Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (20) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Още на следващия ден графиня Ута се зае с изпълнението на плана си. Тя отиде в замъка и потърси Мими. След кратко издирване я намери в църквата, където разчистваше боклука пред олтара. Графинята я изгледа презрително — тя беше облечена в дънки и тениска, целите покрити с прах и мръсотия. Какво беше намерил Филип в тази жена?

— О! — с престорена изненада каза Ута. — Мислех, че ще намеря и Филип тук.

Мими се изправи и я погледна.

— Не, не е тук. На тавана е, иска да вземе още някои проби.

— Сам? Без вас? — надменно и презрително попита графиня Ута.

— Да — отвърна спокойно Мими. — Да му предам ли нещо?

— Всъщност да — отвърна графинята. — Можете да му кажете, че търпението ми е на изчерпване.

— Моля? — учудено я погледна Мими. — Той трябва съвсем скоро да приключи работата си. Или вие вече сте взели решение? Замъкът не ви харесва, така ли?

— Не, напротив — отговори Ута. — Намирам го за прекрасен. Замъкът Бенда е чудесно място за живеене на семейство с деца.

Мими беше изненадана, но се постара да не го покаже.

— Смятате да се омъжите? Моите поздравления. Кога ще е сватбата?

— Ами всичко зависи от това кога на Филип ще му омръзне да си играе игрички с вас — презрително отговори графиня Ута.

Мими повдигна вежди.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

Наследницата на замъка Бенда усети, че напрежението между тях изведнъж ескалира. Сякаш ледена ръка докосна сърцето й.

— Не можете ли да се сетите сама? — отвърна графиня Ута. — За мен Филип е много повече от архитект и приятел. С него сме заедно от много време насам.

Мими пребледня.

— Лъжете — отговори тя.

— Защо да ви лъжа? Връзката ни с Филип е свободна и отворена, но и двамата знаем, че си принадлежим. След всяка авантюра той отново се връща при мен.

Думите на Ута се забиваха като стрели в сърцето на Мими.

— Не ви вярвам. Филип ме обича.

Графиня Ута се изсмя презрително.

— Мечтайте си, драга моя. Филип ще се ожени за мен. Съвсем наскоро ми направи предложение.

Мими беше решена да не остави така лесно щастието да си отиде от нея.

— Защо лъжете, госпожице Боленберг? Защо отказвате да приемете, че с Филип се обичаме?

Ута се изсмя отново.

— Той не обича вас, миличка, а мен — каза тя и направи кратка пауза. — Спомняте ли си деня, в който се срещнахте с Филип за първи път? За кого мислите, че бяха червените рози? И защо ги носеше? В този ден той ми направи предложение, миличка.

Розите бяха силен аргумент и Ута го знаеше. Тя избра точния момент, в който да го използва — червените рози са цветята на любовта, а Филип й беше донесъл цял букет. Кой носи червени рози на човек, когото не обича?

Мими пребледня и усети как коленете й омекват. Студената ръка беше стиснала сърцето й и не й даваше да диша. За момент й се стори, че умира.

Мими се обърна и почти тичайки, излезе от църквата.

Графиня Ута фон Боленберг я изгледа с ехидна усмивка. Тя беше сигурна, че е постигнала целта си.