Никол Джордан
Страст (9)

8

Целувката му, нежното му докосване ми отнеха дъха и ме разтрепериха…

Потънал в мисли, Никълъс седеше в каретата и чакаше жена си. Неговата съпруга. Чужда дума. Нима бе избягал от бесилката само за да се озове в оковите на брака?

Очевидно той не беше единственият, който изпитваше отвращение пред брачните окови. Лейди Аурора изобщо не изглеждаше въодушевена от възможността да признае брака помежду им, макар и сключен при извънредни обстоятелства. Беше разбираемо, че завръщането му я е шокирало, но мисълта да остане свързана с него за цял живот явно я притесняваше силно.

Никълъс се чувстваше по-зле и от нея.

Беше си поиграл с мисълта просто да пренебрегне това неочаквано усложнение в живота му. Можеше да си остане в Америка и да забрави, че е бил женен, но това означаваше да страда от угризения на съвестта. Достатъчно дълго се бе изплъзвал от отговорността. Беше време да изпълни задълженията си и да постави личните си желания на заден план. Би било безчестно да отрича съществуването на съпругата си, особено след като й беше благодарен за толкова много неща.

Например за това, че все още беше жив. Тя му даде възможност да изпълни обещанието, което бе дал на баща си на смъртното му легло. И бе спазила обещанието си да поеме настойничеството над сестра му и да я въведе в английското висше общество. Рейвън го увери, че е доволна от новия си живот и че благодарение на Аурора е била приета дори от високомерните си роднини. Освен това двете станали добри приятелки.

Не би могъл да пренебрегне жертвите, които Аурора бе направила заради него.

Бракът им беше валиден, независимо от обстоятелствата, които го бяха принудили да я вземе за жена. Двамата бяха прекарали първа брачна нощ, изпълнена с много страст и нежност, и споменът за нея го преследваше безмилостно.

Никълъс присви очи. През изминалите месеци имаше достатъчно време да си внушава, че златнорусата изкусителка, чийто образ непрестанно го измъчваше, е била само плод на фантазиите на един осъден на смърт нещастник. Че връзката между двамата се е породила само от отчаянието и животинския му нагон. Не е възможно една жена да е толкова достойна за желание, както той виждаше в спомените си Аурора Деминг.

Днешната вечер му показа колко се е лъгал. Хладната й кралска красота беше също толкова зашеметяваща и омагьосваща като в сънищата му. Новата среща с нея го улучи като удар под лъжичката.

Краткото докосване изпрати пламтяща стрела към слабините му и събуди диво желание да я притежава отново.

Никълъс стисна зъби и потисна похотливите си мисли. Не очакваше да чуе от лейди Аурора възражения срещу брака им. Сега обаче се боеше от съпротивата й, в случай че предяви претенциите си на съпруг. Докато не изяснят тази тема помежду си, той не можеше да се надява да споделят леглото и нямаше да посмее дори да я докосне нежно.

 

 

Аурора престана да се радва на шумния и весел маскен бал. Несигурността и вътрешното й напрежение растяха от минута на минута. Никълъс й бе дал да разбере, че държи да говори с нея след бала. Тя обаче се нуждаеше от време, за да се възстанови от преживения шок при новата им среща и да подреди мислите си. В противен случай нямаше да се получи разумен разговор. Нужно й беше отлагане, за да се справи със силното вълнение.

Реши да напусне празненството преди края му. Сбогува се с Рейвън под претекст, че се чувства неразположена. Не й се удаде случай да поговори с момичето за чудното възкръсване на Никълъс. Уговориха се утре рано да пояздят в парка и младата дама отново бе отвлечена от настойчив кавалер на танцовата площадка.

На широкото стълбище я срещна лорд Клюни и предложи да я отведе до каретата й.

— Няма нужда, милорд — опита се да го разубеди Аурора.

— За мен винаги е удоволствие да придружа красива жена като вас, повярвайте!

Аурора се чувстваше твърде слаба, за да реагира враждебно на баналния комплимент.

На широката улица чакаха блестящите черни карети на гостите, наредени в строга редица. Лакеите изтичаха да ги посрещнат, приеха с поклон заповедите на графа и много скоро докараха каретата на Аурора.

— За съжаление имам уговорка за утре — каза Клюни, докато й помагаше да се качи, — но се надявам вдругиден да ви видя в парка.

— Лека нощ, лорд Клюни — сбогува се Аурора, която не желаеше нищо друго, освен да се отърве от него.

— Сънувайте нещо хубаво, скъпа моя.

Вратичката се затвори с трясък. В същия миг силна ръка я хвана за лакътя, дръпна я към вътрешността на каретата и я натисна върху тапицираната седалка.

Аурора изписка тихо. Сърцето й се качи в гърлото. В тъмната вътрешност на каретата видя до себе си сянката на мъжка фигура. Никълъс.

Загледа се невиждащо в празното пространство и зачака каретата да потегли. Значи не бе сънувала. Той беше жив и седеше до нея. Близостта му предизвика у нея същите объркващи усещания както преди четири месеца.

Гласът му обаче прозвуча студено.

— Би ли ми обяснила какво беше това?

— За какво говориш? — прошепна Аурора, без да разбира.

— Клюни си позволява да те ухажва.

— Глупости! Изобщо не ме ухажва.

Никълъс се наведе към нея и свали сатенената маска, за да я погледне в лицето.

— Нима твърдиш, че не се интересува от теб?

Тонът му я стресна. Погледна го подозрително.

— Просто прояви учтивост и ме придружи до каретата.

— И ти си му благодарна за вниманието, така ли? — прозвуча режещо гласът му. — Толкова бързо ли забрави съпруга си, Аурора?

— Не съм те забравила — отговори сериозно тя.

— Така ли? По нищо не приличаш на тъгуваща вдовица. Само четири месеца след привидната ми смърт моята вдовица посещава балове с маски и си уговаря среща с известен донжуан.

Объркването й от неочакваната атака се превърна във възмущение.

— Баща ми непрекъснато се разпореждаше как да живея и как да се държа в обществото. Искам да знаеш, че вече не търпя укори относно поведението си, дори от теб.

— В този случай се нуждаеш от критика.

— Уверявам те, че винаги съм се старала да не давам и най-малък повод за клюки — отвърна остро тя. — Приех поканата за бала само заради Рейвън, защото тя ме помоли. Но не разбирам защо трябва да се оправдавам пред теб.

В каретата се възцари мълчание. Аурора усети как Никълъс се опитва да намери погледа й.

— Значи не си окуражавала Клюни? — Гласът му се смекчи.

— Не, разбира се. Той е просто далечен познат. Освен това е един от малкото, които не ме осъждат заради прибързания брак с осъден престъпник.

Този път настана още по-дълго мълчание.

— Сигурно последните месеци са били много тежки за теб…

— Във всеки случай не бяха леки — обясни подигравателно Аурора. — Станах печално известна като жена, сключила брак с американец, осъден на смърт чрез обесване. Баща ми побесня от гняв… — Но сега не беше време да описва лудостите на стария херцог. — Във всеки случай известни кръгове и досега отказват да ме приемат.

— Съжалявам, че съм ти създал такива проблеми — промърмори съкрушено Никълъс.

Междувременно очите й бяха привикнали с мрака в каретата и тя различи лицето му под лунната светлина, влизаща през прозорчето. Да, той не беше плод на трескавите й фантазии. Той беше същият искрящ от живот, силен, истински мъж, когото пазеше в спомените си. Красиво лице, загадъчни очи, чувствени устни… Аурора с мъка отвърна поглед.

— Не беше чак толкова зле — опита се да обясни тя. — Братовчед ти Уиклиф ми оказа голяма помощ. Предложи ми закрилата на името си и уреди незабавно всички финансови подробности, за които си го помолил в писмото си. Определената от теб издръжка е много щедра и ми даде възможност да си купя къща в Лондон.

Тъмните очи се потопиха в нейните.

— Сега обаче съжаляваш за решението си да се омъжиш за мен.

— Не съжалявам — възрази твърдо Аурора. — И дума не може да става за съжаление. Ти ме спаси от брак с един ужасен мъж и ми даде възможност най-сетне да се разделя с баща си. Работата е там, че… Никой от нас нямаше намерение да се обвърже за цял живот. И двамата мислехме, че бракът ни е приключен. Че когато ти…

— Да, знам. Когато умра, край на брака ни. Това обаче не променя факта, че пред закона сме мъж и жена.

Аурора се намръщи.

— Не виждам как бихме могли да останем такива, дори да го искаме. Ти не можеш да рискуваш да те разкрият. Ако някой те познае, ще те хвърлят в затвора и сигурно ще те обесят.

— Не се притеснявай. Тук съм братовчед ми Брандън.

— Толкова ли не разбираш, че прикритието ти всеки момент може да рухне? Колкото и да си боядисваш косата, един ден ще те познаят.

— Аз съм на друго мнение. Не съм идвал в Лондон от три години. Хората са забравили как изглеждам.

— Клюни те помни много добре. Тази вечер ми разказа няколко истории за буйните ти години. Той е умен мъж, нищо, че прави впечатление на бъбрив глупак.

Никълъс замълча. Аурора го огледа по-обстойно. Носеше черна наметка върху пиратския костюм, но сабята на колана му се виждаше съвсем ясно.

— Наистина ли се надяваш да не те познаят, като се явяваш предрешен като пират? — попита укорително тя. — Какво лекомислие! Не можа ли да се облечеш по друг начин?

Зъбите му блеснаха в мрака.

— Според мен костюмът е много подходящ.

Аурора въздъхна.

— Във всеки случай няма да се явя пред обществото в твоята компания. Как бих могла да обясня присъствието ти?

— Какво има за обясняване? Ще ме представиш като братовчед на починалия си съпруг. Ние сме роднини, следователно познанството ни няма да събуди подозрения.

— Забравяш едно важно нещо.

— Какво?

— Сестра ти. Преди да действаш необмислено, помисли за Рейвън. Ако истината излезе наяве и ти свършиш в затвора, а може би и на бесилката, аз, твоята съпруга, ще се забъркам в ужасен скандал, а малката ти сестричка ще бъде отхвърлена от обществото и наказана с презрение. Наистина ли искаш да опропастиш шансовете й за добра партия?

— Не, разбира се. Не бих направил подобно нещо… след всичките ти усилия да я въведеш в обществото.

Аурора го погледна втренчено.

— Би ли могъл да си представиш как двамата живеем заедно като мъж и жена?

Лицето му остана затворено.

— Нямам друг избор.

Примирението му я учуди. Очакваше и той да се опита да намери изход от дилемата, както се опитваше тя.

— Нека бъдем разумни, Никълъс — заговори отмерено тя, надявайки се да го вразуми с логични аргументи. — Има цяла редица причини, които говорят против нашия брак. Ти си американец, аз съм англичанка — нашите страни водят война. Ти си авантюрист, мъж с гореща кръв, докато аз… аз не обичам приключенията и се отвращавам от всяко насилие. Освен това… ние не се обичаме.

Аурора се разколеба и се учуди сама на себе си. Защо изведнъж бе станала толкова несигурна? Каквото и да изпитваше към Никълъс Сабрийн, то не беше любов.

— Аз не те обичам и ти не ме обичаш. Ти се ожени за мен само заради сестра си. Бракът би трябвало да се сключва от любов и привързаност, не от отчаяние.

Като чу думата „любов“, Никълъс се скова. Но после се облегна удобно, скръсти ръце и протегна дългите си крака.

— Права си, между нас няма любов — потвърди той.

Равнодушната му забележка предизвика болезнено убождане в сърцето й и това я учуди още повече. Беше смешно да се чувства засегната само защото той бе потвърдил, че не я обича. Авантюрист като Никълъс Сабрийн не би изгубил сърцето си по жена, камо ли по такава, с която се бе обвързал по принуда.

— Ето, виждаш ли? — рече тя, стараейки се гласът й да звучи равнодушно. — Би било безсмислено да останем заедно. Аз нямам желание да бъда твоя съпруга. Ти нямаш желание да бъдеш мой съпруг.

— Има обаче един проблем — възрази Никълъс и се обърна към нея. — Не е възможно да анулираме брака си, защото е консумиран. Прекарахме първата си брачна нощ заедно, не помниш ли?

При споменаването на онази единствена нощ я заля гореща вълна. Внезапно Аурора осъзна колко близо е той до нея и усети топлината на тялото му.

Тъмният му поглед обходи замислено красивата й фигура, спря върху гърдите, после върху бедрата, сякаш си представяше какво се крие под маскарадния костюм.

Аурора се изчерви смутено под този дързък поглед и неволно се отдаде на спомените: как Никълъс се движеше между бедрата й, как я изпълваше… Желанието я прониза като светкавица и тя задиша по-бързо.

Погледът му остана прикован в корема й.

— Интимността ни явно е останала без последствия.

Аурора кимна. В началото беше разочарована, че не е заченала дете от него, но сега изпитваше облекчение. Ако беше бременна, трудно щеше да убеди Никълъс, че е нужно да я освободи от този брак.

— Добре тогава — подхвана тихо той, когато тя остана безмълвна. — Значи ти предлагаш да забравим, че сме свързани пред закона и да живеем разделени, сякаш не сме мъж и жена?

— Да. Това е най-доброто и най-простото решение и за двама ни.

— Боя се, че забравяш още нещо, ангеле — възрази меко Ник.

— Какво по-точно? — погледна го въпросително тя.

Вместо отговор той я привлече нежно, но неумолимо към себе си и устата му се приближи към нейната.

— Това… — пророни той и завладя устните й.

Целувката му беше зашеметяващо чувствена и събуди в тялото й жаждата, за която мислеше, че никога вече няма да изпита. Замаяна, Аурора падна на гърдите му. Когато най-сетне се отдели от нея, Ник прошепна дрезгаво в ухото й:

— Може би не сме се оженили по любов, но между нас съществува неустоима сила на привличане. У теб гори същият огън като у мен, съкровище. Как бих могъл да го отрека?

Опиянена от настойчивата му целувка, Аурора напразно се опита да си възвърне самообладанието. Притисна длани върху гърдите му, за да го отблъсне. В този миг каретата спря. Велики боже!

Бяха пред дома й. В следващата секунда слугата щеше да отвори вратичката, за да й помогне да слезе. Тя блъсна Никълъс в дъното на каретата и се изправи, за да го закрие с тялото си.

— Не бива да ни видят заедно!

Посегна към вратичката, но той я задържа.

— Остави ме да сляза! — изфуча разярено Аурора.

— Днес ще ти позволя да си отидеш, скъпа, но това не означава, че сме решили проблема си.

Без да му отговори, тя слезе от каретата цялата разтреперана. Дано слугата не забележи пирата, разположил се на седалката — нейният съпруг.

 

 

Аурора позволи на камериерката да й помогне за вечерния тоалет. Скоро я освободи и се пъхна в леглото. Вече минаваше полунощ, но тя не можа да заспи. Взираше се с широко отворени очи в балдахина, трескавите й мисли кръжаха около Никълъс. Чувстваше се топла и изпълнена с желание, устните й още горяха от целувката му.

Защо този мъж упражняваше толкова объркващо въздействие върху нея? Откъде идваше тази еротична сила на привличане помежду им? Дори само близостта му й отнемаше дъха и омайваше сетивата й. Й най-лекото докосване я възбуждаше, отваряше спомена за необузданата страст през първата им брачна нощ… страст, описана така картинно в дневника на французойката.

Аурора въздъхна и се обърна настрана. Отметна завивката и отново въздъхна. Беше й горещо, в стаята беше твърде топло, макар че прозорците бяха отворени.

У теб гори същият огън като у мен. Да, тя отново бе усетила огъня, който той без усилие разпалваше у нея. Избяга от каретата в паника не само защото се страхуваше да не ги видят заедно, а защото се уплаши от чувствата, които Никълъс будеше у нея. Даже не се сбогува, както изискваше приличието.

Дори не го попита има ли къде да се подслони през нощта. Уиклиф не беше в Лондон… Къде ли е отседнал Никълъс? Е, той беше авантюрист, безстрашен пътешественик и сигурно щеше да се справи и без нейната помощ. Тя не носеше отговорност за него, макар да й беше съпруг.

Нейният съпруг. Аурора скри лице във възглавницата. Редно ли беше да го отблъсква? По закон двамата бяха свързани завинаги.

Божичко, какво да прави сега? Наистина беше щастлива, че Никълъс е избягнал бесилката, но не желаеше да живее като негова съпруга.

Дори само мисълта за това предизвикваше силна тревога. Никълъс щеше да обърне добре подредения й, мирен живот с главата надолу. Дори само тазвечерната им среща я бе извадила напълно от равновесие. Шок, гняв, стъписване, страх, загриженост и дива радост — каква ужасна смесица от чувства!

Аурора се сепна. Да, беше наистина щастлива, че е видяла отново Никълъс, но това не беше нищо повече от облекчение, че той е жив. Въпреки това всичко, което той будеше у нея, я караше да се чувства неловко, физическата му близост й причиняваше безпокойство и я правеше неспособна да води разумен разговор с него.

Защо, за бога, беше изложена на такава буря от чувства? Никога не беше имала желание да стане негова жена. Правото беше на нейна страна. Двамата никога не бяха говорили да живеят заедно като семейство.

Не искаше да живее с мъж, който не я обича и когото тя не обича. На всичкото отгоре съпругът й отново беше заплашен от затвор и екзекуция. Никълъс упорито отказваше да проумее, че се намира в опасност. Че ако остане по-дълго в Англия, рискува живота си.

Тя не искаше да живее постоянно в страх и ужас, че ще дойдат да го арестуват и ще й го отнемат завинаги. Достатъчно бе страдала от загубата на Джефри и веднъж вече бе загубила Никълъс. Нямаше да понесе този ужас за трети път.

Не, той не можеше да остане неин съпруг. Някак си трябваше да го вразуми.

 

 

Под бледата светлина на луната Никълъс наблюдаваше спящата си жена, омаян от красотата й.

Не издържа на изкушението и се промъкна в спалнята й. С дългогодишния му опит в катеренето по такелажа за него беше детска игра да се изкатери по стария дъб пред прозореца й.

Сега стоеше наведен над спящата Аурора и се опияняваше от красотата й — кожата с цвят на слонова кост, фината извивка на веждите, сочните, полуотворени в съня устни. Русата й коса блестеше под лунните лъчи като сребърна прежда.

Моята съпруга. Каква странна мисъл.

Никога досега не се беше замислял сериозно да се обвърже с жена. В забързания му живот нямаше място за съпруга. Искаше да е свободен, изпитваше неутолима жажда за приключения. Опасността и дългите пътувания бяха най-добрите му любовници. Не желаеше нищо повече — докато не срещна Аурора.

Какво я правеше уникална? По време на пътуванията си беше срещнал безброй жени. Познаваше аристократки от изисканите европейски дворове, екзотични красавици от Африка и тайнствени дами от Ориента. Нито една от тях не бе успяла да го развълнува, както го вълнуваше Аурора. Нищо, че се бе оженил за нея по принуда и двамата бяха прекарали една-единствена нощ заедно. Тази жена го преследваше от месеци в сънищата му и бе станала олицетворение на чувственото изкушение.

Попипа внимателно една сребърна къдрица и зарови пръсти в копринения водопад. Аурора беше добре възпитана, сдържана и овладяна. Той обаче бе вкусил част от скрития й огън, пламнал зад бариерите на добродетелността и въздържанието.

Помнеше вкуса й, помнеше всяко кътче от тялото й, което бе вкусил, спомняше си всяка от извивките й и никога нямаше да забрави как бе потънал във влажната горещина на утробата й.

Слабините му набъбнаха от желание, но съзнаваше, че няма право да го удовлетвори.

Колебливо пусна косата й. Аурора имаше право — двамата не си подхождаха, а и той се излагаше на сериозна опасност, като оставаше в Англия. Вероятно и двамата щяха да бъдат по-щастливи, ако той изчезнеше от живота й.

Бе изслушал сериозно логичните й аргументи, но нито един не успя да го убеди в необходимостта да анулират своя брак.

Първо, Аурора не беше наясно колко трудно се получава развод. Второ — и това беше най-важното, — той бе обещал на баща си да поеме отговорност.

Щом като бе принуден да се обвърже за постоянно, по-добре жената до него да е Аурора, отколкото някоя друга. Привличането помежду им представляваше добра основа за дълготрайна връзка. А и като съпруг той нямаше да е принуден да се откаже напълно от скъпоценната си свобода.

Да, той искаше бракът им да продължи. Имаше на разположение четири дълги месеца, за да свикне с тази мисъл. За разлика от него Аурора знаеше истината едва от няколко часа. Трябваше просто да й даде малко време и да вложи умението си да убеждава, за да я накара да сподели мнението му.

Тихо и внимателно, за да не събуди своята спяща красавица, Никълъс се съблече, пъхна се в леглото и се отпусна до Аурора.

Все още не знаеше дали интимната връзка, която бяха създали помежду си през онази страстна нощ, не е била само фантазия на осъден на смърт затворник. Надяваше се да е била истинска и здрава. В момента обаче това нямаше значение. Знаеше, че ще му е трудно да убеди Аурора да го приеме като съпруг. Но и това нямаше значение.

Бе пристигнал в Англия, за да предяви претенциите си към своята жена, и щеше да си замине едва когато постигнеше целта си.