Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (22) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Нищо неподозиращият Филип беше на тавана на замъка и вземаше проби от една от гредите. Той чу стъпки зад себе си и се обърна. Мими!

— Миличка — извика той и протегна ръце към нея, след което обаче забеляза студения израз на лицето й. — Какво се е случило?

— Ти ми кажи — отвърна тя с глас, който звучеше като стъкло, заплашващо всеки момент да се счупи на хиляди парченца.

— Какво да ти кажа? — учудено я погледна той.

— Когато се срещнахме за първи път, розите, които носеше, бяха за графиня Ута, нали?

— Да — отвърна Филип, без дори да се замисли да отрече. — Червените рози са любимите й цветя.

— Значи е вярно. Направил си й предложение за брак, нали? — попита Мими, но вече беше сигурна, че знае отговора.

— Не! Как ти дойде наум? — объркан попита Филип. — С Ута имахме връзка, но в този ден отидох при нея, за да й кажа, че между нас всичко е свършено.

— С червени рози за раздяла? — усмихна се тъжно Мими.

Тя не вярваше и на дума от това, което Филип й каза. Филип видя недоверието в погледа й и се опита да хване ръката й. Мими обаче се отдръпна от него.

— Точно така, за раздяла — увери я той. — Знаех, че Ута храни напразни надежди за общото ни бъдеще. Розите трябваше да й помогнат да преодолее раздялата ни по-лесно.

Мими поклати глава.

— Не, не, не! — извика тя. — Лъжеш ме! Графиня Ута ми каза, че ти искаш да се ожениш за нея. А защо не? Все пак тя е графиня, успешна в работата си и сигурно много богата. Тя е агент на имоти, ти — архитект. Идеална двойка сте. А аз… аз съм била само моментно увлечение… кратка авантюра и нищо повече.

Филип я гледаше учудено. Той разбра колко обидена и наранена беше Мими.

— Как можеш да вярваш на това, което ти е казала Ута? Тя ревнува, това е всичко — каза Филип. Мими се обърна, но той я завъртя към себе си и се опита да я прегърне. — Обичам те, Мими. Обичам те! Защо не ми вярваш?

Мими ядосано се отдръпна от него.

— Защото не ми казваш цялата истина! Ти и графинята от самото начало се интересувате единствено и само от замъка! Наистина ли мислехте, че щях да се съглася със смешното й предложение да вземе Бенда почти безплатно?

Филип я гледаше учудено.

— Мими, как можеш да си помислиш, че бих участвал в нещо подобно? Аз не върша нищо зад гърба ти. Обичам те, Мими!

Тя обаче продължаваше да не вярва на това, което Филип й казваше.

Тя го обичаше и му го беше признала. Но можеше ли да му вярва? Все пак се познаваха от няколко дни, ами ако я лъжеше? Дали Ута й беше наговорила лъжи, водена от сляпа ревност? Ако Мими не можеше да му се довери, какво бъдеще можеха да имат заедно?

— Любов? — извика Мими и отново се дръпна от ръцете, които той беше протегнал към нея. — Любовта е само илюзия!

Той я погледна — в очите му имаше смес от тъга, разочарование и гняв.

— Ако наистина вярваш в това, Мими, искрено те съжалявам.

Филип не каза нищо повече. Той взе чертежите си, мина покрай Мими и излезе от таванското помещение. За миг й се стори, че беше загубила нещо, което беше очаквала през целия си живот. След това дойде гневът, а после сълзите, които започнаха да се стичат по лицето й.

Той я беше излъгал и измамил! Филип никога не беше имал сериозни намерения спрямо нея!

Мими трябваше да се досети за това по-рано. Голямата любов не съществува! Всичко, което я беше свързвало с Филип, не беше нищо повече от физическа страст и нежни думи. Нищо повече.

Тя го мразеше! Колко много го мразеше!

След няколко минути Мими дойде на себе си и се опита да овладее сълзите си. Тя плачеше заради любов, за която вярваше, че е измама. Мими беше объркала щастието и голямата любов с мимолетната страст към един измамник.