Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (23) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Verkaufe Schloss — verschenke Herz, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Кара видя Филип да излиза от замъка. От пръв поглед разбра, че той беше извън себе си от ярост. Тя скочи и го настигна.

— Какво се е случило? — попита Кара.

Филип поклати глава.

— Всичко свърши! — отвърна той и продължи пътя си. Кара обаче нямаше намерение да остави нещата така. Тя го настигна и отново го спря.

— Можеш да уведомиш Мими, че няма да я притеснявам повече с присъствието си — каза Филип. — Тръгвам си от Бенда още днес.

Кара го погледна смаяно.

— Боже господи — само успя да каже тя.

Младата жена се върна обратно в замъка и потърси сестра си. Намери я на тавана — потънала в прах, опитвайки се да сдържи сълзите, които се стичаха по лицето й. Кара никога не беше виждала сестра си в подобно състояние. Мими винаги се стараеше да бъде силна и да не се поддава на чувствата си. Обикновено тя беше тази, която утешаваше по-малката си сестра.

Да види сестра си толкова наранена и слаба за Кара беше истински шок. Тя обаче знаеше, че сега трябва да е силна повече от всякога. Мими се нуждаеше от помощта й и Кара щеше да направи всичко, за да види сестра си отново щастлива.

— Всичко ще бъде наред — опита се да я утеши Кара и й подаде ръка, за да стане от прашния под.

— Нищо няма да е наред — изхлипа Мими. — Всичко свърши.

Кара й помогна да слезе по стълбите.

Във фоайето двете почти се сблъскаха с Рюдигер Сьоренсен, който беше дошъл, за да върне празните термоси от кафето. Да види Мими в това състояние за него беше не по-малък шок.

— Боже господи, какво е станало с теб? — попита той.

— Рюдигер, добре, че си тук — каза Кара. — Би ли сварил чай за Мими. Малко топъл чай ще ти се отрази добре, нали. Сестричке?

Рюдигер кимна и заедно с Мими и Кара тръгна към кухнята.

— Всичко е било лъжа — сякаш на себе си каза Мими. — Филип ме е измамил.

— Луда ли си? — ядосано отвърна Кара. — Филип те обича! Какво си му казала, за да го накараш да си тръгне така неочаквано?

— Истината.

— Коя истина?

— Че намеренията му към мен не са сериозни. Той и графинята се интересуват само от замъка. Графиня Ута ми каза, че с Филип планират да създадат семейство. Той се подигра с мен, Кара — през сълзи каза Мими. — Филип ще се ожени за графиня Ута!

— Той ли ти каза това? — невярващо попита Кара.

— Не! Той, разбира се, твърди обратното. Каза ми, че розите са били подарък за раздяла и че от онзи ден двамата с нея не са заедно… Това е лъжа! Той се опита да ми хвърли прах в очите, но аз няма да му позволя отново да ме измами!

— А замисляла ли си се за това, че той всъщност може би ти е казал истината? — попита Кара, гледайки сестра си в очите.

— Мъжете никога не казват истината, Кара — отвърна Мими. — Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всеки друг.

— О, Мими — въздъхна Кара. — Защо не помислиш отново върху всичко, което се случи днес. Мисля, че след като осмислиш нещата, те няма да ти се струват толкова черни и непоправими. Сама ще осъзнаеш, че си направила голяма грешка, повярвай ми.

— Не съм направила никаква грешка — отвърна Мими.

Тя обаче реши да послуша съвета на Кара и отиде в стаята си.

Рюдигер Сьоренсен беше станал свидетел на разговор, който го беше оставил безмълвен. Той все още не можеше да осъзнае какво се случваше.

— Мими се е разделила с Филип, така ли? — успя да попита Рюдигер след няколко секунди мълчание.

Той знаеше колко много се обичаха двамата и през последните дни почти не ги беше виждал разделени. Какво се беше случило?

— Тази ужасна префърцунена графиня — ядосано извика Кара. — Тя е излъгала Мими, че е сгодена за Филип. Не мога да повярвам, че сестра ми се е хванала на въдицата толкова лесно. Графиня Ута просто ревнува — всеки може да го види. Трябва да си сляп, за да не го забележиш.

— Но Мими е говорила с Филип Майнхард, нали? Ако той е отрекъл, защо не му е повярвала? Доверие ли му няма?

Рюдигер наистина не можеше да си обясни поведението на Мими, а от друга страна добре разбираше защо Филип си беше тръгнал. Любов, която не се основава на взаимно доверие, не може да съществува дълго.

Кара си наля чай.

— Знаеш ли, Рюдигер — замислено каза тя, — според мен лъжите на графинята са наранили Мими, която обича Филип толкова силно, че се е оставила да бъде заслепена от тях. Любов като тази е нещо съвсем ново и непознато за Мими. Досега тя се пазеше от подобни чувства, може би защото баща ни никога не се е държал като джентълмен с майка ни.

— Мислиш ли? — замислено попита Рюдигер.

— Сигурна съм — отвърна Кара. — Досега Мими винаги се е пазела от мъжете и за нищо на света не искаше да се привързва към някого. Тя не вярваше в голямата любов до мига, в който не срещна Филип. Не съм виждала Мими такава, Рюдигер! Тя обича Филип повече от всичко, но се страхува, че ще бъде излъгана и ще повтори съдбата на майка ни. Затова е готова да повярва на подлата графиня, а не на Филип. Така подредени нещата се вписват по-добре в представата й за света. Тя не може да повярва, че е срещнала голямата си любов.

— Бедният Филип — отвърна Рюдигер. — Сигурно му е много трудно да загърби жената, която обича, и да си тръгне от нея само защото тя има предразсъдъци и предпочита да се довери не на него, а на графиня Ута. Мими му е показала, че не му вярва. Какво друго му остава?

— Предполагам, че си прав — замислено каза Кара. — Любов без доверие не може да съществува.

— Точно така — отвърна той. — Не може.

Кара се замисли и погледна в празната си чаша.

— А ти, Рюдигер? Ти вярваш ли в голямата любов? — изненадващо попита тя и затаи дъх в очакване на отговора му.

Той я погледна и се усмихна.

— Да. Разбира се, че вярвам в голямата любов.

— А намерил ли си я?

Рюдигер кимна.

— Да, намерил съм я. Тя седи до мен — каза той.

Този отговор беше напълно достатъчен на Кара. Тя се усмихна и го прегърна.

— О, Рюдигер, и аз те обичам. От първия ден, в който те видях, се влюбих в теб.

— Наистина ли?

— Не ми ли вярваш?

— Напротив, вярвам ти. Просто не мога да проумея, че това се случва точно на мен — селския учител. Ти си красива и успяла жена, Кара. Всички в света на богатите и известните в Хамбург те познават и уважават. Сигурен съм, че много мъже са готови да дадат всичко, за да са до теб. А аз, аз съм само учител в малко селце на края на света.

— Но аз искам само теб, Рюдигер.

Устните й му доказаха, че тя говореше самата истина. Кара го обичаше. Него, само и единствено него.

— Ти си всичко за мен, Кара — прошепна той и силно я притисна към себе си.