Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Of Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Игнейшъс

Заглавие: Богове на измамата

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-952-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4542

История

  1. — Добавяне

16.

Шарлотсвил, Вирджиния

Джоун Ферис живееше в западния край на Шарлотсвил в безразборно строено ранчо с изглед към Блу Ридж. Бяха го купили със съпруга си няколко години преди той да умре. Беше майсторил и оправял, така че имаше електрически контакти на всеки сто метра, телефонен апарат във всяка стая и още стотина подобрения, на които не бе имал късмет да се порадва. Том Ферис все не беше улучвал момента. На погребението му Роджър беше прочел „Отплаване към Византион“[1], което обобщаваше усещането му, че баща му някак си се е родил в погрешната страна и в погрешния век и се е опитвал да угоди на хора, които не си заслужаваха усилията. Гостите на погребението поздравиха Роджър, че е изчел поемата, без да пролее нито една сълза, което само го накара да се почувства още по-зле.

Роджър беше израснал във Феърфакс Каунти, точно до Първокласен път 50, който свързваше предградията на Вирджиния с Вашингтон. Повечето от семействата в техния квартал бяха свързани по някакъв начин с Пентагона или ЦРУ. Баща му вдигаше националния флаг всяка сутрин, докато той беше малък, и после спря, сякаш беше загубил вяра в това мероприятие. Ферис го попита защо и той посочи към съседските къщи надолу по улицата.

— Имаме прекалено много флагове тук — отвърна горчиво. — И недостатъчно патриоти.

Майката на Ферис започна да преподава английски в гимназията „Джордж Маршал“, същата, в която учеше Ферис. Той израсна с усещането, че нещо не е наред и че неговият чисто американски живот има някакъв скрит дефект. Баща му щеше да загуби работата, за която никога не можеше да говори; на майка му щеше да й писне от мрачното отчаяние на съпруга й и някой следобед просто нямаше да се прибере.

Ферис искаше да направи родителите си щастливи, отчасти за да се предпази от риска от семейна катастрофа. Завърши сред първенците на випуска си, освен това спечели грамоти от футболния отбор и отбора по борба. И в двата спорта беше известен с това, че е „куражлия“. Започна в задната линия на защитата, но игра и в нападение през втората половина на последната година, след като титулярят се контузи. В борбата стигна до щатския шампионат, издържаше повече от по-силните си съперници, които се сриваха, докато той винаги сякаш успяваше да събере и последните си сили. „Любимият цитат“ до снимката му в годишника на гимназията беше мотото на Винс Ломбарди[2]: „Победата не е всичко. Тя е единственото“. Проблемът в училище, доколкото изобщо го имаше, бе, че е прекалено умен за спортист и прекалено атлетичен за зубър. Това го поставяше по средата на различни клики и той се научи да потиска чувствата си, така че хората никога да не разбират какво всъщност си мисли. Основната му тайна в гимназията беше колко много иска да изгуби девствеността си, но след като отметна и това в последната година, откри други неща за криене — най-вече амбицията си. Нямаше тайни от майка си, най-малкото пък че иска да избяга от дома й в предградията и усещането за провал, което се беше спотаило в стените на къщата.

На Ферис не му беше приятно да се връща у дома дори и в новата къща в Блу Ридж. Напомняше му за баща му, чиято памет беше недовършен разговор. Другото смущаващо в къщата в Блу Ридж беше, че тя беше пълна със спомени за Гретхен. Преди често идваха тук, спряха малко след сватбата, и бяха правили любов в почти всяка стая, както и на повечето места отвън. Мисълта за Гретхен го накара да изтръпне. Искаше да се обади на Алис, но в последните няколко дни не можеше да се свърже с нея. Беше отишла някъде, където нямаше обхват, или не си вдигаше телефона. Липсваше му.

Майка му настоя да остане за вечеря. Приготви му любимото му ядене, както винаги твърдеше — смес от смляно говеждо, боб от консерва и доматен сос, който тя наричаше „цвъртящ хаш“[3]. Това нямаше нищо общо с любимото му ядене — нещо в името го накара да се почуди дали е много здравословно. Но не обичаше да разочарова майка си, която го беше приготвила с такова удоволствие, сякаш това в крайна сметка беше доказателството, че е добра майка. Беше малко особнячка.

— Понякога имам чувството, че съм измамничка и всички го знаят — казваше понякога, докато си говореха в кухнята след вечеря. Ферис се опитваше да я разубеди, но погледът й ставаше отнесен, с което искаше да му покаже, че всъщност тя изобщо не разбира за какво говори.

Джоун Ферис беше истинска интелектуалка: четеше много и задълбочено и Ферис винаги си беше мислил, че от нея би излязла идеална преподавателка в колеж. Обичаше идеите и можеше с часове да ги обсъжда с Ферис, докато баща му човъркаше нещо в работилницата си, майстореше от дърво разни неща, които нямаха абсолютно никаква практическа употреба. В къщата им никой никога не включваше телевизора в събота следобед, за да гледа „Редскинс“. Джоун Ферис много се зарадва, когато Роджър отиде да работи в „Тайм“, и остана озадачена, когато напусна, за да се прехвърли в „Държавния департамент“. Но виждаше, че обича новата си работа, и разбира се, знаеше, след всичките тези години с потайния си съпруг, къде всъщност работи Роджър. И което беше по-важно, разбираше, че той изравнява резултата.

След вечеря Ферис взе да разглежда албумите, подредени в килера. Опита се да скрие куцането от майка си, но не се получи.

— Кракът ти се оправя, нали? — попита тя.

— Добре е — отвърна Ферис. — Здрав съм като кон.

Албумите бяха подредени по полиците в спретнати редички, на гърба им бяха отбелязани дати и места. Ферис издърпа албума, на който пишеше „Стара майка и Баба“. Това бяха родителите на баща му, бяха живели близо до Питсбърг. Родителите на майка му, които бяха живели в Ъпър Садъл Ривър, Ню Джърси, бяха благовъзпитани хора, известни като „Скъпа“ и „Деди“. Нямаше кой знае колко снимки: Стара майка и Баба бяха запазили повечето за себе си. Ферис винаги беше смятал, че се смущават: от това, че живеят в Питсбърг; че Баба беше работил в стоманодобива; че не се бяха претопили чак толкова, за да подхождат на асимилирания си син и неговата бяла англо-саксо-протестантска съпруга.

Баба беше мускулест като Ферис, но по-тъмен. Кожата му беше по-матова, с цвета на пречистен зехтин, и косата му беше четинеста като четка за търкане.

— Иска ми се да знаех откъде е дошло семейството на Баба — рече Ферис. Беше питал баща си доста често, но отговорите винаги бяха смътни. Балканите. Някакво място, което после станало част от Югославия, най-близкото уточнение на мястото, до което се беше добрал, беше „може би Босна“. — Един мой познат от Йордания твърди, че трябва да съм арабин. Може би се шегува, не знам.

— Не мисля — засмя се тя. — Баба казваше, че е от бившата Османска империя, която е обхващала голяма територия. Винаги съм си представяла, че е от някое непроизносимо място надолу по Дунав, като Босна и Херцеговина или Абхазия. Казваше, че семейството му имало мюсюлмани за съседи, това си го спомням. Но не обичаше да говори за това и баща ти не го насилваше. Всички се бяха смесили в Питсбърг и предполагам, че не им беше приятно да ги наричат „босненци“ или „поляци“, или каквито там са били. Затова те просто се смятаха за американци. Или поне аз винаги така съм си мислела.

— Ферис не звучи като източноевропейско име, нали? Татко веднъж ми каза, че било променено, но не знаел какво е било преди това.

— И на мен каза същото, преди да се оженим. Мисля, че се срамуваше. Все повтаряше, че имало документи някъде, но така и не пожела да ги изрови. Мислех, че е тъжно, дето баща ти го е грижа толкова малко за произхода му, но именно това му харесваше в Управлението: човекът, който си бил преди, просто изчезва. Опитах се да го накарам да съставим родословно дърво веднъж, но той не прояви интерес.

— Семейството на Баба са били католици, нали?

— Така мисля. Винаги ходеше на литургия със Стара майка. Той нямаше нищо против, че съм протестантка, за разлика от Стара майка. Когато й казах, че съм конгрегационалистка, тя ме попита: „Не си еврейка?“, за да се увери. Били са доста голямо изключение в Питсбърг, доколкото разбирам.

Ферис отново се вгледа в снимката на дядо си.

— Прилича на мен, нали?

— Малко. Макар че ти си по-красив от него, скъпи.

Ферис остави албума. Беше протакал, та дано да смекчи нещата, но ставаше късно, а утре рано сутринта щеше да пътува обратно към Вашингтон.

— Казах на Гретхен, че искам развод — заяви той. — Вече не живеем заедно. И не бяхме много щастливи преди, докато живеехме. Затова мисля, че е време да сме честни и да сложим край, преди да имаме деца и това допълнително да усложни нещата.

— Разбирам. И какво казва Гретхен?

Ферис си спомни всичките различни варианти на „не“, които бе използвал онази вечер с Гретхен. Все още го беше срам, че се беше оставил да го съблазни толкова лесно и да заличи, най-малкото в своето съзнание, решителността, която той бе опитал да прояви.

— Не се зарадва. Твърди, че си пасваме идеално. Сигурен съм, че не й се занимава да си търси друг съпруг. Много е заета.

— О, да. Винаги съм знаела това за Гретхен. Изглеждаше заета още първия ден, когато я срещнах, на дипломирането ти.

— Какво мислиш, мамо?

— Гретхен е много преуспяла жена. Иска ми се да имах нейния хъс. Но никога не съм била сигурна, че това ще те направи щастлив. Така че, щом си решил да направиш промяна и си готов да понесеш болката, трябва да постъпиш така, както смяташ за редно. Следвай сърцето си. И тъй като съм ти майка, ще попитам направо очевидното: има ли друга жена?

— Не знам още. Може би. Бих поискал развод във всички случаи. Но в Аман срещнах една жена, която много ми харесва. Надявам се нещата с нея да потръгнат. Ще видим.

Ферис целуна майка си и й каза, че отива да си легне. Майка му отвърна, че ще се забави още малко, за да оправи кухнята, но остана да седи неподвижно на масата. На лицето й беше изписана тревога и безпомощност: Ферис ги виждаше всеки път, когато й казваше довиждане.

Гретхен се беше скъсала да звъни на мобилния му. Не беше вдигнал на обажданията от дома й, от службата и от мобилните номера и не беше отговорил на нито едно от всевъзможните съобщения, които му беше оставила. Но телефонът иззвъня отново, докато караше към Вашингтон, и тъй като не видя някой от телефоните й на дисплея, той вдигна. Позна гласа й веднага. Използваше чужд телефон и почти крещеше:

— Къде си, Роджър? Мамка му! Защо не отговаряш на обажданията ми? Не можеш да ми причиняваш това! Не можеш! Аз съм твоя съпруга! Всички знаят!

— Връщам се от майка ми. Казах й, че се развеждаме.

— Не се развеждаме. Ти ме обичаш. Знаеш, че ме обичаш.

— Дай да не разиграваме цялото шоу, Гретхен. Не те обичам. Искам развод.

— Лъжец! Ти си толкова слаб и жалък. Как можа да ме чукаш така онази нощ, щом не ме обичаш? Никой не те е карал насила да го правиш. Никой не те е карал да ме чукаш. Какво мислиш, че ще каже съдията затова?

— Какво общо има съдията с това? Не можеш да накараш някого да остане женен. Законът не действа по този начин. Дори и аз го знам. Разводът не е съвместно решение. Той е краят на съвместните решения.

— Свърши в мен. Три пъти.

— Виж, Гретхен, съжалявам, че се поддадох онази нощ. Ти си много секси. Винаги си била. Ако добрият секс беше достатъчен за добър брак, всичко щеше да е наред. Но не е.

— Отнесе се с мен като с курва. Мислиш, че можеш да ме изчукаш и после да си тръгнеш, но грешиш. Ако продължиш да настояваш, ще съжаляваш. Предупреждавам те. Ще направя така, че да ти се стъжни.

— Не ме заплашвай, Гретхен. Всеки ден се оправям с хора, които са много по-страшни от теб. Повярвай ми.

— Не бъди толкова сигурен, Роджър. Никога досега не си ме вбесявал. Когато се боря за принцип, съм безкомпромисна. Правя каквото се налага. Ще съжаляваш затова, обещавам ти.

Ферис искаше да се опита да я успокои, да предложи да говорят с терапевт, преди да тръгне. Но тя прекъсна връзката.

Бележки

[1] Стихотворение на Уилям Бътлър Йейтс. — Б.пр.

[2] Американски футболен треньор. — Б.пр.

[3] Хаш, традиционно американско ядене с накълцано месо и картофи, подобно на мусаката. — Б.пр.