Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (6) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Графиня Ута фон Боленберг направи впечатление на модерна и делова жена на Мими фон Ковалски, която влезе в офиса й, без да знае какво може да очаква от срещата си с нея. Графинята, облечена в шикозен червен костюм с панталон, се изправи зад бюрото си и подаде ръка на Мими. С облеклото, грима и прическата си графиня Ута се беше постарала да изглежда колкото се може по-млада, но Мими беше много наблюдателна и веднага забеляза малките издайнически бръчки около очите й. Тя прецени, че графинята е на около 40 години — колкото и да се стараеше да го прикрие.

Графиня Ута фон Боленберг не погледна с добро око на облеклото на Мими. Тя носеше дънки и пуловер и нямаше грим и прическа. Графинята веднага прецени, че жената срещу нея едва ли разполага с кой знае какви средства и щеше много да се зарадва на предложението й за замъка.

Мими седна и любопитно се огледа. Офисът на графиня Ута фон Боленберг беше в старинна къща на брега на Елба. Фирмата й заемаше само единия от етажите, на другите два имаше други наематели. Графиня Ута беше избрала първия етаж. Таванът на офиса й беше висок, с много орнаменти. Всичко в стаите създаваше усещане за лукс и комфорт — точно този ефект търсеше графиня Фон Боленберг.

Графинята седна зад модерното си бюро от матово стъкло и тъмно дърво.

— Бих искала да разговарям с вас за замъка Бенда — започна разговора тя, усмихвайки се любезно.

Мими повдигна вежди.

— Предположих, че това ще бъде темата на разговора ни — отвърна тя. Бенда. Тази дума не й излизаше от главата след разговора със секретарката на графинята по-рано днес. — Мога ли да попитам откъде научихте, че със сестра ми сме наследили замъка Бенда?

Графинята се усмихна колкото любезно, толкова и загадъчно.

— Имам своите контакти — отвърна тя. — Доколкото ми е известно, замъкът не е в добро състояние. Предполагам, че ще искате да го продадете. За тази цел аз мога да ви бъда много полезна.

— Много любезно от ваша страна, но сестра ми и аз все още не сме решили дали изобщо искаме да го продаваме — резервирано отвърна Мими.

Ута изгледа посетителката си учудено.

— Наясно сте, че замъкът е в окаяно състояние, нали? По моя информация вие и сестра ви не сте в състояние дори да го поддържате, да не говорим да инвестирате в ремонта му — каза графинята и изгледа седящата срещу себе си Мими. — Вие ми приличате на разумен човек, госпожице Ковалски. Ще ви предложа добра цена.

— Искате да кажете, че искате да го купите за себе си, така ли? — изненадано попита Мими. — Аз мислех, че ще се опитате да намерите купувач, все пак сте агент на недвижими имоти, нали?

— Да, разбира се, с това се занимавам. Аз обаче купувам имотите сама, след това ги ремонтирам или освежавам и ги продавам в състояние, в което да са привлекателни за клиентите ми — обясни Ута.

— Разбирам — отговори Мими. — Но замък… не е ли прекалено скъпа инвестиция?

— Аз имам много контакти, госпожице Фон Ковалски. Контакти, които, уверявам ви, вие нямате — започна да губи търпение графинята. — Е, интересува ли ви предложението ми?

— Мога поне да го обмисля, ако цената е справедлива — отвърна Мими.

Не този отговор беше очаквала графиня Ута фон Боленберг.

Тя назова сума, която накара Мими да се изсмее.

— Не — каза тя. — Дори замъкът да е пред разпад, няма да се съглася на подобна оферта.

Ута беше очаквала всичко друго, но не и тази жена да откаже офертата й, и то по такъв недвусмислен начин.

Тя успя да си наложи да се усмихне.

— За да ви предложа нова оферта, ще ми е нужно време за размисъл. Може би ще ми е необходима оценка на специалист, за да мога да преценя моментната стойност на сградата и цената, на която може да се продаде, след като се ремонтира.

— Това е ваше право, госпожице Фон Боленберг — отвърна Мими и стана. — Когато имате някакви новини, може да ми се обадите. Другата седмица със сестра ми възнамеряваме да отидем до замъка, за да го разгледаме. Тогава може би ще знам дали изобщо ще искаме да го продадем или не.

Графиня Ута фон Боленберг изпрати Мими фон Ковалски до изхода, след което се върна в кабинета си и отиде до прозореца. Гледката към Елба беше чудесна, както винаги, но този път тя не я забеляза. Тази Ковалски не беше никак глупава. Нямаше да е лесно да купят замъка на смешно ниската цена, която принцът очакваше. Явно принц Леберехт беше подценил възможностите на Мими фон Ковалски да преговаря и защитава интересите си.

Графиня Ута забеляза елегантния мъж, който се качваше. В момента, в който принц Филип стигна до вратата и се канеше да позвъни, тя се отвори и от нея излезе Мими фон Ковалски.

Вратата леко го удари, той загуби равновесие и за да не падне, изпусна цветята на земята. Двамата с Мими почти удариха главите си, навеждайки се да ги съберат. Графиня Ута фон Боленберг прехапа устни. Тази Ковалски не беше глупава, но графинята беше от друга класа, Ута се обърна към огледалото и оправи червилото и косата си.