Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (7) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Слизайки по стълбите до изхода, Мими беше обзета от неочаквано приятно чувство. Тя знаеше, че беше изиграла картите си по най-добрия начин и тази префърцунена агентка вече трябваше да е напълно наясно, че не може да си играе с нея и сестра й, нищо че не бяха богати благородници като нея.

Когато отвори вратата обаче, тя, без да иска, бутна стоящия отвън мъж и той изпусна букета, който носеше. Мими се притесни и усети, че се изчерви.

— Извинявам се много — каза той. — Вината е моя.

— Не, не — отвърна Мими — Аз трябваше да внимавам повече…

Тя му помогна да събере цветята — кървавочервени рози. Мислите й обаче бяха не в розите, а бяха свързани само с непознатия мъж. Гласът му беше дълбок и пленителен, очите му бяха красиви и дълбоки… Мими се замисли за това как беше успяла да забележи какви бяха очите му за секундата, в която го беше погледнала…

Този мъж определено беше специален. Мими усети как сърцето й заби забързано.

Тя се изправи и му подаде розите, които внимателно беше събрала. Ставайки, тя почти удари главата си в неговата. На ръката й имаше капчица кръв, явно бодлите на розите бяха одраскали кожата й.

— Много ви благодаря — отвърна той, поглеждайки я със сините си очи. Вземайки розите, той видя струйката кръв по ръката й. Мъжът сложи букета под мишница и й подаде кърпичка, която да сложи на кървящата си ръка.

— Наранихте се — каза той.

— О, не, няма проблем — отвърна Мими. Тя все пак взе кърпичката и уви ръката си с нея.

Мими усети, че се беше вторачила в него, но просто не можеше да направи друго, освен да гледа в сините му очи. Сините очи, в които просто се загуби.

Изведнъж като че ли светът спря да се върти и всичко утихна. В тази тишина Мими чуваше само ударите на сърцето си. Всичко у нея беше обсебено от този мъж — от очите, от косата, от гласа, от трапчинките на лицето, когато се усмихваше.

Мими се чувстваше като в транс. Какво й ставаше? Тя имаше чувството, че топла буря премина през цялото й тяло, а сърцето й гореше като огън. Младата жена беше обзета от непреодолимо желание да усети тялото му, да прокара ръце през косата му и да целуне устните му. Да бъде близо до него, това беше всичко, което Мими искаше.

Тя го погледна, останала без дъх. Какво се случваше? Това истина ли беше?

Филип също беше обзет от чувства, за които до този момент дори не предполагаше, че би могъл да изпита. Тази елегантна, макар и небрежно облечена жена, го привличаше като магнит. Красивото лице с чипо носле и сивите й очи му действаха така, както никоя жена досега не беше успяла. Той се вгледа в очите й и сякаш чувствата му се огледаха в тях.

Принц Филип беше завладян от тази жена. Бе обзет от силно желание да я притисне към себе си и да обсипе лицето й с целувки. Само здравият разум му попречи да го направи.

Този разум му помогна да забележи, че все още държеше ръката й, помагайки й да увие кърпичката около китката си.

С големи усилия на волята Филип успя да дойде на себе си. Той се поколеба за миг, но след това пусна ръката й, колкото и да не му се искаше.

— Благодаря ви много — каза Мими и понечи да му върне кърпичката.

Филип отказа с жест и отново я сложи на ръката й. Краткото докосване отново събуди вулкана от чувства, който се надигаше у него.

— Моля задръжте я — отвърна Филип. — Друг път ще ми я върнете.

Той усети, че почти не можеше да владее гласа си.

Мими кимна и тръгна към паркинга. Всяка стъпка, с която се отдалечаваше от него, беше като нож, който се забиваше в сърцето й. Здравият й разум постепенно взе връх над чувствата и страстта й. Тя се обърна назад, но той вече беше влязъл в сградата. Мими влезе в колата си и запали двигателя. Тя погледна напоената с кръв кърпичка.

Всичко това не беше реално — това беше просто сън.

Дали?