Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Of Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Игнейшъс

Заглавие: Богове на измамата

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-952-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4542

История

  1. — Добавяне

14.

Лангли

Сами Азхар оправи очилата на носа си и се зае с компютъра, подреждаше парченцата информация, която искаше да сподели. Сякаш за миг се изгуби във времето, някъде между това място, тук и сега, и началното училище в Кайро, където беше удивлявал учителите си със способността си да умножава големи числа наум. Ферис го огледа и си помисли, че вероятно е като бежанците, които бяха помогнали на Британия и Америка да спечелят Втората световна война. Израснал в Кайро, Азхар сигурно беше усетил надигащата се мюсюлманска лудост и беше искал да я избегне. Но се беше оказало невъзможно. Войната беше навсякъде.

— Сигурен съм, че ще ми простиш, ако започна с обекта на нашето преследване — рече Азхар. — През месеците, след като си чул името Сюлейман в Ирак, хората тук се поразтърсиха. Знаем за въпросния господин малко повече, отколкото подозираш.

Азхар докосна мишката на компютъра и върху екрана се появи първият образ. На него се виждаше слаб арабин с добре оформена брада и плетена бяла молитвена шапчица. Имаше интелигентно лице — нямаше грубото излъчване на убиец, а строгостта и аскетизма на учен. Ферис остана поразен от силата, която излъчваха очите му. Приличаха на малки огнени топки от гняв.

— Извадихме голям късмет с тази снимка. Тя е от стар паспорт, преди да изчезне. Сега е вятър и мъгла. Навсякъде и никъде. В джамиите на радикалистите хората шепнат името му, все едно е призрак. Пишат поеми за него; открихме дори няколко нелегални сидита с подвизите му. Но той не оставя следи. Той се е превърнал в истинския оперативен плановик в умиротворения свят на Ал Кайда. Той е човекът, свързал випуск 1996-а от Кабул с випуск 2006-а от Багдад. Той е мостът между старата Ал Кайда и новата. Ние го търсим. Йорданците го търсят. Но никой от нас не може да го открие.

Ферис огледа внимателно лицето, искаше да го запечати в паметта си. Част от него се ядосваше, че Хофман не му беше дал тази информация толкова много месеци. Но по-голямата част беше любопитна — и нетърпелива да разбере как Хофман и Азхар мислят да превъплътят идеята му за такия.

— Знаем откъде е Сюлейман — продължи Азхар, — дори и да не знаем къде се намира сега. Той е сириец от Хама. Истинското му име е Карим ал Шамс. Мъжете от семейството му са убити до един от войските на Хафез Асад през 1982 година — баща, чичовци, братя. Те били големи фигури в Ихуан муслимин, Мюсюлманското братство. След клането в Хама братството в Саудитска Арабия осиновило Сюлейман. Учил електроника и после физика в Рияд. Учил и малко биология. Със съжаление трябва да призная, че е много интелигентен. Притежаваме негови тестове за интелигентност, правени в университета в Рияд, и резултатите са доста стряскащи. Открихме и документи в Афганистан, които показват, че има сериозен опит както с ядрено, така и с биологично оръжие.

— Кажи му за Милано и Франкфурт — подкани го Хофман, — и за колите бомби.

Азхар кликна с мишката и се появи нов слайд. Показваше останките от колата бомба, която беше експлодирала във Франкфурт преди няколко дни срещу сградата на „Ситибанк“.

— Знаем, че Сюлейман обича коли бомби. Засякохме съобщение, след като колите бомби в Багдад започнаха да дават значителни жертви, което гласеше, че водач на Ал Кайда, не знаем кой, искал самоубийствените атентати да се прехвърлят в Америка — да убиват християни и евреи, а не мюсюлмани. Сюлейман искаше ужасът да се премести на Запад. Не говореше той, но беше някой от мрежата, според нас близък до него. Това беше първата връзка. После дойде взривът в Милано.

Ново кликване с мишката и на екрана се появиха малки парчета метал.

— Няма да навлизам във всички технически подробности, защото не ги разбирам. Но според ФБР бомбата в Милано има същия почерк като тези на гарата в Багдад, които, преди няколко години, водеха до мрежата на Сюлейман в Ирак. Първоначалната балистична експертиза от Франкфурт е същата, нали така, Ед?

— Да-ммм… — отвърна Хофман. — Страхувам се, че да. Сюлейман мисли мащабно. Той има мрежа от „спящи“ членове, които могат да действат, без да ги засечем. Те са в състояние да правят коли бомби, да ги слагат там, където трябва, и да бягат. И си разбират от работата пичовете: използват крадени коли; дегизират се, когато ги карат. Разполагаме със снимки от наблюдателните камери от Милано и Франкфурт, които показват колите в движение и в двата случая лицето на шофьора се вижда. Полицията в Европа се побърква да търси под дърво и камък, но засега безрезултатно, защото тия типове са дегизирани. Професионалисти са. Според нас следващия път Сюлейман ще удари Америка — може би с ядрено или биологично оръжие. Спомняш ли си гениалния ум Карла от романите на Льо Каре? Е, според мен Сюлейман е Карла на Ал Кайда. Той държи всичките конци. И много скоро ще ги дръпне.

— Белият дом знае ли всичко това?

— Разбира се, че не. Забрави ли, че ние не съществуваме. Дори и да знаеха, само щяха да оплескат нещата още повече. Не, знаят само лайната, които им сервират анализаторите от разузнаването.

Ферис огледа картината. Знаеха толкова много и толкова малко.

— Нека да задам тъпия въпрос — рече той. — Защо не сме успели да го хванем на мушка — ти, аз, Хани? Защо е толкова трудна мишена?

Настъпи неловко мълчание. Ферис усети, че премълчават нещо. Погледна Хофман и махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Хайде, изплюйте камъчето“.

Явно точно за това беше операцията Амари — отвърна Хофман. — За да изкара Сюлейман на място, където можем да ги чуем. Ако човекът на Хани в Берлин беше подкрепил легендата на Амари, щяхме да го накараме да изпраща съобщения, които да можем да проследим по пътя им до Сюлейман. Белязани карти. Или ако не се получеше, щяхме да раздрънкаме веригата им и да се опитаме да го накараме да повярва, че знаем къде се намира. За да може евентуално да се паникьоса и да се раздвижи или да се свърже с някого. Това е една от специалностите на доктор Азхар. Разкажи му, професоре.

Египтянинът кимна и обясни:

— На Уол стрийт работех в света на наблюдаемите величини. Ако можех да следя нещо, можех да наблюдавам движението му и после да го съпоставя с движението на други наблюдаеми величини — да съпоставям метеорологичните прогнози с бъдещите цени на зърното, това е грубо казано, или разликата между костуемата и пазарната цена на облигациите и цената на петрола. Докато правех анализи, се опитвах да избутвам информация, която до момента не е била измервана или следена, в пространства, където би могла да бъде наблюдавана — така че дори и най-малките разлики да могат да бъдат арбитри рани[1]. Така направих пари. Това, което правя за Еди, е да прилагам същата методология към целите му.

— Нали е готин? — попита Хофман с тон на искрено удивление. — Кажи му останалото, Сами.

— Добре. При Ал Кайда предизвикателството е да ги избутаме на места, където можем да наблюдаваме. Ако не говорят по мобилни телефони, които можем да подслушваме, задачата ни е да ги изплашим, за да променят начина си на действие. Защото всеки път, щом се раздвижат, пращат нови сигнали. Купуват нови мобилни телефони — без да знаят, че човек не може да си купи в Пакистан нов телефон или карта, които вече да не сме маркирали. Или пък се притесняват за компютрите си и си купуват нови, без да осъзнават, че ние напълно владеем това пространство. Благодарение на усърдието ни няма имейл сървър в света, до който да нямаме достъп. Що се отнася до компютрите — ами, няма как да не се засмея. Можем да влезем във всеки харддиск навсякъде. И флашка. Куриерите им обичат да ги разнасят със себе си. Но те имат електронни сигнатури. Всичко има сигнатура. Това му е хубавото на цифровия свят. Толкова е точен.

— Вкарваме ги в капана ни — рече Хофман. — Притежаваме комуникационното пространство. Когато ги стреснем, отчасти е да ги изнервим и да ги принудим да се включат във вериги, които можем да проследим. Да кажем, че арестуваме няколко души в Лондон или в Узбекистан, или в Бъмфък, Индиана. Какво мислиш, че целим?

— Да ги разпитаме — отвърна Ферис. — Да ги пратим в Гуантанамо. Да ги пратим на Хани.

— Да, така е, разпит — отвърна Хофман. — Това помага. Но не това е истинската цел. Дори и човекът, когото сме хванали, да не обели дума, лошите трябва да останат с впечатлението, че се е раздрънкал. Така се налага да сменят номерата на мобилните си телефони и интернет адресите си, дори и хардуера си, и да си купят нови. И рано или късно ще се обадят на някого от нашия списък за наблюдение — дори и да е кебапчийница в Карачи. И тогава, бам, разбираме какво ново комуникационно средство използват. Трябва да пипнат само една гореща жичка и цялата верига светва. Или ги принуждаваме да сменят местоположението си. И знаеш ли какво? Преместването е опасно. Може да сме глупави, но не и чак толкова глупави, че да не можем да следим всеки самолет, автобус или влак, който прекосява държавна граница.

— Но не сте хванали Сюлейман — прекъсна го Ферис. — Значи Сюлейман явно е различен. Техниките, които описвате двамата със Сами и които работят толкова добре върху други хора, на него не му действат. Той продължава да пази тишина в ефира. Затова имаме нужда от нещо ново.

— Амин, братко — отвърна Хофман. — Сега стигнахме до същината. Но ти вече знаеш отговора.

Такия — отвърна Ферис.

— Точно така. Когато го каза онзи ден, сякаш, щрак, и ми светна лампичката. Точно както го рече: трябва да накараме Сюлейман да помисли, че сме направили нещо, което в действителност не можем да направим, а именно че сме проникнали в мрежата му. И после можем да си играем с ума му. Завист. Суета. Гордост. Тези първични чувства ще пропукат Сюлейман и той ще цъфне като тлъста стрида. Ще вкараме толкова тревожна, объркваща и заплашителна информация в неговата сфера на действие, че той ще иска на всяка цена да разбере какво става. И тогава ще трябва да се свърже с останалите. Няма начин. И става наблюдаем. Определяем. Унищожим.

 

 

Направиха кафе пауза. Дойде съобщение за Хофман от директора: спешно го викаше да докладва за Франкфурт, така че той се извини, влезе в кабинета си, до този на Азхар, и затвори вратата. Ферис се възползва от прекъсването и попита Азхар дали е възможно да огледа оперативния център.

— Ще те разведа — рече той, — но трябва да си наясно, че тук най-вече се занимаваме със създаването на илюзии. Ние подсигуряваме технически магическо шоу. Това помещение е задният офис на търговския център на Ал Кайда, който сме създали, за да задоволим нуждите на членовете на подземния свят — така че да свалят гарда, несъзнателно, и да си вършат работата през нас. Да започнем с пътническата агенция.

Заведе Ферис до една група в дъното на помещението. На бюрата седяха трима млади сътрудници, всичките под трийсет. Бледите им лица изглеждаха така, сякаш и тримата не са излизали над земята от месеци. На Ферис му приличаха на страхотни загубеняци, спечелили с проектите си всички научни изложения в гимназията „Джордж Маршал“. Азхар се обърна към най-възрастния сътрудник, жена с лоша кожа и намазана с гел коса, която стърчеше като на пънкарка.

— Адриен, обясни на госта ни с какво се занимавате тук. Казах му, че вие сте пътническият отдел.

— Ами… значи… — Изглеждаше стресната от перспективата да разкрие нещо пред нов човек, но Азхар й махна с ръка. — Значи хората от Ал Кайда трябва да пътуват, нали така? Но знаят, че можем да проследим всичко, което се записва по компютърен път. Затова търсят невъзможни за проследяване начини за правене на резервация. И ние, така да се каже, се заехме с тази дейност.

— Покажи му пример — подкани я Азхар. Адриен поведе Ферис към следващото бюро с компютър, където млад тъмнокож мъж пишеше бясно.

— Така, това тук е Ханиф. Той следи връзката ни в Карачи, не му знаем истинското име, но му викаме Ози. Като Ози Озбърн. Не ме питайте защо. И така, нашият човек Ози от Карачи се е специализирал в невъзможни за проследяване пътувания. Много е добър. Посещава медресе, има добри семейни връзки в кашмирския подземен свят. Ако си муджахидин и искаш да си направиш резервация, за да летиш от Карачи до Лондон под фалшиво име и с фалшив паспорт, той е твоят човек. Ще уреди всичко. При това евтино. Хората от подземния свят казват на приятелите си. Те обичат Ози. Но работата е там, че ние следим всички резервации, за да можем да сравним пътниците с хората от нашите списъци със заподозрени. Къщата на Ози е оборудвана с цифрови камери, така че можем в реално време да наблюдаваме кой влиза и да сравняваме лицата с тези на хората, които ни интересуват. Покажи му, Ханиф.

Младият пакистано-американец превключи компютъра си и скритата камера в алъш-вериша в Карачи започна да предава по интернет. Мургав мъж с надупчено от пъпки лице тормозеше служителя за някакъв билет за Мароко.

— Ще разберем кой е — рече Адриен. — Ще му продадем билета, ще го оставим да пътува, ще видим къде отива. Може би ще му отмъкнем мобилния, когато не внимава, и ще му копираме симкартата, за да знаем на кого се е обаждал. Ние сме много лоши.

Ханиф и останалите хлапета, които се бяха скупчили около тях, се разсмяха, разсмя се и Ферис. Това беше ниво на играта, което винаги се беше надявал, че ЦРУ може да играе, но смяташе, че е извън пълномощията му.

Азхар го заведе до друга група бюра, които описа като банковия отдел. И тук основната мисия беше същата. Хора от терористичния подземен свят трябваше тайно да прехвърлят пари по света. Америка и съюзниците й бяха затворили всички лесни начини — бяха оказали натиск върху банките и ислямските благотворителни организации, дори и на сарафите от хауала[2]. Това затрудняваше муджахидините да прехвърлят пари от една клетка в друга и те имаха нужда от вещи хора. За да задоволят тази нужда, Азхар и странната му банда си бяха създали собствено предлагане: с шепа хора Хофман и Азхар бяха организирали цяла верига за тайно пренасяне на пари. Често не познаваха лично човека, който служеше за свръзка на Управлението, но цялата събрана информация се изливаше право в базата данни на Азхар.

— Трябва да мислиш като тях — обясни Азхар. — Това е преимуществото ми. Израснал съм с тях. Знам как мислят, от какво се нуждаят, как действат. А щом разбера от какво имат нужда, намирам начин да им го осигуря — самолетни билети, паспорти, парични преводи, скривалища в чужди градове, мобилни телефони, компютри. Никога не виждат лицето ми. Но аз съм налице, за да ги обслужа всеки ден, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Това е моят бизнес план.

Египтянинът Махна към редиците компютри и обнадеждените млади лица, втренчени в екраните — търсеха начини как да разберат и измамят врага. Ферис беше чел за Блечли Парк — сбирщина от откачалки, особняци и разни саможивци, които бяха разбили нацистките шифри и бяха помогнали на Великобритания да оцелее и да спечели Втората световна война. Хофман и Азхар бяха създали нещо подобно — система, която щеше да маркира клетките на Ал Кайда и да ги наблюдава как се движат през кръвоносната система. Беше гениално, с едно изключение. Системата не беше изкарала Сюлейман на повърхността. Ферис му беше дал име и сега негова беше задачата да го подлъже да излезе на открито.

Бележки

[1] Похват при хедж инвестираното, при който се хващат и най-малките разлики в цените на пазара. Когато има разлика в цената на нещо на два различни пазара, арбитражорът едновременно купува на по-ниската цена и продава на по-високата. — Б.пр.

[2] При тази система за разплащане паричните трансфери не минават през банки, а през брокери, които с едно телефонно обаждане уреждат клиентът да получи незабавно парите си, без да има каквато и да било документация. — Б.пр.