Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (28) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Принц Леберехт, който беше седнал на един кожен диван в стил бидермайер, стана веднага, след като видя двете сестри да влизат в стаята. Той веднага разбра, че Мими страдаше от раздялата с Филип не по-малко от сина му.

В очите на Мими обаче той видя решителност и обида от начина, по който семейство Фрайентал се бяха отнесли с нея.

Принцът спонтанно тръгна към нея и протегна ръка.

— Моля, повярвайте ми, Филип няма вина за случилото се. Той ви обича, Мими!

Мими прие подадената от принц Леберехт ръка резервирано.

— А тогава защо не ми каза кой е всъщност и че има намерение да се ожени за графинята… сега вече ми е напълно ясно защо двамата бяха толкова заинтересовани от замъка. Те просто искаха да използват чувствата ми към Филип за користните си цели. Аз бях жертвеният агнец!

— Разбирам гнева и огорчението ви — каза принц Леберехт. — Те обаче трябва да са насочени само и единствено към мен. Вината за всичко е изцяло моя.

Мими кимна.

— Не се и съмнявам в това. Вие още в кантората на нотариуса заявихте, че не сте съгласен със завещанието на граф Бенда и ще поискате повторна експертиза.

— Моля, простете ми — каза принц Леберехт и отново седна на дивана.

Мими отиде до прозореца и погледна към парка. С помощта на Рюдигер и приятелите му той придобиваше все по-подреден и приятен вид.

— Гневът ми беше израз на голямото ми разочарование — продължи принц Леберехт. — Граф Улрих ми беше дал дума да завещае замъка Бенда на мен или на децата ми като благодарност за това, че му отпуснах средства да направи частичен ремонт и да може да обитава част от сградата. Състоянието й преди ремонта беше още по-плачевно. С този замък ме свързват много спомени от детството и младостта ми, а освен това с граф Улрих бяхме приятели… или поне аз така мислех.

Принцът направи кратка пауза и прочисти гърлото си.

— За да успея да получа замъка Бенда въпреки волята на граф Улрих, ми хрумна идеята да използвам графиня Ута. Тогава не знаех, че синът ми е решил да се раздели с нея. Идеята Филип да се представи под фалшиво име също беше моя. Ако беше разкрил, че е Фон Фрайентал, вие със сигурност нямаше да го допуснете до замъка.

— Прав сте — отвърна Мими. — Все пак завещанието на граф Бенда изрично ни го забранява. Ако знаех кой е Филип, това щеше да ми спести много неприятности, които си създадох заради него.

— Защо не искате да му повярвате? — попита принц Леберехт и погледна към Мими. Той призна пред себе си, че тази жена му допада. Тя беше волева личност със силен характер, освен това беше привлекателна млада дама и той добре разбираше сина си, който беше загубил ума си по нея.

— Филип не ви е излъгал за нищо, Мими. Той никога не е имал намерение да се жени за графинята. Той обича вас, Мими. Само вас! В момента е болен от любов — не спи, не се храни, не излиза, дори не работи. Мими, Филип има нужда от вас, повярвайте ми! Без вас той отказва да живее така, както живееше, преди да ви срещне.

— Грешите, принце — отвърна Мими, продължавайки да гледа навън през прозореца. — За сина ви аз бях просто авантюра и нищо повече. Разбира се, че ще иска да се ожени за графиня, а не за мен. Тя ще бъде много по-добре приета във вашите кръгове…

— Мими, защо сте толкова упорита? — ядосано я прекъсна принц Леберехт. — Ако с Филип се обичате, вие ще бъдете приета в нашите кръгове не по-зле от графиня Ута. И, повярвайте ми, за сина ми вие сте всичко друго, но не и авантюра.

— За бога, Мими! — намеси се Кара. — Стига с това безсмислено упорство! Ти обичаш Филип и не можеш да живееш без него, също както той без теб. Вие сте един за друг, не разбираш ли? Защо най-после не приемеш, че не Филип те е излъгал, а графиня Ута? Всичко това е било едно голямо недоразумение, което обаче ще ви помогне да станете още по-близки и да преминете през всички трудности заедно.

— Ута ви е наговорила лъжи, Мими — подкрепи сестра й принц Леберехт. Той се почувства малко по-добре от това, че поне Кара му вярваше. — Самата Ута ми призна какво е говорила пред вас и това, уверявам ви, са само лъжи. Тя е успяла жена и не търпи някой да обърква плановете й. За да постигне целите си, Ута фон Боленберг не подбира средства и няма скрупули.

По лицето на Мими все още се четеше раздвоение, но Кара, която добре познаваше сестра си, видя, че в очите й имаше нова искра — искрата на надеждата.

— Моля ви, поговорете с Филип — каза принц Леберехт. — Кажете му, че го обичате или пък му заявете, че не искате да имате нищо общо с него и че трябва да избие мисълта за вас от главата си, но говорете с него. Животът му не може да продължава повече така.

Мими не отговори веднага. След няколко секунди обаче тя погледна решително към принца и кимна.

— Аз все още обичам Филип — каза тя. — Не знам обаче дали ще мога да му простя.

— Мими, моля те! — ядосано възкликна Кара. — Няма за какво да му прощаваш, осъзнай го, за бога! Според мен той трябва да прости на теб за това, че си толкова мнителна и недоверчива. Ти не искаше да повярваш, че…

Принц Леберехт направи жест, с който я помоли да спре.

— Няма нужда да спорим кой е виновен и кой на кого трябва да прощава — каза той. — Тук става дума за двама души, които се обичат и които трябва да са заедно. Мими, ще съм ви много благодарен, ако дойдете с мен. Да не губим нито секунда повече.

След малко Кара и Рюдигер видяха как лимузината на принца потегли. Кара въздъхна.

— Мислиш ли, че тези двамата ще се сдобрят? — попита тя.

Рюдигер сложи ръка на рамото й.

— Сигурен съм. Любовта е по-силна от всичко, мила моя.

— Филип е принц… кой можеше да предположи? — отново въздъхна Кара. — Мими се е влюбила в истински принц…

— Да, аз селският учител не съм толкова добра партия, нали? — отвърна Рюдигер и Кара долови ревност в тона му. Тя се усмихна, прегърна го и го целуна.

— Ти си моят принц, мили мой. Можеш да си сигурен в това.

— Колко сигурен?

— Напълно сигурен.

— Достатъчно сигурен, за да станеш моя жена?

Кара го погледна смаяно и след секунда се усмихна.

— О, да, мили мой. О, да — каза тя и го целуна. — Обичам те, Рюдигер Сьоренсен. Теб и никой друг.

Той се усмихна и хвана лицето й в ръце.

— Ти си щастието на живота ми, Кара. Ти си всичко за мен.

— Само се надявам, че всичко между Мими и Филип ще бъде наред — замислено каза Кара. — И двамата заслужават щастието си.