Карън Робърдс
Когато дойде часът (36)

36.

Той я погледна за миг, без да отрони нито дума. Тялото му се вцепени, а очите му се разшириха леко, сякаш го бяха ударили. След това стисна зъби, лицето му потъмня и по него изчезна абсолютно всяко изражение, освен сянката на безпокойство някъде дълбоко в очите му.

— Кой ти каза за Рейчъл? — попита той внимателно, сякаш с усилие произнасяше думите.

За нейно удивление и изненада Грейс почувства прилив на ревност, който като разяждаща болка се загнезди в гърдите й, когато й стана ясно колко много означаваше за него това име. Която й да беше тази Рейчъл, той определено я беше обичал — все още я обичаше — отчаяно много. Тя по никакъв начин не можеше да я измести от сърцето му, помисли си тя, а после с изненада и отчаяние откри, че би й се искало да можеше.

— Баба ти спомена това име. Нищо не ми каза. Каза, че трябва да те питам.

— А, баба… — Тони затвори очи, след това почти веднага ги отвори отново. Погледна Грейс право в очите.

— Рейчъл беше моя дъщеря — каза той.

Беше. Тази дума се запечата в съзнанието на Грейс, докато тя успее да асимилира значението й, и почувства как сърцето й спря. За миг тя просто го гледаше втренчено и ужасено.

— О, Тони — промълви най-накрая с пресипнал от състрадание глас. — Съжалявам. Нямах ни най-малка представа.

— Няма нищо. — Той отклони поглед от нея към телевизора. Някакъв посредствен екшън се разиграваше по канала, на който се беше спрял, когато тя беше влязла в стаята. Заедно с Тони Грейс погледна как една глуха експлозия хвърли във въздуха някаква кола и я разпиля на парчета.

— Трябваше да съм успял да го преодолея — обади се отново той, този път гласът му звучеше по-стабилно и уравновесено. — Минаха повече от четири години. Животът продължава.

Болката, която той така внимателно се опитваше да скрие, тихо напомни за себе си в привидно безпристрастните думи.

— Не мисля, че някой изобщо може да се оправи някога след загубата на дете — отрони Грейс със свито от болка сърце. Тя стана, прекоси разстоянието, което я делеше от дивана, седна до него, като автоматично събу обувките си и сви крака под себе си, така че рамото й се опря в него, а колената й докоснаха бедрото му. Удобният и стегнат диван поддаде под тежестта й, а стегнатото му тяло остана в същото непроменено положение. Тя постави ръка на рамото му, топло и здраво под меката памучна тениска, и се притисна по-близо до него в безмълвен опит да го утеши — Четири години, четиридесет години, четиристотин години. Няма значение колко време е минало. Аз никога не бих могла да се оправя, ако нещо се случи на детето ми… на Джесика…

Очите й се напълниха със сълзи.

Той хвърли бегъл поглед към нея.

— За такъв строг и сериозен съдия си много чувствителна личност, не мислиш ли? В действителност няма значение колко обичаш нещо, ти не го притежаваш, разбираш ли? Понякога просто не можеш да го задържиш при себе си, без значение какво се опитваш да направиш, и то просто си отива, а ти оставаш назад. И трябва да приемеш това, защото ако го направиш, продължаваш да дишаш и да се храниш, да спиш и да броиш изгревите и залезите и постепенно ти става малко по-добре. При мен от известно време е малко по-добре. Понякога мога да си мисля за нея и да се усмихвам, просто като се сетя нещо глупаво, което е казала някога, или нещо, което заедно сме направили. Доволен съм, че мога да правя това.

Той прекъсна потока от думи и се загледа в телевизора, сякаш се опитваше да следи програмата. Вървеше някаква реклама в момента и не й беше трудно да отгатне, че той гледа толкова съсредоточено без всъщност да вижда нищо, като се опитва да овладее връхлетелите го спомени и емоции.

— Нещастен случай ли беше? — Въпросът дойде почти като въздишка и Грейс погали рамото му, опитвайки се да му предложи някаква утеха. — Ако предпочиташ да не говориш за това, просто не отговаряй.

За миг тя помисли, че той наистина няма намерение да й дава повече обяснения. След това отново й хвърли един от онези полуприкрити погледи и ръцете му се плъзнаха около кръста й. Хвана я, повдигна я и я прехвърли върху себе си почти без никакво усилие, така че тя седна в скута му. Ръцете му я обгърнаха и в отговор тя също го прегърна през врата. Гледан от толкова близо, той изглеждаше изморен и измъчен — очите му бяха зачервени, с малки ситни бръчици около тях — като ветрило, и по-дълбоки линии, които набраздяваха бронзовото му лице от носа до устата. Еднодневната брада закриваше долната част на лицето му. Затваряйки очи, той отпусна глава на прегръщащата го ръка и върху облегалката на дивана и пое дълбоко въздух. След миг той повдигна глава и отвори очи, като срещна погледа й.

— Имаше кистозна фиброза — поде с равен глас той. — Ние — жена ми и аз — разбрахме това, когато беше съвсем малко момиченце, почти бебе! Тогава също бях полицай, точно както и сега, новобранец в занаята, живеехме в Кливлънд по това време, защото Глена — жена ми, беше оттам. Казаха ни, че Рейчъл няма да живее, но ние не можехме да повярваме; толкова жива и жизнена беше, толкова щастливо дете, изтъкано от радост. Но после се появи тази слуз, която щеше да изпълни дробовете й, и ние трябваше да я блъскаме, направо да я бием в толкова малкия и нежен гръден кош с юмруци, за да може да диша. Глена не можа да го понесе. Напусна ни, изостави ни само двамата — аз и Рейчъл, разведе се с мен и просто идваше да види Рейчъл от време на време. След известно време Рейчъл вече не обръщаше внимание, аз също. Ние си принадлежахме един на друг. Не можехме един без друг. После една сутрин, накрая, когато Рейчъл беше наистина много болна, тя се изправи в болничното си легло и каза: Слушай, тате, чуваш ли как пеят ангелите? Аз седях на леглото до нея, тя се усмихна някъде покрай мен, сякаш там имаше някой друг и после просто се отпусна на рамото ми и умря. Не можех да повярвам. Просто така, и нея вече я нямаше.

Той спря да говори и отново си пое дълбоко въздух.

— Беше на единадесет години.

Очите му бяха пълни със сълзи, които той не остави да се търкулнат по лицето му. Сърцето на Грейс се изпълни с такава болка и съжаление към него и малкото му момиченце, че й се стори, че направо ще се пръсне.

— О, Тони… — прошепна тя, прегръщайки го още по-здраво през врата, като се сгуши по-близо и го целуна по наболата брада. — Толкова съжалявам…

— Тогава всичко изгуби смисъл за мен. Напълно. Ако не беше Дом, който дойде да ме вземе и ме заведе в дома си в Кълъмбъс и направо ме върна към живот, просто не знам какво щях да направя. Напуснах полицията, започнах да пия, не ми пукаше дори да умра. Всъщност надявах се да умра. Не можех да понеса мисълта, че Рейчъл, моята Рейчъл, е сама в черния студен гроб. Тя не обичаше да е сама, особено към края, когато беше толкова болна. След като почина, всичко, за което мислех, беше, че е завинаги там, долу, сама в гроба. — Той стисна зъби и отново рязко прекъсна думите си. Главата му се отпусна на рамото й, а гърдите му се повдигнаха към нея, докато си пое дълбоко въздух, след това още веднъж.

Грейс знаеше, че в света на Тони истинските мъже никога не плачеха, но той все пак плачеше вътрешно, макар и без сълзи, като поемаше дълбоко и рязко въздух и бавно издишаше. Като знаеше добре, че е безпомощна да облекчи мъката му, тя всъщност се опита да направи най-доброто възможно нещо за момента, като го прегърна близо до себе си и започна да целува бузата, ухото му и всички останали части, които можеше да достигне, и нежно прошепваше неразбрани думи, докато по собственото й лице се стичаха сълзи.

След известно време той вдигна глава и я погледна. Очите му бяха зачервени и влажни, златистокафявите му ириси подозрително бляскави, но той все пак успя да се усмихне едва-едва, когато тя го погледна.

— Ти за какво плачеш? — попита я той отривисто. Погледът му се плъзна по мокрите й бузи и зачервените й очи, по потреперващите устни и срещна нейния. Гласът му беше невероятно нежен. — Никога не казвай, че плачеш заради мен!

— О, Тони… — Тя просто не можеше да се сдържи. Гласът й се задави и тя не можа да продължи, не че имаше някакво значение, защото всъщност нямаше какво да каже. Още сълзи заляха бузите й и той стисна зъби, докато ги гледаше как се стичат надолу.

— Грейс — промълви той с дълбок и нисък глас, после я целуна.

При допира на устните му още повече сълзи изпълниха очите й и тя започна нескрито да плаче, докато той я целуваше, да хлипа в ръцете му, когато всъщност той беше този, който беше претърпял загубата, който беше преживял почти смъртоносната болка от загубата на детето си. Тя плачеше за него и за детето му, за себе си и за своето дете, както и за ужасната трагедия на разкъсаната любов. През цялото това време той продължаваше да я целува, сякаш за да я успокои. Най-накрая тя отвърна на целувките му, като се отпусна в него, разбрала, че повече няма нужда да се брани и защитава срещу него, и че сърцето й така се бе изпълнило с чувства, че ледената му броня най-после се беше пропукала, за да го пропусне вътре.

Почувствал промяната в нейното поведение, той започна да я целува по-напористо и жадно, а ръцете му здраво я притиснаха. Езикът му беше влажен и изгарящо горещ, когато проникна в устата й. Завладя ги неподправена страст и желание. Започнаха да се събличат един друг, копнеещи за топлия, утвърждаващ живота допир от секса. Грейс измъкна краищата на блузата му от дънките и ръцете й се плъзнаха под тънката материя да намерят и погалят гърдите му, които толкова я бяха впечатлили по-рано през деня. Топла, леко влажна кожа върху железни мускули, копринената мекота на космите по гърдите му, твърдите настръхнали зърна, Грейс ликуваше при всяко ново усещане. Потънала в прегръдката му, ръцете й го галеха с чувствена наслада.

След това ръката му се плъзна под нейната блуза и под сутиена й към гърдите, притисна ги и докосна зърната, като ги погали с пръсти. Тя забрави за всичко наоколо и се отдаде на неудържимия порив и еротично желание.

Задъхвайки се, извивайки гръб, Грейс потръпна и се притисна към него, когато голямата му топла ръка се премести от едната гърда към другата, играеше си с тях и я възбуждаше с всяко следващо докосване. Когато устните му се откъснаха от нейните и тръгнаха надолу по лицето, тя изпъшка.

Високата яка на блузата й му попречи да намери врата й. Той я хвана с две ръце и я издърпа през главата й, а със следващото си движение мушна ръка между плешките й, разкопча сутиена и го захвърли настрани.

За един миг, докато ръцете му не я галеха, Грейс можа да отвори очи и съвсем ясно видя какво става около нея. Видя себе си, нежна и слаба, с малки гърди с розови връхчета и бледа кожа, гола от кръста нагоре на меката светлина на лампата и сгушена в скута на Тони. Той все още беше напълно облечен, макар и малко по-раздърпан, а ръбът на тениската му се подаваше от панталоните, с разрошена черна коса. Очите му бяха станали почти златисти и горящи от желание и копнеж по нея. Раменете му под чисто бялата тениска бяха широки и мощни. Кожата му изглеждаше тъмна в сравнение с нейната бледност, когато ръката му отново намери гърдите й.

За известно време тя просто остана загледана в голямата тъмна ръка, която така собственически галеше меката й бледа кожа. После ръката му се премести и тя не можа повече да събере мислите си.

Последният относително ясен спомен беше от беззвучните новини в единадесет часа по телевизията, които просветваха на екрана като фон и едно от стъпалата му, обуто в бял спортен чорап, което избута масичката настрани, за да не им пречи.

После той сведе глава. Тя можа да забележи сребристите отблясъци в косата му, когато светлината на лампата огря гъстите сребристочерни вълни в косата му.

Страстно, влажно и жадно устните му засмукаха едно от зърната й. Грейс възкликна, а ръцете й се вдигнаха към главата му и я притиснаха към гърдите й. Тя затвори очи, изви гръб и всеотдайно му предложи гърдите си.

Когато устните му най-накрая се отделиха от гърдите й, тя почувства зърната си хладни, мокри и твърди като камъчета след изгарящата страст на устните му. Простена леко в знак на протест срещу това, че ги изостави, и в този миг усети, че той я прегърна и повдигна.

Тя отвори очи. Беше изгасил лампата и телевизора, видя макар и замаяна тя, така че в стаята беше тъмно, като единствено от кухнята струеше малко светлина. Единствените звуци бяха неговото учестено дишане и нейните по-слаби въздишки. Той я свали на килима, синьо-розово-бежовия ориенталски килим, който беше купила на някакъв битпазар почти на безценица преди доста време и никога не се беше сетила, че може да го използва за тази цел. С гърба си усещаше грубостта на материята и твърдостта на пода отдолу.

Тя за миг се опита да възвърне самообладанието си.

— Тони — прошепна му. Той се приведе над нея, събличайки собствената си блуза и я захвърли настрана, така че когато тя вдигна ръце да го прегърне, ръцете й срещнаха топлината на голите му рамене. Галейки с ръце широкия мускулест гръб, почти зашеметена от грейналия му поглед, тя все пак успя да промърмори: — Не мисля… — не тук, аз…

Но така и не успя да завърши протеста си, защото докато говореше, той звучно разкопча ципа на панталоните й и ги смъкна надолу заедно с бикините, така че като приключи с това, тя се оказа съвсем гола, легнала на ориенталския килим в тъмната стая гола, а той стоеше все още по дънки, коленичил до нея и ръката му бавно и страстно се плъзна по вътрешната страна на мекото й бедро.

Той я докосна, намери малката влажна пъпка, която потрепваше в очакване под ласките му, наведе се над нея и устните му последваха ръката му. Горещият му и влажен език я докосна и тя се отдаде, напълно потъна в удоволствието.

Под изгарящите я настоятелни устни тя впи нокти в пухкавия килим и издраска, сякаш се бореше за някакъв вид опора, която да я задържи прикована към земята. Бедрата й безпомощно се разтвориха под милувките му, предоставяйки му пълна свобода на действие, от която той веднага се възползва, като устните и ръцете му започнаха още по-напористо да я галят и обсипват с ласки, дълбаещи и отдалечаващи се, мъчително възбуждащи, докато тя не започна да диша учестено, да извива бурно тялото си и да мълви името му.

И след това той я захапа леко и нежно, но достатъчно, точно на онова определено място, и я възнесе, накара бедрата й да се вдигнат нагоре, да се извият и да се опитат да притиснат източника на нейното сладко мъчение, а тялото й избухна в страстен екстаз, замята се, затрепери и се заизвива, а съзнанието й потъна в сладка омая.

Най-накрая тя се отпусна уморено на килима, дишайки много учестено и се почувства безгрижна, спокойна и сънена.

Но това, което сметна, че е приключило, всъщност едва започваше: той вече беше между краката й. Възбуден, горещ и кипящ от желание той проникна в нея, като я изпълни и я завладя, очаквайки тя да откликне на порива му. Тя леко се опита да събере бедрата си, но откри, че те направо са приковани разтворени към пода от мощните движения на тялото му.

Грейс отвори очи и се опита да го спре — искаше единствено да я остави да си почине — но видя как той се наведе над нея, а лицето и тялото му потънаха в сянка. Можеше да види единствено мускулестите очертания на тялото му на светлината от кухнята и искрящите му очи. Тя се приготви да възрази, но той я целуна, горещ и напорист, езикът му проникна в устата й едновременно с другата част на тялото му. Ръцете му намериха гърдите й, зърната, точно когато той започна да се движи вътре в нея. Облада я с мощни удари, сега само взимайки, вместо да дава, алчно задоволявайки собствената си нужда. За своя изненада Грейс откри, че тялото й отново се събуди и откликна на неговата настоятелност. Тя усети, че потръпна, прие го и се сля с онова мощно нещо, което я понесе със себе си на вълните на влудяващата страст. Този път ноктите й се забиха в гърба му вместо в килима. Краката й обгърнаха кръста му.

— Тони… — прошепна тя и светът около нея се завъртя за втори път. Той простена в отговор и с един дълбок и мощен удар намери собствения си екстаз и облекчение някъде дълбоко в потръпващото й тяло.