Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (30) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Мими влезе тихо и затвори вратата след себе си. Тя погледна към Филип и й се стори, че това не беше човекът, когото познаваше. Принцът се беше превърнал в сянка на самия себе си.

Мими осъзна, че той беше страдал от раздялата им не по-малко от самата нея. Сърцето й потръпна и в нея за миг се върнаха същите прекрасни чувства, които изпитваше, преди графиня Ута да й наговори лъжите си.

Между нея и Филип вече не можеше да застане никой и нищо.

— Филип — сякаш насън произнесе името на любимия си мъж тя.

Той стоеше там, до прозореца, слаб, блед и небръснат. За Мими обаче той си оставаше най-красивият мъж на земята.

— Мими — тихо каза принц Филип.

Сякаш водени от невидима сила, двамата се втурнаха един към друг. Той я прегърна, притисна я силно, сякаш страхувайки се, че отново ще я загуби, и страстно я целуна.

Усещайки топлината на тялото му Мими осъзна колко много й беше липсвал. Филип беше мъжът на живота й — Филип и никой друг. Сърцето и душата й му принадлежаха.

Той я притисна още по-силно и я целуна.

— Прости ми, мила моя. Прости ми за всичко, което направих.

Сгушена в него, Мими усещаше ударите на сърцето му.

— Ти трябва да ми простиш, любими мой — прошепна тя. — Аз не трябваше да вярвам на лъжите на графинята. Ти имаше право, Филип, трябваше да ти се доверя, а не да се съмнявам в теб. Никога повече няма да направя тази грешка, мили мой, обещавам ти. Никога.

— Доверието трябва да се заслужи — отвърна Филип. — А аз не бях докрай искрен с теб.

Мими въздъхна и се притисна в него. Тук тя беше у дома си. Тук тя му принадлежеше.

— Зная за това — отвърна Мими. — Заради баща си не си разкрил истинската си фамилия. Дори да знаех кой си в действителност, това нямаше да промени нищо, мили мой. Аз те обичам, без значение как се казваш. Мога само да те обичам, всичко друго е без значение.

— От първия ден, в който те срещнах, за мен съществуваш само ти, Мими. Ти и никоя друга. Не мога да спра да мисля за теб, мила моя. Ти си в сърцето ми, в душата ми, в кръвта ми. Не мога да приема, че ще живея без теб, Мими, но обвиненията ти бяха толкова тежки, толкова…

Тя сложи пръст на устните му. Не искаше да си спомня повече за случилото се с графиня Ута.

— Животът ми без теб беше пуст, Филип. С теб бяхме толкова щастливи заедно. Чак не ми се вярваше, че е истина. Когато графиня Ута ми наговори лъжите си, аз се отдръпнах от теб, защото се страхувах да не ме нараниш. Не можех да повярвам, че съдбата ми е отредила такова щастие, съмнявах се във всичко и всички. Опитах се да те изхвърля от ума и сърцето си, опитах се да те мразя, но не успях. Прости ми, Филип. Моля те, прости ми.

— Обичам те — прошепна Филип. — Обичам те и няма да допусна да се разделим отново, Мими. Никой и нищо повече няма да застане между нас. Няма да позволя!

— Никой и нищо — повтори тя и устните им се сляха в потвърждение.