Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (4) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Verkaufe Schloss — verschenke Herz, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Разговорът за графиня Ута фон Боленберг, с която принц Филип имаше връзка от няколко години, подсказа на принц Леберехт идея, която той оцени като чудесна. След като Филип тръгна за Хамбург, баща му веднага взе телефона.

— Извинявам се, ако съм те притеснил, Ута, но имам нужда от услуга — без заобикалки започна принцът.

Графиня Ута се усмихна. Тя знаеше, че старият принц обичаше красивата й усмивка. Принц Леберехт имаше много добро мнение за графинята и тя не пропускаше да го затвърди при всеки удобен случай. Графиня Ута планираше много скоро да стане част от семейство Фрайентал и добре знаеше, че няма нищо по-полезно за целта от това принц Леберехт да е на нейна страна.

— Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, Леберехт — отвърна тя. — Какво мога да направя за теб?

— Можеш ли да ми купиш един замък? На твое име, но с мои пари.

Принц Леберехт никак не беше сигурен как ще реагира Ута на тази необичайна молба.

— Защо не? — отвърна Ута. Тя беше изненадана от чутото, но се постара да не го покаже. — За произволен замък ли говорим, или имаш нещо предвид? — засмя се тя. — Знаеш, че съм специалист в областта. Мога много бързо да ти препоръчам и осигуря най-доброто на пазара.

— Зная това и оценявам високо професионалните ти умения, Ута — отвърна принцът. — Става дума за замъка Бенда.

— О, така ли? — престори се на изненадана тя, макар че вече отдавна знаеше за отварянето на завещанието по-рано днес. — Завещанието не отговори на очакванията ти, така ли? — невинно попита тя.

— По никакъв начин — ядосан отвърна принцът. — Улрих е завещал Бенда на две сестри — Мими и Кара фон Ковалски. Аз лично не мога да бъда и купувач на замъка, Улрих се е погрижил и за това. Сигурно сега ме гледа от ада и ми се смее този стар разбойник!

— Искаш да съм ти прикритие, така ли? — веднага дойде на въпроса графиня Ута.

Тя го чу да въздъхва.

— Това по никакъв начин няма да ти навреди, Ута.

— Убедена съм в това, Леберехт. Ще се свържа със сестрите и ще разбера дали искат да продават.

— Моля те да го направиш, Ута. Ще съм ти безкрайно задължен.

Принц Леберехт затвори телефона и се приготви за лягане.

Ута остана до телефона и след като разговорът приключи. Тя изпитваше топли чувства към Леберехт и сега беше повече от радостна да разбере, че той гледаше на нея не само като на своя бъдеща снаха. В следващия момент обаче осъзна, че имаше малък проблем. Проблем, за който принцът не предполагаше.

В последно време Филип се беше отдръпнал от нея. Ута беше напълно наясно, че силната страст между тях отдавна си беше отишла, но тя много държеше на него. Тя беше убедена, че двамата са идеална двойка. Ута не се съмняваше, че тя беше най-добрата съпруга за него. Единственият и най-правилен избор, На Филип явно му беше нужен малък подтик, за да осъзнае това. Ута беше убедена, че ще успее да си го върне. Тя знаеше как.

Графиня Ута стана и се огледа в голямото елегантно огледало над камината. Тя беше с няколко години по-голяма от принц Филип, но това въобще не й личеше. Ута беше красива и стилна жена. Черната й коса се спускаше по фините й рамене и придаваше на острите черти на лицето й специфична красота. Погледът на черните й очи беше винаги прозорлив и загадъчен. Тя искаше Филип и щеше да го получи. Ута беше сигурна в това.