Сюзан Айзъкс
Изборът на Глория (23)

23
Ракел

Знаех от мама, че татко е бил ужасно педантичен. Според нея това се дължало на сложната му фотографска техника — безброй джаджи, които винаги трябвало да бъдат в ред и на точното място. У дома той държал чорапите му да не са прибрани на топка, а сгънати и наредени под определен ъгъл в шкафа. По цветове. На два пъти се оплакал, че сивите му памучни чорапи погрешка са попаднали сред вълнените. На третия, мама избухнала: „Тогава си ги пери сам!“ И татко се съгласил.

Тази история означаваше много за мен. Майка ми искаше не само да каже, че жените трябва да отстояват позицията си, но и че последствията никога не са толкова страшни, колкото изглеждат в началото. Освен това ставаше ясно, че дори най-добрите хора, какъвто е бил баща ми, могат да бъдат дребнави и вбесяващи. Мама държеше той да остане в спомените ми като един чудесен, но не и безгрешен човек.

Хейдън се грижеше сам за чорапите си, така че аз нямах оплаквания в тази област. Но пък беше крайно безкомпромисен относно телефонните обаждания в офиса. Около него непрекъснато се получаваха имейли и звъняха служебни телефони. Всички хора от отдела му работеха с ужасно кратки срокове и бяха под постоянно напрежение да не направят някой гаф, който ще им струва милиони или дори милиарди долари. Бях му се обаждала там само веднъж, за да се похваля, че са ми предложили работа в „Правна помощ“. Той ми отговори с една дума. Е, всъщност каза: „Ще се прибера по-рано и ще празнуваме.“ Но после затвори без „дочуване“. Вечерта се държа прекрасно — подари ми букет рози, поръча шампанско в ресторанта и дори се извини: „Съжалявам, ако не бях любезен по телефона, но ако не е спешно…“ Не успя да довърши изречението, защото го прекъснах: „Да, да, знам.“

Но ето че сега се канех да му звънна в офиса, въпреки че не бях сигурна какво точно искам да му кажа. Преди това обаче трябваше да си взема душ (бях от онези хора, които не могат да проверят имейлите си сутрин, без да са си измили зъбите). Изкъпах се, след което си сложих от новия гланц за устни и руж. Увеличителното огледало бе осветено в розово — вероятно с ласкателна цел, макар че отразяваше и едва забележимите ми бръчки около очите, които щяха да се задълбочат с напредването на възрастта.

Седнах на леглото и взех телефона. В главата ми се заредиха откъслечни мигове от живота ми с Хейдън: късно прибиране, самотни закуски, никакви любовни думи. Разговорите ни се свеждаха до обсъждане на политиката, уточняване на менюто за вечеря и редовна информация за стреса в работата му по скалата „напрегнат вбесен смазан“. През уикендите канехме приятели вкъщи, ходехме на някой и друг концерт и (все по-рядко) правехме секс. Една неделя сутрин го прегърнах в леглото, а той ми каза да изчакам до следобед да си подремне, и тогава. Хората ни заглеждаха, защото бяхме млади и хубави, но едва ли някой допускаше какъв пенсионерски живот водим.

Докато бях на студентска практика в съда, се научих да нахвърлям най-важните точки от прекия и кръстосания разпит на листче, за да не ги забравя. Ето защо сега отворих папката „Бележки“ на мобилния си телефон с намерението да напиша нещата, които исках да кажа на Хейдън. Сигурно щеше да се ядоса, че му звъня в офиса. Разговорът можеше да почака, но нещо ме караше да действам — прекрасното утро, вкусният омлет на закуска… Чувствах се смела, силна и изпълнена с решителност.

Написах: „Между нас не върви.“ Ами ако той отговореше: „Напълно съм съгласен“, и ме напуснеше? Всъщност аз щях да напусна, защото апартаментът беше негов. Само преди седмица бих била потресена от подобно развитие. Но сега ситуацията беше различна. Нахвърлих още няколко точки и избрах номера му.

— Рамос-Круз.

Лош знак — Хейдън знаеше, че съм аз, тъй като никога не вдигаше на непознати номера. Явно моментът беше крайно неподходящ.

— Здрасти, Хейдън. Само за минутка…

Чух как си поема дъх и въздиша отегчено. Опита се да бъде любезен, но си личеше, че иска да ме разкара по-бързо.

— Спешно ли е?

— Не. — Погледнах лявата си ръка. Безцветният лак, който ми бяха сложили в „Глори“, блестеше на светлината. Свалих телефона от ухото си и прочетох бележките си. — Хейдън, между нас… не се получава. — От адвокатската си практика знаех добре, че човек не бива да задава въпрос, чийто отговор не знае. В случая обаче се досещах какво ще чуя. — Какво става?

— Ракел. — Той отново въздъхна. — Знаеш, че работя и в събота. Нямам никакво време. Тук е истински ад. Не мога да водя този разговор сега. — Около него звъняха телефони. — Ако утре се върнеш много късно, в понеделник ще се прибера по-рано и ще го обсъдим на спокойствие.

— Добре. Но преди това ми кажи какво става.

Хейдън мълчеше. Ето защо започнах да изброявам самотните закуски, късното прибиране и всичко останало.

— Това е положението — заявих накрая. — Мисля, че искаш да се разделим или да продължиш с двойната игра.

Той беше предпазлив по природа, но и доста схватлив.

— Каква двойна игра?

Аз не бях по-малко схватлива, но ми отне известно време, преди да отговоря:

— Не съм сигурна. Мисля, че не си щастлив във връзката ни и затова се задържаш повече в работата или ходиш на вечеря с колеги. Или пък се виждаш с друга жена. Вероятно не си готов за промяна или просто се нуждаеш от време, за да се разделиш с мен.

— Изчакай един момент — помоли Хейдън. Може би му звъняха по телефона, но по-вероятно искаше да събере мислите си. Любимият му глагол беше „стратегирам“. Представих си как гледа красивия таван на „Голдман Сакс“ и стратегира. След малко той попита: — А защо смяташ, че…

— Казах ти, че не съм сигурна. Но е едно от двете. Ако вземем предвид умората ти, отговорът е номер две: друга жена. — Последното не го бях написала.

— А идвало ли ти е наум, че грешиш?

— Да не би да намекваш, че всичко идва от желанието ти да се издигнеш в „Голдман Сакс“? Много дълго време си го мислех. Но косвените доказателства сочат друго.

— Такива обвинения подриват основата на връзката ни. И взаимното ни доверие.

— Не. Постоянното пренебрегване на партньора или изневярата съсипват отношенията ни.

— Трябва да поговорим.

— Да. Искам обаче да разбереш едно: не участвам в двойни игри. Не се оплаквам от факта, че работиш до късно. Аз също оставам в офиса след работно време или нося папките си вкъщи. Но не го правя, за да те отбягвам. И в живота ми няма друг, освен теб. Ето защо, ако има друга жена… или жени… изневярата е напълно неприемлива за мен.

— Разбрах.

— Чудесно. Пристигам в Ню Йорк утре в шест вечерта. До седем и половина ще си бъда у дома. Имаме предостатъчно време за разговор.

Затворих и веднага съжалих, че не му казах още нещо. От този момент нататък той беше свободен да прави каквото поиска, но без мое участие.