Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (19) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

Графиня Ута и принц Филип седяха един срещу друг на масата в ресторанта на хотелчето и ядяха мълчаливо.

Ута беше положила много усилия да изглежда ослепителна тази вечер. Тя беше облечена с жълта копринена рокля с дълбоко деколте. Знаеше колко много Филип обичаше тази рокля и я носеше, за да му напомни за добрите стари времена. Днес обаче той не беше обърнал внимание на външния й вид, което беше предизвикало у графиня Ута още по-силна ревност и гняв.

Филип бутна чинията пред себе си и сложи салфетката си на масата.

— Кухнята тук никак не е лоша — каза той, доволен от вечерята си.

— Моля те, Филип — презрително отвърна графинята.

— Ти си ужасен сноб — неочаквано остро отвърна Филип. — Това тук е гостилница, не петзвездният ресторант на хотел „Радисън“.

— Ами такава съм Филип. Не мога да те излъжа, че вечерята ми е харесала, защото не е — надменно каза графиня Ута. — Искам да си тръгнем оттук възможно най-скоро. Мога ли да знам колко време още ще ти е нужно, за да довършиш доклада си?

Всъщност докладът му изобщо не я интересуваше. За графиня Ута фон Боленберг по-важно от всичко сега беше Филип да е на колкото се може повече километри от Мими фон Ковалски. Ута беше убедена, че щом се разделят, всичко ще си дойде постарому и Филип отново ще бъде неин.

— Ще са ми нужни още няколко дни — отвърна Филип. — Разгледах всичко, направих снимки, взех проби. Разбира се, всичко това трябва да бъде прецизно изследвано и оценено — каза Филип и погледна към графинята. — Ако ти искаш да се върнеш в Хамбург, няма да те спирам…

Тя се изсмя.

— Иска ти се, нали? Не, мили мой, няма да те оставя в лапите на тази…

Филип я изгледа така, че тя забрави името на Мими.

— Не смей да ми говориш така! — остро отвърна той.

— По дяволите, Филип! Каква работа имаш ти с нея? Не ми казвай, че намеренията ти са сериозни. Тя е толкова… обикновена.

Филип се изсмя.

— Мими е всичко друго, но не и обикновена, Ута. Тя е чудесна жена. С нея се чувствам щастлив.

— А аз не съм, така ли? — обидено отвърна графинята.

— Ута, всичко между нас свърши, проумей го най-после! — каза Филип.

Принцът въздъхна. Той знаеше, че Ута нямаше да погледне с добро око на любовта му към Мими. Графинята не се отказваше лесно от целите си.

— Нищо не е свършило, Филип! Аз те обичам! Ти ми принадлежиш!

Принцът я погледна тъжно.

— Ако наистина е така, искрено съжалявам за теб.

Ута затаи дъх и затвори очи.

— Баща ти едва ли ще е радостен да разбере с кого се въргаляш в леглото — нанесе следващия си удар тя.

Филип обаче реагира неочаквано спокойно.

— Не бих бил толкова сигурен, Ута. Всичко, което баща ми иска за децата си, е да ги види щастливи. Мими ме прави щастлив, Ута. Никога преди не съм изпитвал такива чувства, нито към теб, нито към която и да е друга жена.

— Как можеш с лека ръка да захвърлиш всичко между нас? Всичките тези години…

— Ута, не прави сцени, моля те — каза Филип и стана от масата. — Заедно сме само от две години, като през последните няколко месеца почти не се виждахме. Приеми го, Ута. Всичко свърши.

— Не разбирам! — каза Ута и го последва по стълбите нагоре. Тя отказваше да се предаде току-така. — Какво толкова намери в нея? Аз няма да те дам на тази Мими, Филип. Тя не е за теб! Ти ми принадлежиш!

— Не, Ута, не разбираш. Ти не си за мен — отвърна Филип.

Графиня Ута фон Боленберг се хвърли на врата му и го целуна. Той я бутна и се отдръпна от нея, гледайки я със съжаление.

— Какво, за бога, правиш, Ута? Разбери, че сърцето ми принадлежи на Мими! Обичам я!

Без да каже нищо повече, Филип се качи в стаята си, оставяйки Ута да гледа смаяно след него.

Наранена и унизена, Ута фон Боленберг отиде в стаята си. Тя мразеше тази Мими. Мразеше я!

Графинята дръпна пердето на прозореца и погледна към замъка Бенда. При тази гледка омразата й само се засили.

Не, Ута нямаше да позволи тази никаквица да й отнеме принц Филип. Той й принадлежеше и тя щеше да се омъжи за него!

Без тази Мими Филип щеше да осъзнае коя беше жената на живота му. Това беше графиня Ута фон Боленберг. Тя и никоя друга.