, виденията й почти със сигурност не бяха нищо повече от чисти халюцинации на собствения й разсъдък.

Кучетата, Грейс ги видя, когато, след като почука, Джесика й отвори вратата, отново бяха легнали на леглото й. И двете вдигнаха глави, за да я погледнат, когато влезе вътре. И двете размахаха опашки. Нито едно не се опита дори да стане и да скочи на земята.

— Джес… — Вместо да си говорят за домашните, Грейс разбра, че най-после беше настъпил моментът да обсъдят въпроса с дисциплината след последната случка с измъкването от къщи посред нощ. Единствено травмата от смъртта на Годзила беше спестила на Джесика конско досега, но тя трябваше да се изправи срещу това, независимо от скръбта и шока от загубата на домашния й любимец. — Джес, седни. Трябва да поговорим за това, което направи в събота вечер.

Джесика недоволно измърмори:

— Мамо, точно по средата на урока по испански съм…

Грейс използва най-категоричния тон на гласа си.

— Джесика. Седни. Веднага.

Като направи някаква физиономия, Джесика се тръшна на ръба на леглото. Кучетата вдигнаха глави при раздрусването на матрака и пропълзяха по-близо, за да легнат по едно от двете страни на Джесика. Като гледаше през цялото време майка си, Джесика разсеяно започна да си играе с ушите им.

— Мамо, наистина съжалявам. Няма да го правя повече, обещавам.

Застанала пред дъщеря си с кръстосани на гърдите ръце, Грейс я погледна строго.

— В събота ти беше четвъртото подобно измъкване. Поне за толкова знам аз.

— Съжалявам.

— Пиеш алкохол. И по собствено усмотрение пушиш трева.

— Съжалявам.

— Джесика, съжалявам просто не се връзва в този случай. Ако ти беше за първи път, може би, би било достатъчно. Но не и сега.

— Какво искаш да чуеш от мен? Наистина съжалявам.

Грейс я погледна замислено.

— Представи си, че ти си на мое място, а аз съм на твоето. Аз съм петнадесетгодишната ти дъщеря, която, макар и да е наказана, се е оказала хваната, докато се измъква от къщи посред нощ за четвърти път, наливам се с алкохол и не крия, че пуша опиати и че излизам с момче. Ти си майката, не забравяй това. Какво ще направиш?

Джесика вдигна широко отворени очи към нея.

— Наистина съжалявам, мамо. — Грейс простена, почти идеално имитирайки Джесика. След това, вече с нормалния си глас каза: — Е, какво ще направиш сега?

— Ще те накажа да не излизаш от къщи до края на живота ти, предполагам — отвърна Джесика тъжно и след кратка пауза.

Грейс сви устни.

— Джес, трябва да разбереш нещо. Аз съм майка ти, а ти си още дете. Ще направя всичко, което е необходимо, за да те предпазя от опасностите поне докато станеш толкова голяма, че да живееш сама. Аз те издържам финансово. Дрехи, компактдискове, кино, всички развлечения и приятни неща — мога веднага да ти ги забраня. През март ще станеш на шестнадесет. Ще искат подписа ми, за да ти дадат шофьорска книжка. Бих могла да не го направя. С други думи, има още много наказания, които бих могла да ти наложа, освен това да не излизаш от къщи. Искам това да ти стане съвсем ясно.

Джесика я гледаше с широко отворени очи. Явно тя никога не беше допускала и другите останали възможности за наказания.

— Разбираш ли?

Джесика кимна с глава. Кутрето потърка глава в бедрото й, сякаш в знак на съчувствие, и Джесика го потупа по гърба.

Грейс въздъхна.

— Обичам те. Знаеш това. Не искам да правя нито едно от тези неща. Искам само да си в безопасност. Ще ти предложа една сделка.

— Сделка? — Джесика изглеждаше и звучеше едновременно изпълнена с надежда и безпокойство.

— Какво ще кажеш да задържиш това космато зверче?

Джесика погледна легналото до нея куче.

— Кутрето?

— Да.

Тя погледна майка си в лицето.

— Искаш да кажеш, че мога да имам Кутрето и то да стане моето куче?

— При определени условия. Първо, никога повече да не се измъкваш вечер. Ако искаш да отидеш някъде, ще ме питаш и ако не ти разреша, повече няма да обсъждаме въпроса. Второ, никакъв алкохол. Трето, никакви опиати или каквито и да са незаконни вещества. Ако обещаеш да се придържаш към тези правила — те абсолютно не подлежат на коментар — можеш да задържиш кучето. Но ако нарушиш и едно от тях, дори веднъж, кучето заминава обратно при Тони.

— О, мамо! — Джесика скочи от леглото и се хвърли да прегръща майка си. — О, мамо, да! Толкова много искам да имам куче — ще направя всичко, което искаш!

Грейс отвърна на прегръдката на Джесика, но нарочно запази строгия тон.

— Споразумяхме се, нали така?

— Да!

— Добре. Докато спазваш правилата, той… тя — каквото и да е — е твое.

— О, мамо, благодаря ти! А Кутрето е момче. — Джесика направо скачаше из стаята от радост. Тя се върна при леглото. Кутрето и Крамър сега я гледаха седнали и заели еднакви пози, наклонили глави на една страна и вторачили въпросително очи в нея. Джесика прегърна Кутрето до гърдите си и отново се завъртя из стаята.

— Никога повече няма да се измъквам от къщи, нито ще пия бира, нито ще пуша трева, обещавам. О, мамо, мислех, че не обичаш кучета!

— Вече започвам да свиквам с тях — промърмори Грейс, като наблюдаваше как малкото космато същество изми брадичката на Джесика с влажния си език. Джесика отново скочи към нея, за да я прегърне, и Кутрето, оказало се заклещено в същата прегръдка, се възползва от възможността да оближе бузата на Грейс.

Когато Джесика я освободи от прегръдката си, Грейс изтри мокрото място с ръкава си. Устата на кучето беше отворена. Ако не се съмняваше в способностите му, Грейс направо би се заклела, че то й се усмихва.

— Довърши домашните си — приключи сухо Грейс, като добре съзнаваше, че трябваше да мине известно време, преди Джесика да се успокои достатъчно от емоциите, за да може да продължи. Въпреки всичко на излизане от стаята на дъщеря си Грейс се почувства добре. Налагането на този вид дисциплина с положителни мерки се беше оказало доста лесно нещо.

Тя с изненада почувства вътрешната си увереност, че от него ще има добър ефект. Кучето беше нещо, което Джесика ценеше достатъчно много, за да промени поведението си.

Слезе долу и видя, че Тони зарежда чиниите в миялната машина. Тя се спря на вратата и започна да го наблюдава.

— Май доста добре се оправяш с домакинската работа, а? — не след дълго се обади. Нейният страхотно мъжествен полицай продължаваше да я изненадва.

— Тъй като сме шест момчета и никакви момичета, мислиш ли, че не сме научени как да поддържаме къщата? — Той й се усмихна в отговор. — Искаш ли да ти разкрия срамната си тайна?

— Какво? — попита Грейс, като вдигна подложките, за да почисти плота на масата.

— Мога да готвя.

— О ла-ла! — Грейс отвори широко очи и се престори на приятно изненадана. — Сега вече намери ключа към сърцето ми.

— Наистина ли? — Гласът му беше развълнуван, когато натисна бутона и включи машината. След това се обърна към нея. Протегна ръце и тя се хвърли в прегръдката му, като държеше подложките и всичко останало в ръце, точно когато чуха, че Джесика слиза надолу по съдбите.

Светкавично се озоваха на шест фута разстояние един от друг.

— Мамо, Тони, измислих идеалното име! — каза Джесика веднага щом ги видя. И двете кучета се появиха зад нея и в този момент тя определено не се вълнуваше от нищо друго, освен от най-новата си придобивка. — Чюий! Какво мислите за това?

— Чюий? — повтори колебливо Грейс, а Тони погледна към нея вместо към Джесика и се усмихна.

— Съкратено от Чубака! Нали знаеш, от Междузвездни войни.

— Името е страхотно! — намеси се одобрително Тони, а Грейс кимна в съгласие.

— Добре звучи. Чюий!

— Ще започна да ги извеждам и да го дресирам. Не исках да ти казвам, мамо, но Чюий направи няколко бели на килима в стаята ми.

— Ами? — Грейс удостои Тони с един мрачен поглед. Не беше мислила по въпроса с непредвидените случки и напикаванията, но той със сигурност знаеше, че кучето му не е свикнало да живее в къща.

Тони се усмихна, сви рамене и изглеждаше малко глуповато.

— Ще дойда с теб, Джесика. Той наистина лесно може да свикне да не го прави вкъщи. Така беше и с майка му. Но за известно време ще трябва да го попляскваш, ако се опитва да го прави пак там. Той е само на десет седмици.

Грейс усети, че последната забележка се отнасяше към нея.

— Докато свикне да не го прави вътре.

— Ще свикне! — Дъщеря й и Тони отговориха заедно. После се спогледаха, усмихнаха се и заедно излязоха през задната врата на двора, последвани от кучетата.

След като вратата се затвори след тях, Грейс вдигна очи към небето и мислено се запита в какво, за бога, се беше оставила да я забъркат? Но когато приключи с почистването на масата и плотовете, усмивка беше озарила лицето й. Тя продължаваше да се усмихва и когато се отправи надолу към мазата, за да зареди пералнята.

Тогава мисълта за тайнствено оградените хороскопи отново се върна в съзнанието й и тя незабавно се опита да я отхвърли за пореден път.