Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (13) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Опитното око на Филип още отдалеч забеляза окаяното състояние, в което се намираше някога величественият замък Бенда.

— О, боже! — чу се да казва той.

— Толкова ли е зле?

— Много — отвърна той. — Разбирам обаче защо баща ми толкова държи на този стар замък. Сградата наистина е много интересна. Основната сграда, изглежда, е от епохата на Ренесанса, а крилата са в стил барок…

— Да, разбирам — прекъсна го графинята. Тя не беше особено въодушевена от културната и архитектурната стойност на замъка. Всичко, което я интересуваше, беше стойността му в пари. — Ще включиш всичко това в доклада си, нали?

— Можеш да разчиташ на това — вдъхновен от гледката на любимия на баща му замък отвърна Филип.

Ута прекара колата през отворената врата на градината и продължи по каменната алея.

— Спри за малко — каза Филип, който забеляза църквата на замъка.

От опита си с архитекти Ута знаеше, че те много харесват старинни църкви. Тя спря за малко колата, за да може Филип да слезе и да я разгледа, след което, без да каже нищо, продължи до стълбите пред централния вход и паркира пред тях.

По стълбите слезе млад мъж.

— Здравейте — махна му графиня Ута фон Боленберг.

Тя се учуди на небрежното облекло на този човек, когото сметна за някой от обслужващия персонал. Той имаше дълга тъмна коса, вързана на опашка, носеше слънчеви очила, а джинсите и тениската му бяха доста изцапани.

— Да, моля?

Рюдигер Сьоренсен, който с няколко свои приятели беше дошъл, за да помогне на Мими и Кара в почистването и подреждането, се учуди от гледката на шикозната дама в още по-шикозното й кабрио.

— Бихте ли взели багажа ми?

— Защо?

Графиня Ута фон Боленберг повдигна вежди.

— Защото ще живея тук — безцеремонно и дори ядосано отвърна тя. — А сега вземете куфарите ми и уведомете работодателите си, че съм пристигнала.

— За пристигането на кого да предам? — попита Рюдигер Сьоренсен с усмивка. Той разбра, че добре облечената госпожа го беше сметнала за някой от персонала на замъка.

— Ута фон Боленберг — отвърна графинята и му подаде визитна картичка, на която освен името стояха гербът и титлата й.

Рюдигер влезе вътре. Кара, която стоеше близо до стълбите, също облечена в джинси и тениска, беше видяла елегантната графиня.

— Коя е тази жена? — попита Кара.

— Това е графиня Ута фон Боленберг — съобщи Рюдигер. — Тя ще живее тук — каза той и още веднъж погледна визитната картичка. — Освен всичко друго графинята е агент на недвижими имоти.

— Вие трябва да сте Кара? — чу се гласът на графиня Ута фон Боленберг, която беше влязла. — Сестра ви не ви ли е уведомила, че ще пристигна?

— Не — раздразнено отвърна Кара. — Нямах никаква представа, че ще идвате. Какво желаете всъщност?

— Ами аз разговарях със сестра ви за бъдещата продажба на замъка…

— Какво? — прекъсна я Рюдигер, за което Кара му беше много благодарна. — Продажба? А кой е купувачът?

— Аз — отвърна графиня Ута фон Боленберг, подразнена от това, че някакъв човек от персонала си позволяваше да й задава подобни въпроси. — А вие кой сте, ако мога да знам?

— Рюдигер Сьоренсен — отвърна той с хладен глас. Младият мъж не можеше да си представи, че тази облечена като излязла от модно списание жена би могла да се интересува от замък в окаяно състояние. Тя сигурно планираше да го препродаде с голяма печалба. А може би работеше за туристическия концерн, който искаше да направи увеселителния парк. — Аз съм от кръга на приятелите на Бенда…

— … и ръководи началното училище в селото — допълни с гордост и уважение Кара. — Наистина ли със сестра ми сте обсъждали продажба на замъка?

— Точно така — отвърна графиня Ута фон Боленберг. — Трябва да ви кажа, че сестра ви беше доста заинтересована, което е твърде разбираемо с оглед на това, което виждам тук. Надявам се, че и вие ще проявите разум и ще се съгласите на продажба.

— Забравете за това — твърдо заяви Кара. — Не вярвам и на дума от това, което казвате. Сестра ми щеше да ми сподели, ако имаше подобни намерения — допълни Кара, мина покрай графинята и се изкачи по стълбите.