Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (1) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Принц Леберехт не беше на себе си от ярост.

Той гледаше смаяно едрия мъж зад старинното бюро. Това не можеше да е истина! Той беше дошъл чак до Росток за отварянето на завещанието и не беше очаквал подобна неприятна изненада.

Мустаците на принц Леберехт трепереха от ярост. Улрих му беше приятел. Той му беше дал думата си!

— Не, не, не, вие бъркате, господине. Станала е някаква ужасна грешка! — извика принцът, хвърляйки гневен поглед към двете млади жени, които също бяха в стаята.

Те също бяха изненадани, но по никакъв начин не бяха ядосани — нямаха причина за това. Двете жени бяха наследниците. По-младата от тях изглеждаше по-щастлива от всякога. По-възрастната повдигна вежди и погледна загрижено към принца.

Възрастният нотариус зад старинното бюро поклати глава…

— Много съжалявам, ако сте имали други очаквания, ваше височество. Завещанието на граф Бенда обаче е недвусмислено и е написано повече от ясно. Мими и Карола фон Ковалски… — с неочаквано отривисто движение на дясната си ръка той посочи двете млади дами — … са единствените наследници на замъка Бенда, заедно с прилежащите му земи и всичко в него.

— Това не може да е истина, просто не може да е истина — извика принц Леберехт. — Улрих ми обеща замъка си в личен разговор. Той никога не би се отметнал от думата си. Тези жени са фалшифицирали завещанието му! Невъзможно е Улрих да ме е подвел!

— Много ви моля, господине — ядосано каза по-възрастната жена. — Та ние никога не сме виждали граф Бенда!

Мими фон Ковалски погледна гневно към принца. Дори да беше по-стар от тях — тя прецени, че беше на поне шейсет години — не можеше да си позволи да им говори така. Принц или не, не можеше просто така да ги обижда!

Една къдрица от дългата й коса падна на челото й. С бързо и отработено движение Мими я премести назад. Тя повдигна малката си кръгла брадичка, а гневният поглед на сивите й очи срещна този на принц Леберехт.

— Мими и Карола фон Ковалски са единствените живи роднини на граф Бенда — поясни нотариусът с колкото се може по-премерен и спокоен тон. — Може би граф Бенда се е почувствал задължен…

— Глупости! — гневно отвърна принцът. — Аз обявявам това завещание за фалшиво и искам експертиза! Улрих не е бил с ума си! — извика той и гневно погледна към Мими фон Ковалски. Той прецени, че красивата млада дама не може да му бъде достоен опонент. — Единствените живи роднини! Та те не са го виждали никога през живота си! Не ме разсмивайте!

— Далечни, но все пак роднини — отвърна Мими.

Тя се постара да остане спокойна въпреки нервните изблици на принца, за което нотариусът й беше безкрайно благодарен.

— Граф Бенда ви е оставил писмо, ваше височество — каза нотариусът и извади плик, който беше запечатан с червен восък с герба на Бенда. — Може би в него е обяснил причините за решението си — с надежда погледна плика старият нотариус и го подаде на принца.

Принц Леберехт ядосано грабна плика и стана от стола.

— Няма да оставя нещата така — извика той. — Никой не може да се отнася така с един принц Фон Фрайентал!

Мими погледна към нотариуса с облекчение.

— Боже господи — успя да промълви тя.

— Дааа — каза не по-малко шокираният нотариус, гледайки втренчено вратата, която принцът ядосано беше затръшнал след себе си. — Сега вие сте горди собственички на замък.

— Хм — замислено каза Мими. — Замъкът Бенда не е далеч оттук, нали?

Нотариусът кимна и въздъхна.

— На не повече от два часа с кола е, близо до Мюриц. За съжаление обаче сградата е в окаяно състояние.

— Опасявах се от това още от самото начало — въздъхна Мими.

— Не сте длъжни да приемате наследството, госпожице Фон Ковалски — отвърна нотариусът. — Имате достатъчно време, за да размислите.

— Разбира се, че ще приемем наследството — намеси се Карола, която всички наричаха галено Кара, и кръстоса слабите си красиви крака. Тази гледка привлече погледа на стария нотариус зад голямото бюро. — Замък, истински замък, боже мой.

Мими беше по-сдържана.

— Ще обмислим въпроса, доктор Шмулер — каза тя и се изправи. Кара направи същото веднага след нея.

— Преди да си тръгнете, уважаеми дами, бих искал да ви напомня една много важна клауза в завещанието — каза нотариусът. — Ако решите да приемете наследството, нямате право да продавате нито замъка, нито прилежащите му земи на принц Фон Фрайентал или на негови роднини. Това е изричното желание на починалия ви роднина.

— Разбира се, доктор Шмулер — увери го Мими и му подаде ръка за довиждане. — Ще се свържем с вас.

Кара също му подаде ръка и видя, че той се изчерви при допира й. Тя беше истинска красавица — елегантна впечатляваща жена, достойна за модел на всяко списание. Тя отметна назад русата си коса и му подари усмивка с изваяните си устни и идеално подредени зъби. Кара беше облечена в светлосива рокля с презрамки, която подчертаваше елегантната й фигура.

Когато двете дами затвориха вратата след себе си, доктор Шмулер въздъхна. Ех, ако беше малко по-млад…