Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (26) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Ута изгледа въпросително принц Леберехт, който влезе в библиотеката, тръшна вратата след себе си и й хвърли гневен поглед.

— И теб ли остави да стоиш като просяк пред вратата му? — попита графиня Ута.

— Този път не — отвърна принц Леберехт и графинята веднага разбра, че гневът му беше насочен срещу нея. — Този път разбрах причината за грижите му и както изглежда ти си главният виновник за тях.

— А какво трябваше да направя, Леберехт? Да гледам безучастно как тази никаквица Мими фон Ковалски се възползва от него ли?

— С интриги не можеш да спечелиш никой мъж, Ута — повдигна вежди принц Леберехт. — Любовта побеждава всичко и всички.

— Не смятам така — отвърна графинята, която се ядосваше все повече. — В любовта и войната всичко е позволено. А аз обичам. Обичам Филип!

Принц Леберехт я погледна със съжаление.

— Ута, бих бил щастлив да ви видя женени с Филип. Знаеш, че храня симпатии към теб. По никакъв начин обаче не одобрявам методите, с които си служиш, за да спечелиш любовта му. Те са вредни за всички и напълно погрешни.

Ута скочи от креслото като ужилена и го погледна гневно.

— Искаш да кажеш, че си съгласен бъдещият носител на титлата принц Фон Фрайентал да се ожени за някаква си… някаква си Мими фон Ковалски? Леберехт, моля те!

— Ти наистина не разбираш, нали? — отвърна принцът по-скоро със съжаление, отколкото с раздразнение. — Филип обича Мими фон Ковалски. Ако го беше видяла така, както го видях аз преди няколко минути, може би щеше да разбереш какво искам да кажа.

— Каква ти любов, за бога! Тази жена не е за него! — гневно извика Ута.

— Ти не разбираш, нали, Ута? Филип обича тази жена повече от всичко на света и е готов да се хвърли в огъня за нея. Мислиш ли, че ще застана между сина си и голямата му любов?

На вратата се появи икономът и леко се покашля, за да обяви присъствието си в библиотеката.

— Да, Франц? — погледна го принц Леберехт.

— Колата на ваше височество е готова — отвърна икономът.

Принц Леберехт кимна.

— Благодаря, Франц, идвам веднага.

— Какво ще правиш? — смаяно го погледна Ута.

— Ще разговарям С Мими фон Ковалски. Надявам се да успея да я убедя, че всичко, което си й наговорила е лъжа.

— Ами замъкът Бенда? — попита графиня Фон Боленберг, която го последва към фоайето.

— Щастието на сина ми за мен е по-важно от някакъв си полусрутен замък, Ута.

Ута застана на входа и смаяно гледаше след принц Леберехт, който се качи в луксозния си ролс-ройс. Тя и за момент не беше си помислила, че принцът би приел тази Мими фон Ковалски за своя снаха. Ута фон Боленберг беше убедена, че в лицето на принц Леберехт има силен съюзник в борбата си срещу Мими. Какво се оказа в действителност? За него щастието на сина му било по-важно от всичко. Врели-некипели!

Принц Леберехт съвсем скоро също щеше да узнае, че не може да се отнася с една графиня Фон Боленберг по този начин, все едно е ненужна вещ. Никой не може да го прави, пък бил той и принц!