Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Of Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Игнейшъс

Заглавие: Богове на измамата

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-952-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4542

История

  1. — Добавяне

15.

Лангли

Хофман ги чакаше в кабинета на Сами Азхар и уморено търкаше очи.

— Така става, когато хората си мислят, че губят война — рече и поклати глава. — Всички почват да крещят: „Вземи му главата“. — Не поясни, но Ферис можеше и сам да се досети: директорът току-що го беше сдъвкал и изплюл заради липсата на напредък относно Франкфурт, но това беше, защото президентът беше сдъвкал и изплюл директора, а медиите пък бяха подгонили президента. Хората не обичат да са уплашени. Нямаше да издържат още дълго. Искаха да отвърнат на удара и се чувстваха безсилни, когато разузнавачите не можеха да открият врага. Всички лайна се изсипваха върху Хофман, поради простата причина че той беше единственият човек в правителството, който знаеше какво да прави. Някои хора се стягаха в подобна ситуация, но на Хофман явно му действаше разпускащо.

— Директорът истеризира — рече Хофман. — Белият дом му е наредил утре да свидетелства пред Комисията по разузнаване на Сената за Милано и Франкфурт. „Провали на разузнаването“. Кара ме аз да му пиша показанията. Бих го съжалил, наистина бих могъл, ако не беше такъв глупак.

— Велика империя и ограничени умове не вървят — отвърна Азхар. — Мисля, че го е казал Едмънд Бърк.

— Край на глупостите, амигос. След малко ме искат горе, така че трябва да довършим. Добре, Роджър, това е Такия 101[1]. Последните няколко дни измисляхме пълнежа за довършването на твоя мъж, който никога не е съществувал, господин Хари Мийкър. Твоята идея, с празнотите, запълнени от мен и Сами. Мисля, че се получи нещо, което ще забие ножа много дълбоко. — Направи знак на Азхар да пусне компютъра си. — Добре, Сами, сложи слайда на Садики. — Азхар кликна с мишката и върху екрана се появи нов образ. Снимка на арабин, гонещ четирийсетте, облечен в делови костюм. Имаше добре поддържана брада и вид на човек, който приема поста и молитвата сериозно.

— Това е Омар Садики. Йордански архитект от Маан, много религиозен и консервативен град. Сега живее в Аман, работи за една фирма, специализирала се в ислямска архитектура. Добър мюсюлманин, участва в много благотворителни инициативи, спонсорирани от саудитците. През последните десет години редовно пътува до Зарка, северно от столицата, за да присъства на петъчните молитви. Няколко членове от неговата група за изучаване на Корана изчезнаха и смятаме, че са преминали в нелегалност. Смятаме, че на самия Омар му е било предлагано да замине за Афганистан като момче, но той предпочел да остане в Йордания и да учи архитектура. Затова хората от джамията му имат доверие. Защото не чука на ничия врата, не притиска никого. Някои хора в Зарка мислят, че вече е член на Ал Кайда, но той не е. Той просто е умен, корав, религиозен човек.

— Стоп! — Ферис вдигна ръка. — Не искам да издребня вам, но как знаете толкова много за някого от моята територия? Омар Садики, който и да е той, не е мой агент. Никога не съм го чувал. От Хани ли разбрахте за него? Паралелна служба на ЦРУ ли имате? Какво става тук, по дяволите?

— Господи, не се дръж толкова собственически — спастри го Хофман. — Хани нищо не знае за Садики. Няма да направя втори път грешка да му кажа нещо. Садики е един от проектите на добрия доктор Азхар. Той мисли да го използва като параван за мюсюлманска архитектурна и строителна уловка — така ще можем да строим офиси за Ал Кайда, освен че ще им организираме пътуванията и ще им уреждаме плащанията.

— Добре. Но откъде го намерихте?

— Ами, ще кажем само, че Сами познава семейството му.

— Което значи?

— Значи, че плащам на брат му — намеси се Азхар. — Работи в Дахран в Ю Би Ес и върши по нещичко и настрани. Не знае, че е за нас. Мисля, че на това му викате под „фалшив флаг“[2]. Саудитски инвеститори от стария ми хедж фонд започнаха да ходят при него и да водят приятелите си. Сега много хора го използват за пране на пари. Така изградих малката контрамрежа, която ти показах току-що — чрез приятели на приятели и братовчеди на братовчеди. Джентълменът в Саудитска Арабия ни каза за своя религиозен брат в Йордания, и готово.

Ферис огледа внимателно снимката на екрана, после се усмихна и поклати глава. Просветна му за секунда, също като на Хофман.

— Разбрах — отвърна Ферис. — Той е част от моята такия. Ще се преструваме, че е наш човек, макар че не е. На една и съща страница ли сме?

— Да, абсолютно. — Хофман се пресегна и потупа Фепо бузата. — Честно казано, тази щуротия ми харесва. Толкова е нестандартна, че може и да се получи.

— Ще се получи, ако я направим както трябва — отвърна Ферис, умът му се въртеше на бързи обороти. — Ще направим така, че да изглежда, сякаш Омар Садики е част от вражеската мрежа. Ще го разкарваме насам-натам, ще го пращаме по задачи, ще лъснем легендата му отвсякъде. Ще накараме останалите да се разтревожат от него. Може би ще го изиграем така, сякаш Садики се намесва в територията на Сюлейман. Може да го направим и него атентатор с коли — самец, съревноваващ се с господаря си. Ще накараме Сюлейман да завижда. Ще го изнервим.

— Ще го побъркаме! — рече Хофман. — Ще изкараме Садики такъв играч, че големият шеф ще трябва задължително да разбере какво се кани да прави. Това ще го побърка. Ще се чуди дали не са го отрязали от екшъна, или пък дали не сме разкрили мрежата му, какво става, мамка му? Как може да не знае за този Омар Садики? И тогава Сюлейман се появява. Свързва се с хора. Няма начин. Смята, че в мрежата му има къртица. Не знае какво става. Държи се, странно, така де. Хората му започват да се чудят за него. Може би той е къртицата? И тогава, туп! Пускаме нашия измислен герой. Доказателството, че Сюлейман е изменник.

— Хари Мийкър?

— Точно така. И го спипваме. Сами, дай следващия слайд.

На екрана се появи фасада на сграда в центъра на Аман. Беше от бял камък, като всичко останало в този град. Отпред имаше изчистена табела, на която беше изписано, и на арабски, и на английски, „Ал Фаджр Архитекте“ над логото на компанията под формата на изгряващо слънце.

— Тук работи Омар — рече Хофман. — Компанията му върши доста работа в Залива. Взели сме ти адреса и телефоните. — Появи се нов слайд. — А това е снимка на брата на Омар, приятеля на Сами, който работи в Ю Би Ес в Дахран. Не мисля, че някога ще се наложи да се срещате, но ето го как изглежда, в случай че загазиш и трябва да му смелиш топките.

— Да го направим — каза Ферис.

— Работи със Сами. Той ти е скалъпил нещо за начало. Работиш за банка, която иска да наеме Садики да проектира новия клон в Обединените арабски емирства. Когато се върнеш в Йордания, ще трябва да сглобиш останалите части от операцията, но Сами може да ти помогне с началния пакет.

— Непрекъснато повтаряш „когато се върнеш в Йордания“. Откъде знаеш, че Хани ще ми позволи да се върна? Беше бесен, когато си тръгнах. Каза, че никога повече не желае да разговаря с мен.

— Вече се е успокоил. Информирал е посолството вчера, че все още си добре дошъл като свръзка със СОР. Всъщност каза, че единствено ти си добре дошъл — ако сме опитали да пратим някой друг, нямало шанс. Твърди, че е прекалено голяма разправия да вкарва тепърва някой новобранец. Освен това те харесва. Тоест в основни линии дори настоява да се върнеш. От гледна точка на Минсмийт Парк би било по-лесно да те пуснем като самостоятелна единица, без да те обявяваме пред никого. Но не можем да си позволим повече да се ебаваме с Хани. Така че, когато не пътуваш, ще си в Аман. Не се тревожи за това.

— Кога тръгвам? — Ферис си мислеше за Алис и колко много нови тайни ще крие от нея.

— Не знам, по дяволите. Когато си готов.

— Готов съм вече. Искам да се върна в Йордания колкото се може по-скоро.

— Не искаш ли да видиш жена си?

— Не особено. Казах ти в Аман, че в общи линии сме разделени. Преди два дни й казах, че искам развод.

— Добре. Както искаш. Не ми е работа. Всички останали тук си съсипват браковете, защо ти да стоиш по-назад? Можеш да тръгнеш, когато пожелаеш. Но искам да спреш по пътя и да се срещнеш с едни хора в Европа.

— И кои са те?

— Нашите нинджи в тази операция. Те са от „Макдил“. Намират се в Рим и се опитват да не изгърмят прикритията си, докато чакат някой да им каже какво да правят. Този някой ще си ти, с помощта на Сами. Ще те изкефят максимално. Пълни откачалки. Прекалено необуздани, за да работят с управлението отгоре, именно затова ги харесвам толкова много. — Хофман рязко се изправи. — Трябва да ида да видя директора. Не мога да ви кажа колко много ми се иска да остана тук с вас, за да измислим как да размътим главата на Сюлейман, но дългът ме зове. И, Ферис, помни какво казваше Сам Снийд[3]: „Ако не мислиш за путки, не можеш да се съсредоточиш“.

 

 

Ферис прекара остатъка от деня и по-голяма част от следващия със Сами Азхар, подготвяше се за пътуването си. С Азхар измислиха сценарии за първоначалните контакти с Омар Садики. Проучиха местата в Абу Даби, където щяха да се проведат срещите. Накараха от поддръжката да приготвят дегизировка, която Ферис да носи по време на срещите си със Садики. Започнаха да изтъкават плаща от фалшива информация, който щеше да обгърне Садики — и да го накара да изглежда като част от мрежа, с която всъщност нямаше никаква връзка. Азхар се оказа незаменим в намирането на адвокати, компютърни консултанти и финансови посредници, които можеха, по различни начини, да подкрепят легендата му.

— Опасявам се, че ще имаме нужда от експлозиви, за да ги накараме наистина да повярват, че е атентатор.

— Няма проблем — отвърна Ферис. — Ще говоря с нинджите в Рим за това. — Дори Хофман не би могъл да го каже с по-голяма увереност. Всичко е възможно, когато човек реши да измисли нова игра.

Когато Ферис се накани да си тръгва, Азхар изглеждаше малко особен. Отначало Ферис си помисли, че сигурно му завижда, че отива някъде, където той, бившият консултант от Уол стрийт, не би могъл никога да го последва. Но се оказа, че не е това. Азхар подаде на Ферис малка пластмасова кутия с формата на полусфера, от сорта на онези, в които децата си държат шините или гумите за уста. Вътре беше мостът с капчици смъртоносна отрова.

— Това е, в случай че… — каза Азхар. — Дано никога не ти потрябва.

— Нищо лошо няма да се случи — отвърна Ферис. — Не се тревожи, Сами. — Но видя, че ръката на колегата му леко трепери, и знаеше, че с право се тревожи. Ферис отиваше в пространство, в което нямаше нито граници, нито правила, където можеше да се случи буквално всичко. Изведнъж осъзна, че трябва да свърши още нещо, преди да напусне Вашингтон, а именно, да види майка си.

Бележки

[1] Добавя се към въведение за начинаещи — Икономика 101, Английски 101. — Б.пр.

[2] От името на друго разузнаване. — Б.пр.

[3] Американски голф играч. — Б.пр.