Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (25) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Две седмици по-късно принц Леберехт беше започнал сериозно да се тревожи за сина си.

Филип се беше затворил в стаята си и не излизаше от нея дори за да се храни. Той не ходеше на работа и не желаеше да се вижда с никого.

Принц Леберехт седеше в кабинета си, който се намираше в съседство с голямата библиотека на замъка, и изучаваше старите планове на замъка Бенда, предоставени му от службата по кадастър в Росток. Филип отказваше да му даде доклада си и принц Леберехт сериозно обмисляше вариант да наеме друг архитект. Унесен в тези мисли, той почти не забеляза иконома, който влезе, за да му предаде, че е дошла графиня Ута фон Боленберг.

— А, Ута, здравей — каза принц Леберехт. — Радвам се, че си тук. Моля те, опитай се да говориш с Филип. Помоли го да ми даде доклада си за замъка Бенда.

— Разбира се, Леберехт, веднага ще се заема. Обаче знай, че няма да е лесно. Аз още вчера се опитах да говоря с него, но без резултат.

— Тази Мими явно сериозно му е замаяла главата — ядосано каза принц Леберехт.

— Мисля, че случката с нея много го нарани — каза графиня Ута и седна в креслото до камината. — Според мен това беше моментно увлечение.

— Хм — замислено каза принц Леберехт. — Филип едва ли би се държал така, ако отношенията му с тази жена наистина бяха само мимолетна връзка. Знаеш ли, Ута, аз наистина се тревожа за него. Не става дума само за този глупав доклад. Искам да видя Филип отново да живее нормално — да излиза, да се храни и да работи, а не по цял ден да стои затворен в стаята си.

— Ще му мине, Леберехт — каза Ута и кръстоса дългите си красиви крака.

— Не! — решително каза принцът. — Познавам Филип. Нещо се е случило в Бенда. Нещо, което го е засегнало дълбоко. Искам да знам какво е то!

Преди изненаданата Ута да успее да каже или направи нещо, принц Леберехт стана, отиде до стаята на сина си и почука на вратата.

— Отивай си! Нямам нужда от нищо — чу се гласът на Филип.

— Аз съм ти баща и ти ще ме пуснеш да вляза, Филип — извика принц Леберехт с тон, нетърпящ възражение. — От две седмици ме караш да стоя като просяк пред вратата ти. Стига толкова!

След няколко секунди принц Леберехт чу резето да се премества. Той веднага влезе в стаята. Не искаше да остави на сина си време да размисли и да заключи отново.

Въздухът в полутъмната стая беше доста застоял, явно Филип не беше проветрявал често през последните дни.

Филип стоеше до прозореца и слънчевите лъчи осветяваха лицето му. Баща му почти се стресна при вида на сина си — лицето му беше бледо, очите му бяха влезли навътре в орбитите си, а брадата му беше поне на една седмица.

Не, това, което се беше случило в Бенда, не е било мимолетно увлечение. Филип страдаше и това беше видно.

— Влюбил си се в тази Мими фон Ковалски, така ли? — попита принц Леберехт и седна на един стол, на чиято облегалка имаше няколко мръсни тениски и измачкани ризи.

— Да, така е — отвърна Филип. — Защо, да не би Ута да ти е разказала нещо друго? Тя е много добра в лъжите, убедих се в това.

— Какво ти направи тази Мими? — попита принцът и усети как у него се надигна гняв към тази жена. Как беше успяла да превърне сина му в развалина само за две седмици?

— Нищо не ми е направила, татко — отвърна Филип. — Абсолютно нищо. Тя не ми вярва, а какво е любов без доверие?

— Прав си, няма как двама души да се обичат, ако не си вярват — замислено отвърна принц Леберехт. — Кажи ми какво се случи, Филип, моля те. Когато споделиш проблемите си с някого, много често успяваш да им намериш решение само защото си ги изказал гласно. Защо си й толкова ядосан, при положение че я обичаш?

— Не съм ядосан, татко — поклати глава Филип. — Вече не. Просто съм тъжен. Аз вярвах, че Мими е жената на живота ми, разбираш ли? Това, което изпитвах и все още изпитвам към нея, е нещо много специално. То се случва веднъж в живота на човек… ако се случи изобщо. Мими е… част от душата ми, татко, част от мен.

— Толкова сериозно е значи — замислено каза принц Леберехт. Той отлично разбираше сина си. Самият Леберехт беше открил любовта на живота си в майката на Филип и не подозираше колко много го е мразел най-добрият му приятел за това, че се е оженил за нея.

— Мими обаче е повярвала на лъжите на Ута — продължи Филип. — Нищо, което й казах, не успя да я убеди, че не аз, а Ута я е измамила. Мими е убедена, че съм лъжец и че съм я заблуждавал от самото начало. Тя отказа да повярва, че розите, които занесох на Ута, бяха подарък за раздялата ни. Мими ми каза, че според нея с Ута сме един за друг и не се интересуваме от нищо друго, освен от замъка Бенда. За какво ми е замък, ако не мога да имам Мими, татко?

Принц Леберехт отлично беше разбрал какво се е случило със сина му. Да бъде смятан за лъжец и измамник от жената, която обичаше повече от всичко на света, със сигурност беше много тежко бреме за него. Недоверието й обаче не можеше да прекърши любовта му, явно тя беше прекалено силна.

— Обичаш я въпреки всичко, нали? — попита принц Леберехт, стана и прегърна сина си.

— Не мога да я забравя, татко. Мими е в душата ми, в кръвта ми… без нея не виждам смисъл да живея.

Принц Леберехт се усмихна.

— Всичко ще бъде наред Филип — каза той. — Обещавам ти, че всичко ще е наред.