Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (21) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Кара точно наливаше кафе в малки термоси за хората, които им помагаха в работата по замъка, когато Мими влезе в кухнята и се строполи върху пейката до голямата маса.

Кара погледна сестра си. При вида на мъртвешки бледото й лице тя едва не изпусна каната с кафе. Тя седна до сестра си и сложи ръка на нежните й рамене.

— Боже господи, Мими, какво ти е?

Кара не помнеше някога да е виждала сестра си в подобно състояние.

— Той ме е мамил, Кара — с последни сили каза Мими. — Филип никога не ме е обичал. Той само си е играл с мен.

— Филип? — почти извика Кара и поклати глава. — Не вярвам в това, Мими. Той обожава и земята, по която стъпваш. Какво те е навело на тези мисли?

— Графиня Ута ми каза, че е сгодена за него.

Мими не беше на себе си от мъка и разочарование. Всичко, в което беше вярвала и на което се беше надявала, изчезна за миг. Само допреди няколко минути тя беше най-щастливата жена на света. Сега всичко беше загубило смисъл и значение.

— Не вярвам и на дума от това — каза Кара. — Графинята ревнува. Как можеш да приемеш думите й за чиста монета?

— Заради розите — тихо отвърна Мими.

— Какви рози? — попита Кара. Гледайки сестра си, тя имаше чувството, че Мими беше загубила разсъдъка си.

— Когато се срещнахме за първи път, Филип носеше рози и отиваше при графинята. За да й предложи да се омъжи за него.

— Кой ти каза това? Графинята ли? — гневно попита Кара.

Мими кимна.

— Аз й вярвам, Кара. Защо иначе й е носил рози? Мъжете подаряват червени рози на жените, които обичат.

Кара мислено се съгласи с това заключение. Проклетите рози!

— Сигурно има логично обяснение за това — каза тя. — Защо не поговориш с Филип по въпроса?

— Не! — извика Мими. — Няма да говоря с него за нищо! Не искам да го виждам повече!

— Мими, полудя ли? — извика Кара, хвана сестра си за раменете и я разтърси, сякаш за да я накара да си върне разсъдъка. — Не можеш да вярваш на тази графиня. Трябва да говориш с Филип. Ако го обичаш…

— Не го обичам! — гневно извика Мими. — Мразя го!

Мими скочи и излезе от кухнята почти тичайки. След няколко секунди осъзна, че Кара имаше право. Тя трябваше да говори с Филип. Архитектът трябваше да знае колко много го мразеше.