Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (15) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

В очите на Кара имаше сълзи. Тя не знаеше дали се дължат на това, че режеше лук, или бяха предизвикани от яда и гнева, които я бяха обзели.

— Как си могла да отидеш при тази жена и да обсъждате продажбата на замъка, без изобщо да ме попиташ? — обърна се тя към Мими, която печеше зеленчуци на печката.

— Ами всъщност предложението дойде от нея — опита се да се защити Мими. — От офиса на графинята ми се обадиха. Всъщност да продадем замъка не е чак толкова лошо предложение, ние със сигурност не можем да си позволим да задържим замъка, Кара. Дори с помощта на Рюдигер Сьоренсен и приятелите му няма как да си го позволим. Просто нямаме достатъчно пари.

— Но тази агентка иска да купи замъка само за да го препродаде с голяма печалба. Тя се интересува само от парите и нищо повече — отговори Кара и избърса стичащите се по лицето й сълзи.

— Може би ще е най-добре да изчакаме оценката на архитекта — предложи Мими. — Може да се окаже, че положението не е чак толкова лошо. Според мен Филип много го харесва.

— Филип? — учудено я погледна Кара. — О, боже, значи това е тайнственият непознат — извика тя, стана и прегърна сестра си. — Нали ти казах — ако съдбата е решила да сте заедно, ще се срещнете отново. Нали ти казах?

Мими се засмя.

— Да, така е, каза ми и имаше право. Трябваше ли обаче да ме види, когато цялата бях покрита с прах и боклуци?

— О, Мими, ако някой те обича, за него няма значение как си облечена и дали си потънала в прах или не.

— Любов? — замислено отвърна Мими.

Дали чувството, което изпитваше към Филип, и което ден и нощ не й даваше покой, наистина беше любов?

— Влюбена ли си в него, Мими?

Усмивката на Мими ставаше все по-широка.

— Да — отвърна тя. — Влюбена съм в него. Влюбена до уши. Досега не ми се беше случвало нищо подобно, Кара. Това е толкова… необичайно… и прекрасно.

— Това е любов, Мими — увери я Кара и отново радостно я прегърна. — Любов е, повярвай ми. Истинската любов е прекрасна. Точно сега аз изпитвам същото.

Мими я погледна учудено.

— Така ли?

— Да. Знам, че и Рюдигер ме харесва. Питам се обаче защо е толкова сдържан.

— Може би иска да е сигурен в чувствата си, преди да ги признае пред теб — предположи Мими.

— Ти сигурна ли си в чувствата си към Филип?

— Сигурна съм, че между нас има необикновено силно привличане. Но дали то е голямата любов…? Не съм сигурна, Кара. Знаеш, че не вярвам в голямата любов.

Кара се засмя.

— Само че голямата любов не се интересува от това дали ти вярваш в нея или не. Тя просто идва и те отнася на крилете си.

Мими въздъхна.

— Любов или не, ако продължаваме така, ще закъснеем — каза тя. — След малко гостите ще са пред вратата ни.