Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (24) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Принц Леберехт се канеше да си ляга, когато най-неочаквано в замъка се върна Филип заедно с графиня Ута.

Принцът се качваше по стълбите, облечен в халат и с нощна шапчица, когато тежката дъбова врата на централния вход се отвори.

Принц Леберехт веднага разбра, че нещо не беше наред. Беше му нужна само секунда да разбере колко нещастен е синът му само по изражението на лицето му.

— Случило ли се е нещо? — попита принц Леберехт.

— Питай приятелката си Ута фон Боленберг — троснато отвърна принц Филип, мина покрай баща си и се качи в стаята си, която се поддържаше винаги готова за него.

Принц Леберехт погледна смаяно след сина си, след което се обърна към графинята.

— Мога ли да помоля за обяснение?

— Ами Филип се забърка с тази Мими фон Ковалски — с презрителна усмивка отвърна Ута. — Това обаче се оказа моментно увлечение. Не се притеснявай, Леберехт, Филип ще се ожени за мен, за мен и за никоя друга.

Принцът беше шокиран от чутото.

— С Мими фон Ковалски? — тихо повтори той. — Тя знае ли, че Филип ми е син?

— Не, не мисля. Аз поне не съм й казала. Все пак аз се представям за купувач на замъка, нали? Ако двете знаеха за близките ми взаимоотношения със семейство Фрайентал, никога нямаше да се съгласят дори да преговаряме, нали?

— Много добре си постъпила — похвали я принцът. — А Филип защо е толкова разстроен?

— Разочарован е от това, че тази Ковалски го заряза. Още утре ще му мине — каза графиня Ута.

Този отговор беше напълно задоволителен за принц Леберехт.

— Искаш ли да пренощуваш тук? — попита я той.

— Да, ще ти бъда много благодарна. Вече е късно да се връщам в Хамбург.